Спешната помощ е пъзелът на здравеопазването, който вече 25 години никой не може да нареди. Защото всички новоизбрани (или новоназначени) правителства си носят собствени кутийки с цветни картончета, които се мъчат да насложат върху вече построените части от пейзажа. Естествено, тези части от пъзела не си пасват с предишните, в резултат на което линейки, медици и пациенти се оказват персонажи в гротескна здравна картина ала Салвадор Дали. Колите закъсняват, лекарите ядат бой, спешни пациенти умират, докато екипите помагат на някоя баба с лек уплах. Не само това, но хаосът в спешната помощ така се наслагва заради неумелите маневри на управляващите в здравния сектор, че губим десетки милиони европейско финансиране, а ключови обществени поръчки за сектора се спират със или без повод. След стъпки в правилната посока, обикновено следват две назад, по презумпция, тъй като напредъкът е постигнат от политически опонент.
Служебният здравен министър д-р Мирослав Ненков също продължи (не)последователната линия на "спешно" противопоставяне с предшественичката си – д-р Таня Андреева. Бившият министър уж осигури еврофинансиране за конгломерата от "малки пироговчета", извади нова стратегия за развитие на спешната помощ, районира приема на неотложните пациенти и изобщо, на пръв поглед, направи някои нелоши неща поне в този сектор. Сега от думите на Ненков разбираме, че предстои поредната "шокова терапия" или, по друг начин казано, поредната смяна на модела за бързата помощ. С цел да усвоим "едни 83 млн. евро" от Брюксел отново ще променяме до неузнаваемост правилата на играта.
Министър Ненков предлага да бъдат разкрити стационари към всичките 198 спешни центъра в общините, което ще е модел, действащ само в малките градове. Идеята е филиалите да поемат наглед по-леките случаи. На пациентите ще се правят амбулаторни прегледи, те ще бъдат транспортирани до болницата само ако състоянието им го налага. Стационарите ще се пълнят с болни, които днес търсят спешна помощ в общинските болници. Те ще пролежат два дни на леглата в центъра, след което ще се приберат вкъщи. Според Ненков въпросните звена няма да имат интерес да задържат болни за по-дълго, тъй като те ще се финансират от Министерството на здравеопазването, а не по клинични пътеки.
Безспорно, идеята за "спешните санаториуми" по същество е оригинална, но дали покрай леките случаи няма да изгорят и тежките? А и на практика тя много трудно може да бъде реализирана на "прима виста". Първо е необходимо да се направи задълбочен анализ на сградната и легловата база на филиалите, да се види дали имат достатъчно персонал, да се осигурят средства за диагностика, наблюдение и храна на болните. Всичко това изглежда като непосилна екстра на фона на огромния кадрови и финансов дефицит в системата. Да не говорим, че здравното ведомство е сред най-ощетените откъм бюджет и едва ли ще може да поеме плащането на допълнителни дейности, парите за които ще дойдат след години.
Втората част от въпросните 83 млн. евро трябва да бъдат инвестирани в легла за долекуване. Става дума за пациенти, които са оперирани и са в относително добро състояние, но все пак имат нужда от медицински грижи. Ненков логично отбелязва, че ако те бъдат изведени от болничната помощ, ще я разтоварят, но ще натоварят извънболничната. А при болниците за долекуване батакът е още по-голям. Държавата никога не е имала ясно изяснена позиция как ще развива този сектор и всяко едно наливане на средства там е като да хвърлиш камион пари в "черната дупка" на здравната каса.
Похвално е, че екипът на министерството ще се опита да прокара и внедряването и поддържането на санитарна авиация. В това отношение вече бяха направени крачка-две, но първите хеликоптери се оказаха позиционирани в най-големите градове, а не близо до труднодостъпните с линейка райони, където наистина има нужда от тях. В случая може да се отбележи, че само преди няколко месеца в България гостуваха експертите от Румъния, които са изградили тамошната спешна помощ. Те ни дадоха безплатно добре разработен и много ефикасен модел, който можем да използваме, вместо да се бъхтим залудо да откриваме топлата вода. Един от жокерите в него е, че хеликоптерите стоят близо до най-натоварените и рискови участъци на магистралите, където стават най-тежките инциденти.
Нож с две остриета е и отмяната на районирането на спешните повиквания. Пациентите пак ще се карат от медицинските коли до най-близката болница, което, от една страна, е добре, тъй като се пести животоспасяващо време. Но не се знае какво и кой ще ги чака там, както и дали изобщо въпросният спешен център ще функционира. По разчетите на Ненков от 1 септември в София трябва да има 24-часови сърдечно-съдови, неврологични, неврохирургични, ортопедични, травматологични, хирургични, дори лицево-челюстни хирургии. Дали това ще се случи на практика обаче, съвсем не е ясно. Министърът каза, че сега "ще видим как ще работи системата в столицата с премахване на районирането". Тя всъщност вече е работила и я видяхме. Линейките караха спешните пациенти само в "Пирогов", ИСУЛ, ВМА и Окръжна болница, тъй като се страхуваха, че ще бъдат върнати от останалите. Я защото няма легла, или пък липсва дежурен специалист. Новото е, че спешните центрове вече ще имат оперативна информация колко са свободните места в различните болници, за да не се бавят излишно пациентите, а медиците от Спешна помощ ще подават към Министерството на здравеопазването сигнал за всеки проблем с настаняването на техен "клиент". Проблемът е, че така и спешните центрове, и екипите ще бъдат натоварени с повече административна дейност, което може да се окаже за сметка на лечебната.
Не могат да се отрекат и изцяло положителните промени, направени от Ненков. Ведомството му разпореди да се прекрати използването на линейки вътре в болницата, когато пациент трябва да се премести от едно отделение в друго. Освен това бе забранено да се използва спешната помощ за транспортиране на починали, независимо дали това е станало на улицата или в дома им. Така ще се освободи ресурс, но неимоверно ще скочи и отговорността за лекарите, които диагностицират "на място" състоянието на пострадалите.
"Министърът направи нещо изключително важно, навременно и съществено. Вече няма график за острите сърдечни състояния там, където е необходимо да се направи коронарография, коронародилатация или поставяне на стент. Досега имаше такъв за всичките тези лаборатории и когато той е за болница в едната част на столицата, а гражданинът е на другия край, се налагаше преодоляването на големи разстояния. Така трябва да бъде, така е навсякъде по света", коментира завърналият се след няколкомесечни болнични директор на столичната спешна помощ д-р Георги Гелев. Той е прав, че е изключително важно да се скъси времето за хоспитализация, за да се влезе в "златния час", когато животът на пациента може да бъде спасен. И в това отношение Ненков заслужава адмирации. Но дали не бе редно да помисли повечко, преди да върне на работа именно Гелев? Новият-стар шеф на столичните "спешни" веднага се захвана да плюе по предшественика си – д-р Златанов, и по ексминистър Андреева, вместо със "свежи сили" и поне от кумова срама да предложи някаква реорганизация във все по-задъхващото се звено. Министърът можеше да направи балотаж между двамата директори, за да разбере кого искат за началник работещите в центъра. При един такъв сценарий "вечният" Гелев със сигурност щеше да е шокиран от резултата.
