Битката за съдбата на Корпоративна банка навлезе в динамична епистоларна фаза. Отстранените от длъжност изпълнителни директори на кредитната институция пишат писма до всички възможни европейски институции, които имат отношение по въпроса – Европейска централна банка, Европейска банкова федерация, двете генерални дирекции на Европейската комисия – „Конкуренция“ и „Вътрешен пазар и услуги“. Европейските структури пък пращат на свой ред запитвания към българските институции – в това число и към Асоциацията на банките в България. Авторите на тази лавина от писма и отговори имат за цел пространно да обяснят своето виждане за случилото се с Корпоративна банка, фактите и обстоятелствата около ситуацията преди, по време и след поставянето й под специален надзор и да посочат причините, довели до сегашната ситуация.
Пространната информация в писмата е полезна от гледна точка на обективното установяване на фактите, но само за онези, които разбират правните норми и финансовите регулации, засягащи КТБ и дъщерната й ТБ „Виктория“. За мнозинството от хората тя е по-скоро объркваща. Защото всеки от авторите на тези писма излага фактите съобразно своето виждане за истината.
Акционерите, отстранените изпълнителни директори на КТБ и почти всички финансови експерти смятат, че срещу банката са предприети целенасочени действия за унищожаването й, и затова твърдят, че тя все още може да бъде спасена. Тук прави впечатление огромният брой на признатите специалисти, чието мнение може да бъде поставено под общ знаменател, докато по други въпроси те имат коренно противоположни мнения.
Мениджърите на почти всички банки предпочитат да мълчат и да наблюдават развитието на събитията, но се подготвят при евентуално отнемане на лиценза на КТБ да вземат добрите й активи. Кой колкото може.
БНБ пък влезе в продължителен обяснителен режим, като се опитва да убеди европейските институции и българското общество, че е действала единствено и само според буквата на закона. Но рефренът „Ние се опитахме, а политиците ни попречиха“ може и да мине пред европейските институции, но за момента не се посреща с разбиране на родна земя. Нещо повече, тези обяснения засилват усещането у хората, че БНБ не изпълнява задълженията си по казуса „КТБ“, а с това гневът им към тази институция нараства.
Политиците както обикновено са завладени от вербален популизъм, под чийто плащ прикриват тънките си предизборни сметки.
Освен този писмовен калейдоскоп през последните десетина дни се случиха
две важни неща
Първото – отправената на 22 август покана от БНБ до акционерите на КТБ да изложат намеренията си за ликвидна и капиталова подкрепа за банката. И второто – че акционерите наистина са готови с предложение за оздравяването на банката.
На практика поканата на БНБ не бе публикувана, а би било интересно да се види какво точно е поискала тя от акционерите. Пък и щеше да е в съзвучие с политиката на прозрачност и отвореност към обществото, която Централната банка твърди, че води. Но не би. Вместо това се появи едно предълго обяснително съобщение, в което „пътьом“ бе отбелязано, че покана до акционерите е изпратена.
Както „БАНКЕРЪ“ научи, най-важният елемент в отговора на акционерите е, че те предлагат да й предоставят сериозна ликвидна подкрепа. Говори се за сума от около 1 млрд. евро. Забележете – въпросната сума е по-голяма от онези 1.23 млрд. лв., с които държавата подкрепи преди два месеца друга наша кредитна институция.
Оценка на предложението на акционерите едва ли може да се прави в момента, тъй като за това е важно да се знаят повече детайли от него. Например има ли необходимост от подкрепа и от страна на държавата или от Фонда за гарантиране на влоговете, в какво съотношение трябва да е тази подкрепа и при какви условия акционерите предлагат да я получат. Това са все важни детайли, всеки от които е от голямо значение за ефективността на предложението.
Извън епистоларните сблъсъци остава важният въпрос
заслужава ли си Корпоративна банка да бъде спасена
Отговорът може да бъде категоричен само ако се знае цената, която ще се даде за отварянето на банката, и тази, която обществото ще бъде принудено да плати, ако Корпоративна банка бъде заличена от лицето на българската икономика. И в двата случая става дума за пари на данъкоплатците. Проблемът е при кой от вариантите те ще платят повече.
Ако акционерите на Корпоративна банка се ангажират с подкрепа от 1 млрд. евро за спасяването й, при най-лошия сценарий ще са необходими още 2 млрд. евро, или 4 млрд. лева. Тези средства ще са необходими, за да бъде покрито пълното изтегляне на всички депозити на граждани и фирми, което е малко вероятно, ако заедно с акционерите зад банката застане и държавата.
Но нека разглеждаме най-песимистичния сценарий. Важното при него е, че тази подкрепа ще бъде дадена като заем – дългосрочен, но заем. С други думи, след време тези пари ще бъдат възстановени от приходите, получени от събраните вземания и от развитието на дейността на банката. Ползата от тази схема е, че при прилагането й доверието на хората във финансовата стабилност ще бъде частично възстановено и държавните и частните структури в българската икономика ще заработят спокойно. Нещо повече, тя ще създаде превенция срещу нови политически атаки. Хората ще знаят, че банката има достатъчна ликвидност, за да им плати депозитите, защото е подкрепена от държавата. Важното при прилагането на тази схема е, че тя задължително трябва да предвиди кардинално преструктуриране на активите и на бизнес модела на банката.
При втория вариант, след дълго ходене по мъките, БНБ ще отнеме лиценза на Корпоративна банка и съдът ще я обяви в несъстоятелност. Тогава Фондът за гарантиране на влоговете трябва да изплати 3.7 млрд. лв. на фирмите и гражданите, чиито влогове са гарантирани. Само че той има само 2.2 млрд. лева. Излиза, че за прилагането на
ликвидационния вариант не достигат 1.5 млрд. лева
Законът предвижда няколко възможности за осигуряването на тази сума. Няма да обсъждаме варианта с допълнителни вноски, които банките да направят във Фонда – в случая той е неработещ. Друга възможност е Фондът да вземе заем от държавата или да емитира облигации, които да бъдат изкупени от самите банки. На пръв поглед това е по-евтиният вариант, защото изисква допълнителни 1.5 млрд. лв., които дори може да не са за сметка на държавния бюджет. (Б. ред. – Този вариант не разглежда страничните негативни ефекти върху гражданите и бизнеса на фирмите, които няма да получат пълния размер на парите си в банката.)
По-важен обаче е един друг
риск, който ликвидацията на банката крие
И той е резкият спад на доверието във финансовата система. Гневът на многобройните потърпевши от евентуален фалит на Корпоративна банка ще бъде огромен, а доверието ще се срине до критичния минимум. Все едно около нефтен кладенец да се бият хора с горящи факли. В такава обстановка рискът от ново паническо струпване пред клоновете на банките не е хипотетичен.
Представете си обаче каква ще е ситуацията при една нова паника, в която Фондът няма да разполага със средства, защото ще ги е ангажирал за плащането на гарантираните влогове в Корпоративна банка. Останалите търговски банки също ще са ограничени в набирането на нов ликвиден ресурс защото вече ще са дали 1.5 млрд. лв. на Фонда, а и самите те ще са под ликвиден натиск. В такъв момент надеждите ще са само в държавата. Само че и тя няма да разполага със свободни средства поради отказа на депутатите от 42-ото Народно събрание да актуализират бюджета в частта за държавния дълг и държавните гаранции. Ако тази актуализация бе минала, сега служебното правителство можеше да емитира облигации, с които да обезпечи финансовата стабилност срещу всякаква атака.
Държавните гаранции пък биха позволили на Фонда за гарантиране на влоговете да набира ресурс на чуждите пазари, без да ангажира ликвидност от българските банки. Само че това не стана. За да се стигне до подобна развръзка, трябва да има ново Народно събрание. И нещо повече – да има ново правителство, което да внесе необходимата актуализация на бюджета в парламента. Като срокове, при всички условности, произтичащи от резултатите от изборите, това означава не по-рано от месец след вота. А поне още две седмици ще са нужни за емитиране на новия дълг.
Изчисленията на в. „БАНКЕРЪ“ показват, че при необходимост за плащане на гарантираните влогове в банките ще трябва да се намерят около 10 млрд. лева. Ето това е размерът на риска, с който трябва да се съобразяваме, ако се реши Корпоративна банка да бъде затворена. И тук идва
сравнението
– разходи от максимум 4 млрд. лв. за данъкоплатците при оздравяване и преструктуриране на банката и опасност от разходи в размер на близо 10 млрд. лв. при нейното затваряне, които пак ще са за сметка на данъкоплатците.
До паника няма да се стигне и преките публични разходи при затварянето на Корпоративна банка ще са едва 1.5 млрд. лв., ще кажат някои. Ще рискуваме ли да се опрем на този оптимистичен сценарий, след като станахме свидетели на пожар, пламнал от нищото за няколко дни.
