Общини и фирми плачат за кредити
Безпрецедентен бум в търсенето на кредити и обслужващи банки се наблюдава сред общините и държавните предприятия от юни насам. Публикувани са повече от дузина обяви за получаването на инвестиционни заеми, оборотни средства или овърдрафти на обща стойност около 450 млн. лева. Отделно няколко фирми със стотици милиони лева оборот на година са открили конкурси за финансови институции, които да поемат всичките им парични потоци, депозити и картови сметки на служителите.
Обяснението за тази небивала активност, и то точно в разгара на лятото, може да се търси в няколко посоки. Безспорно основна роля има поставянето на Корпоративна търговска банка под особен надзор и блокирането на немалко средства в нея, без които местните власти и компаниите изпадат в ликвидна криза. Друг сериозен фактор са спрените плащания по оперативните програми. За да излязат от трудната ситуация с просрочените задължения към строителите, общините се принуждават да взимат пари назаем.
Енергетиката се дави зад борда
Енергийният сектор, който е сред най-печелившите в света, у нас трупа загуби за милиарди. Вместо да се каже обаче защо е така, от години политиците само ни замазват очите с неясни обяснения и лъжливи обещания. Единственото решение, което ни предлагат, е безропотно да приемаме постоянното покачване на цената на тока и така със собствените си пари да платим чуждите дългове. Защото, каквото и да ни се говори, истината е една – финансовата дупка в енергетиката няма естествен произход, а е резултат от неизгодни договори, комисиони, препродажба и отявлени кражби. Не е никаква тайна например, че евтиният ток от АЕЦ „Козлодуй“ се продава в чужбина, а ние ползваме скъпия от американските централи, тъй като него няма на кой друг да го пробутат. Известни са и прекупвачите, които изкупуват електроенергия от производителите и след това я продават със солидна надценка на НЕК, но никой не смее даже да спомене за евентуалното им отстраняване от схемата. Същото е и със зелената енергия.
Вместо с решения на някои от тези реални проблеми през седмицата служебното правителство се зае със създаването на Енергиен борд като постоянно действащ консултативен орган на Министерския съвет.
Комисионери разсипаха програмата за бизнеса
Преди време Симеон Сакскобургготски препоръча българите да си сменим чипа, за да се оправим. Но кой ти слуша подобни приказки у нас? Та нали промяната означава да спрат задкулисните договорки и плащанията под масата. Никой по върховете на държавната администрация не иска подобно нещо. Затова не бива да ни учудва, че в схемите за финансиране на бизнеса например успяват само тези, които имат топли връзки в Министерството на икономиката. Публична тайна е, че тамошните експерти прибират поне по 10% комисиона от всеки одобрен проект. И ако някой даде повече, отива по-напред в класирането дори да не отговаря на изискванията. Редица чиновници от ведомството напуснаха държавната служба, за да направят свои консултантски фирми, чрез които да прибират съвсем легално въпросните отчисления. Само че кандидатите за платен успех през последната година станаха прекалено много и както казва директорът на оперативната програма „Конкурентоспособност“ Ели Милушева: „Засилената конкуренция изкриви процеса“.
Обяснението, че съревнованието между фирмите е в основата на проблема, не бива да се подминава с лека ръка.
Водовъртеж в транспорта
И служебният министър на транспорта Николина Ангелкова не изневери на кадровата политика на кабинета „Близнашки“. С един удар през седмицата тя раздруса шефските кресла в редица от поверените й структури и дружества.
Както прогнозира „БАНКЕРЪ“, от борда на „Ръководство на въздушното движение“ е отстранен Антон Джаджев – съпруг на Таня Генева, която бе директор на Правителствената информационна служба по времето на кабинета на Сергей Станишев и минаваше за един от най-доверените хора на експремиера. Сега мястото му ще заеме доц. д-р Георги Димитров. Той е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и има богата преподавателска кариера. В момента Димитров е доцент в Университета по библиотекознание и информационни технологии – София, и в Българската академия на науките.
На този етап в управителния съвет на РВД остава другото политическо назначение (от ДПС) – бившият заместник-министър на транспорта по времето на тройната коалиция Юджел Атилла.
Една линейка напред, две назад
Спешната помощ е пъзелът на здравеопазването, който вече 25 години никой не може да нареди. Защото всички новоизбрани (или новоназначени) правителства си носят собствени кутийки с цветни картончета, които се мъчат да насложат върху вече построените части от пейзажа. Естествено, тези части от пъзела не си пасват с предишните, в резултат на което линейки, медици и пациенти се оказват персонажи в гротескна здравна картина ала Салвадор Дали. Колите закъсняват, лекарите ядат бой, спешни пациенти умират, докато екипите помагат на някоя баба с лек уплах. Не само това, но хаосът в спешната помощ така се наслагва заради неумелите маневри на управляващите в здравния сектор, че губим десетки милиони европейско финансиране, а ключови обществени поръчки за сектора се спират със или без повод. След стъпки в правилната посока, обикновено следват две назад, по презумпция, тъй като напредъкът е постигнат от политически опонент.
Служебният здравен министър д-р Мирослав Ненков също продължи (не)последователната линия на „спешно“ противопоставяне с предшественичката си – д-р Таня Андреева.
