Ангел Матеев е началник на управление „Банкиране малък бизнес“ в Пощенска банка, където работи от 10 години. Банковата си кариера започва преди 15 години в „Евробанк“ и „Прокредит банк“, където заема различни мениджърски позиции. Завършил е магистратура по макроикономика в СУ „Св. Климент Охридски“.
Г-н Матеев, защо повечето големи банки, в това число и Пощенска банка, са съсредоточили вниманието си към кредитирането на малкия и средния бизнес. С какво ви привлича този сектор? Той не е ли твърде рисков?
– Малките фирми са 98% от всички фирми в България. Това е много голям процент в сравнение със съотношенията в другите страни в Европа. И колкото и тривиално да звучи, малкият бизнес у нас наистина е гръбнакът на икономиката. Аз вече петнадесет години се занимавам с кредитирането на малки и средни предприятия и съм наясно с тяхното голямо значение. Говорим за повече от 350 хил. дружества, които дават 54% от заетостта в страната и около 45% от оборота в тази държава. В Европа тези малки фирми осигуряват 30% от заетостта и 18% от оборота. Тези данни показват, че у нас всяка една от тези много на брой фирми тепърва има да извърви своя път към разрастването и укрепването си. Ако вземем статистиката на БНБ и приемем, че заеми до 500 хил. лв. са отпускани на малки предприятия, излиза, че кредити за около 6-7 млрд. лв. са предоставени на такива компании. Пощенска банка държи около 13-14% от този пазар. За нашата банка водеща част от клиентската база е в сектора търговия на едро и дребно.
Не Ви ли притеснява, че малките и средните фирми са взели заеми за 3.5 млрд. евро, или 7 млрд. лв., а общият размер на корпоративния кредитен портфейл на банковия сектор се движи между 38.5 млрд. и 39 млрд. лева? Това не означава ли, че голям брой заеми са съсредоточени в малко на брой големи фирми?
– Да, така е. Малкият бизнес ползва около 15%-20% от всички фирмени кредити. И това за мен е нормално съотношение.
Смятате ли, че е нормално? Споменахте, че тези компании дават половината от заетостта, около 45% от оборота, а в същото време са взели едва 15% от заемите, предоставени от банките на търговски дружества. Това не е ли дисбаланс?
– Това си го обяснявам с различните подходи на отделните банки към малкия и средния бизнес. Ние се опитваме да облекчим условията за отпускане на заеми към този бизнес. Истината е обаче, че платежоспособните фирми, които са желаните от нас клиенти, не са много, а и част от тях са доста предпазливи във вземането на кредити. Ако сравняваме търсенето на заеми с периода преди кризата, то очевидно е намаляло драстично. Това има много обяснения. Примерно, ако преди кризата при един проект допустимата грешка в разчетите за ефективността му е била 10%, сега една такава грешка изяжда цялата печалба от проекта.
Как така?
– Преди кризата печалбата от един проект на малка или средна фирма, който кредитираха банките, бе 20-30 процента. Това бе възвръщаемостта, която фирмата очакваше от инвестираните в бизнеса й пари, които тя е взела като заем. Дори тази ефективност да бъде с 10% по-ниска от планираната, доходът от инвестицията бе достатъчен както за покриване на разходите по обслужване на заема, така и за формиране на печалба от вложените пари. След 2009-а г., в ситуация на икономическа криза, тази грешка от 10% при планирането изяжда цялата печалба и създава риск за нормалното обслужване на взетия заем. Затова фирмите са много предпазливи при сключване на инвестиционни заеми, а и банките преценяват финансовото състояние на клиентите много по-внимателно. Това е причината за намаляване на инвестиционната активност на фирмите.От друга страна, за съжаление не се наблюдава и особен ръст на приходите. Това влияе и на търсенето на оборотни заеми, защото когато нямаш ръст на приходите, не отваряш нови точки за продажба и нямаш нужда от нови оборотни кредити.
Излиза, че липсата на забележим ръст в кредитирането се дължи на предпазливостта на самите компании.
– Когато мениджърите на фирмите нямат сигурност в това, което ще се случи на пазара утре, не можем да очакваме активност от тяхна страна.
Кои са източниците на привлечени средства, с които финансирате кредитите за малки и средни фирми?
– Кредитните линии, които ползваме за такава цел, вече са малка част от ресурса, с който финансираме малките и средните предприятия. Най-голяма част са привлечените средства от наши клиенти. Казвам това, за да е ясно, че периодът, в който банките кредитираха с пари от източници извън България, отдавна приключи. Сигурно сте забелязали, че за периода на кризата отпуснатите заеми и привлечените средства от граждани и фирми се изравниха като размер. По тази причина пласираме тези заеми много внимателно, като подробно изследваме финансовото състояние на клиентите, техните парични потоци, предлаганите обезпечения и всички други детайли, от които зависи редовното обслужване на един кредит. При това преценката ни е свързана с разбирането, че трябва да дадем бърз и обоснован отговор на нашите клиенти и да им предложим условия, които да не нарушават жизнеспособността на техния бизнес.
Търсят ли се кредити от малките и средните фирми? Какви продукти търсят и кои бизнеси са най-активни?
– Ако трябва да говоря за търсенето на различни кредитни продукти – 65% се падат на оборотните заеми, а 35% на инвестиционните. Най-големите предпочитания на клиентите са към кредитните линии, защото те дават възможност за най-голяма гъвкавост при ползването на заема – договаряш толкова пари, колкото ти трябват и когато ти трябват, но плащаш лихва само върху взетите реално средства, а не върху целия размер на кредитната линия. По отношение на секторите в малкия и средния бизнес, които най-често ползват заеми от Пощенска банка, това са секторите търговия, производство и услуги. Имаме и много клиенти, които са адвокати, лекари, зъболекари, фармацевти и други. Това е много важен за нас клиентски сегмент, защото говорим за хора с личен бизнес, които са изключително гъвкави, финансово грамотни и ползват голям набор от финансови продукти.
Кои са най-големите трудности, с които се сблъскват клиентите от сектора на малкия и средния бизнес при вземането на заеми?
– Аз по-скоро ще ви кажа какви са предпоставките трудностите да бъдат намалени и преодолявани успешно. Това основно зависи от подготовката на банковите служители. Те трябва да разбират бизнеса на клиентите, за да изберат какви са най-добрите продукти, които да им предложат. И да им обяснят какво трябва да направят, за да съкратят до минимум процедурите по разглеждане и одобряване на искането за заем. Бързият отговор на молбата за финансиране е от ключово значение за този бизнес. Без значение дали отговорът е положителен или отрицателен. Свидетел съм на случаи, когато клиенти идват при нас след като няколко месеца са чакали отговор от други банки и през това време бизнесът им е бил затруднен именно поради неяснотата около исканото финансиране. Според мен отпускането на обезпечен заем не бива да се бави повече от месец. А когато става дума за суми по 50-100 хил. лв., срокът за отпускане трябва да е още по-кратък. Затова ние сме въвели така наречените скоринг системи, при които оценката на искането се извършва по електронен път. Той е много по-кратък,отколкото когато тя зависи изцяло от човешкия фактор. При тази оценка се вземат предвид няколко елемента, като най-важни са платежоспособността, целта на заема, финансовата полза за клиента и обезпечението.
Какво имате предвид,като казвате, че при оценката на искането за кредит трябва да се анализира финансовата полза за клиента?
– Ами ако клиентът иска заем, който надвишава обичайните му финансови нужди,е добре да си изясним в детайли каква е причината, поради която са му необходими тези допълнителни пари. Ако става дума за бъдещо разширяване,е добре да оценим доколко плановете за това разрастване са реалистични. Добре знаете, че в началото на финансовата криза, заради надценени проекти за разрастване, много бизнеси изпаднаха във финансови затруднения, които доведоха и до просрочия по техните задължения. Точно затова трябва да се оценява финансовата полза за клиентите от всеки един заем, за който те кандидатстват. Опитваме се в процеса на обсъждане на искането им за заем да ги стимулираме сами да преценят дали той наистина им е нужен и какви рискове поемат,когато ползват кредити. Защото при малкия бизнес много често фирмата е единствената прехрана за една цяла фамилия и ако тя го изгуби, това може да доведе до драматични последствия за хората. Не искаме да се стига до такива ситуации.
Научи ли се малкият бизнес да търси и да слуша такива съвети?
– Това е двустранен процес. Както ние се опитваме да разберем нуждите на клиентите ни, така и те, поне по-голямата част от тях се вслушват в съветите, които им даваме. Все повече хора вече са наясно, че нашият интерес е не да им натрапваме един заем и да чакаме единствено погасяването му, а да работим дългосрочно с тях, като им предоставяме всички видове банкови продукти.
Освен за малките и средните фирми повечето банки създадоха специални кредитни продукти и за земеделието. С какво този сектор предизвика специалното отношение на банките – той не е ли твърде нестабилен?
– Той е един от сравнително малкото, които се развиват добре у нас дори в периода на икономическа криза. Разбира се, най-голяма заслуга за това има зърнопроизводството. За съжаление интересът към производството на плодове и зеленчуци и към животновъдството е сравнително малък. Причината за това е, че най-големи субсидии от ЕС има за зърнопроизводителите и е въпрос на държавна политика повече средства да бъдат заделяни за производството на плодове, зеленчуци и за животновъдство. Субсидиите са важен елемент при условията по отпускането на земеделски кредити. Знаете, че заем срещу субсидия е предпочитаният и от банките формат, защото той им гарантира с голяма степен на сигурност, че кредитът ще бъде възстановен от клиента без проблеми. В момента тези кредити са 5-6% от всички заеми за фирми, отпуснати от Пощенска банка, и постоянно нарастват.
