Драмата с блокираните депозити в Корпоративна търговска банка продължава. Все повече стават човешките трагедии, свързани с невъзможността да се ползват парите по тях за лечение на деца, за операции в чужбина, неотложни плащания по кредити. Протестиращите граждани настояват за по-бързото решение на казуса, а търговските банки се опитват да измислят схеми за алтернативно кредитиране. С претенциите за по-бързо решаване на проблема напоследък си проправят път различни идеи, които имат и чисто комерсиален хастар – да увеличат клиентската маса на довчерашните конкуренти на КТБ. Появи се и брутална критика на тези идеи – банките се държали към КТБ като хиени – единствените хищници, които започват да ядат жертвата си жива.
Последният писък, който обиколи пространството, е свързан със схема, чрез която хората с гарантирани депозити в КТБ и ТБ „Виктория“ да получат парите си веднага под формата на заем.Става дума за кредити с ниска лихва, обезпечени с гарантираните депозити в някой от двата трезора.
Въпреки желанието на банкери и медии да запушат с пръст кървящата рана на вложителите в КТБ, в. „БАНКЕРЪ“ се чувства задължен да каже: Заемът (ние го нарекохме „Бърза помощ“) е само пореден мираж по неясно колко дългия път до получаването на гарантираните по закон суми по влогове до 100 хил. евро.
Това е така, защото при този вид кредит има и трета страна с труднодоказуема легитимност. В единия случай това е Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който може да определи разплащаща банка едва след като бъде отнет лицензът на затворената банка или банкова група.
Ако нещата се развиват по оптимистичен сценарий, третият връх във финансовия триъгълник са квесторите. Техният статут е доста ограничен, защото са временно избрани от Централната банка и не могат да изразяват лично съгласие от името на надзора в БНБ.
Това именно е ключовата причина за нашия песимизъм.
На техническо ниво също има проблем.
Депозитът е първокласно обезпечение по кредит. Ако имаш депозит в една банка и решиш да теглиш кредит от нея, като го предложиш за обезпечение, може да се окаже, че разликата между лихвите по двата продукта е дори и под 2 процента. Тоест – имаш си депозит (макар и блокиран), получаваш и свеж паричен ресурс – при това на много прилична цена. Тук обърнете внимание – залогът на депозита (съответно неговият срок) е важно условие за отпускането на кредита. Желязното правило е срокът на депозита да не е по-къс от срока на кредита.
А така ли би било, ако определена търговска банка реши да отпусне кредит срещу залог на депозит в КТБ?
Категорично не. Истината е в детайла, както беше казал някой.
А детайлът е този, че Законът за Фонда за гарантиране на влоговете в банките дава начален срок (старт) на изплащането на влоговете във фалирали банки – 20 дни след отнемането на лиценза им, но законодателят никъде не е написал краен срок за изплащането на 100% от гарантираните суми. На това обърна внимание специално за „БАНКЕРЪ“ Ваня Василева, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на „Токуда банк“. Законът всъщност разрешава протакането от гледна точка на депозантите – на практика изплащането може да продължи от броени месеци до безброй години. Срокът е отворен, защото някой може да си потърси парите и след години, ако например е бил в кома, има починал роднина, чиито наследник е, а документите за това са се забавили, бил е в чужбина и късно е разбрал и т.н. Но думата ни е за друго – понеже във ФГВБ няма достатъчно средства, да не би да се стигне до промяна в закона, която да разреши връщането на парите, да се протака. Спомнете си банковата криза в Кипър, където първоначално беше разрешено тегленето само на 10% от сумите по влоговете. Това, разбира се, е риск, който в момента няма как да бъде калкулиран, но е факт, че банкерите говорят по темата.
Сега да предположим, че някоя банка реши да предлага продукта „Бърза помощ“ – нисколихвен заем срещу депозит в КТБ. Веднага изпъква въпросът със срока на кредита. Цялата общественост се надява гарантираните депозити да се освободят най-късно до Коледа (това беше прогнозата и на „БАНКЕРЪ“). При последния ни разговор с централен банкер той изрази краен оптимизъм към 20 октомври да има подробен одиторски доклад и след това да последва бързо решение по казуса.
При тези изходни данни въпросната банка би трябвало да пусне четиримесечен кредит, разчитайки на закона в частта му за започване на изплащанията. Ако обаче нещата се проточат и влоговете останат дълбоко заключени примерно до март догодина, т. е. нови четири месеца? Тогава този кредит изведнъж ще стане високорисков и бъдещите просрочия ще трябва да се провизират със 100% резерви. Тогава ниската лихва по „Бърза помощ“ ще се удвои и ще скочи много над среднопазарната. Кредитополучателят ще се проклина защо се е хванал на тази въдица, а рискът от неплащане за банката ще се увеличи неимоверно, обясни Василева.
Това споделиха и други банкери, седнали вече да оформят характеристиките на този нов, спасителен банков продукт. Тяхната прогноза е, че преди държавата в лицето на редовно правителство или поне парламент да каже докога ще бъдат напълно изплатени гарантираните влогове в КТБ, такъв продукт на пазара не може да има.
Нещата са различни за граждани и за фирми, обърна внимание пък Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК“. Аз, както и повечето търговски банкери, сме „за“ продукта „Кредит срещу депозит в КТБ“, каза специално за „БАНКЕРЪ“ тя. Лихвата би била 5-6%, т.е. – с не повече от 2-3% над лихвата по депозитите в КТБ, която беше свалена от рекордните 8-11% на около 3.5 на сто, каза тя. Част от депозита ще се оформи за банката кредитор като залог на вземане и ще се впише в Регистъра на особените залози. Тази сума депозантът няма да може да пипа до срока на кредита, независимо дали е влязло в сила изплащането на гарантираните суми. Въпреки това залогът няма да е достатъчен за автоматично отпускане на заема. Гражданинът, както при всички останали кредити, ще доказва доходи, т.е. платежоспособност, категорична бе Маринова. С други думи, той ще доказва възможността си да плаща вноските по кредита, без да се пипа залогът върху част от депозита му, защото банката не гледа на такъв продукт просто като на прехвърляне на пари.
Режимът обаче няма да е приложим за фирми, каза още Маринова. За тях ще се върви по нормалната процедура на кредитиране – кредитоискателите трябва да нямат загуби последните три години, да не са с отрицателен капитал в момента, да имат парични потоци, които позволяват обслужване на кредита, достатъчно обезпечения извън депозита в КТБ, а влогът да е само един „плюс“, влияещ върху върху размера на лихвата – надолу. Въобще – сложна работа.
Ентусиазъм обаче не липсва. Защото интересите на хиляди закъсали с парите си в КТБ вложители се преплитат тясно с желанието на конкурентите й да си отворят една нова пазарна ниша.
„Все още не знаем категорично мнението на БНБ и нямаме достатъчно информация за детайлите по реализирането“, каза Маринова.
„Много е вероятно да направим подобен продукт. Още обаче изясняваме юридически как той може да се реализира, така че да сме сигурни, че обезпечението по такъв кредит наистина ще е гарантирано“, коментира главният изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“ Левон Хампарцумян. Той добави, че колегите му работят, за да преценят възможните рискове. При всички случаи такива заеми не биха били скъпи, посочи Хампарцумян.
Главният изпълнителен директор на СИБанк Петър Андронов пък обясни, че такова решение е възможно, но е необходима предварителна информация от квесторите както за готовността им да удостоверят, че даден депозит наистина е гарантиран, така и за потенциалния брой клиенти с интерес към такъв продукт заради спешна нужда от достъп до средствата им.
Очакването на сектора е БНБ да поеме по-активна роля в този процес, за да стане схемата факт до една-две седмици. От ведомството, ръководено от Иван Искров, обаче категорично възразяват от тях да се търси одобрение или каквото и да било съдействие за проектопродукта. „Продуктовата гама на търговските банки винаги е била изключително техен приоритет и Централната банка никога не им се е бъркала, когато работят в рамките на регулациите. Схемата, за която ни уведомявате, на пръв поглед изглежда „изрядна“, така че въпрос на избор е банките да предлагат или не.“ Това каза централен банкер, пожелал анонимност.
А иначе БНБ вече се е видяла в чудо, защото всеки ден изпраща отговори до десетки вложители в КТБ с блокирани средства за спешни нужди като лечение, издръжка и т.н., да изтеглят заем от друга банка, обезпечен с гарантирания им влог в трезора под надзор.
Засега няма отпуснат нисколихвен заем „Бърза помощ“.
Дават потребителски кредити на отчаяни депозанти
Нисколихвената схема едва ли ще проработи скоро, а може би когато узреят условията за нея, тя ще се окаже безполезна. Банките обаче вече помагат на изнервените вложители на КТБ по познати схеми. Това заявиха от БНБ.
Става дума за потребителски или ипотечни кредити на закъсали вложители в КТБ.
В първия случай заемът прилича на потребителски кредит само срещу лична карта, при който се приема заплатата като единствено обезпечение. Тоест предполага се, че човекът ще продължава да я получава за срока на кредита, без да се вземат предвид високата безработица и рисковете от фалит на фирмите поради влошен морал на плащанията или внезапна загуба на пазари. Банкерите просто заместват вярата в работната заплата с вяра в депозита в КТБ, за който отново няма пълни гаранции, че е надеждно обезпечение.
Банките следели особено строго съотношението дълг/доход. Най-доброто съотношение, което могат да постигнат клиентите, е дългът им да е 55% от доходите им, а по-песимистичният вариант бил около 35% от дохода им да отива за погасяване на дългове. Така след вноската по дълга у домакинството ще остават 65% от спечеленото.
Тази схема се предлагала за по-малки суми. Лихвите по нея не падали под 10-12 на сто.
Когато се иска по-голяма сума обаче, кредитът „Бърза помощ“ по-скоро заприличвал на ипотечен. Банките с удоволствие отпускали кредит на вложители в КТБ при ипотека на недвижим имот, но се гледала внимателно платежоспособността им. Лихвите били до 8 на сто.
