Наложителна ли е актуализацията на бюджета за тази година с 4.5 млрд. лв., или всичко ни е наред и няма защо в "мирни времена" да раздуваме дефицита?
Ще дзиндзикаме ли тази зима поради газова криза, ще плащаме ли на гърците, за да ни пускат синьо гориво по новата тръба с тях, но на двойна цена, или глобалният въпрос ще се реши по руско-американски и за нас ще останат притесненията само за туршиите?
Къде ще ни возят линейките, като се свлечем на улицата – в районната болница, в най-близката или в "Пирогов" и ако ни откажат хоспитализация – с такси ли ще ни връщат вкъщи , или с катафалка?
Такива сложносъставни въпросителни изречения можем да зададем поне още дузина. И то без да влизаме в дребнотемие.
Седи си българинът – чете вестник или гледа телевизия – и отговор няма. Едните му казват, че ако не стане еди-как си, ще умрем в мъки, а другите твърдят, че първите говорят глупости поради това, че една гръцка фирма управлявала България – "Изотзадис".
Седи си българинът и в отчаянието си от готовите рецепти и плитките отговори започва да проявява зачатъци на мисловна дейност. Започва да търси истината за големите политически машинации на някакво примитивно ниво и я намира в… жълтите вестници. В тях политиците така ги приземяват, че ги закопават. А нашенецът потрива ръце и вика – хак да им е.
И пак не знае защо при спрян "Южен поток" разтоварването на тръби в Бургас продължава, защо залагаме на канадски реактор, а не на руски, след като и двата не са инсталирани още никъде по света, защо…? Защо искат да вдигнат рязко осигуровките за пенсия вместо да увеличават събираемостта им и да свиват ранното пенсиониране и няма ли с това вместо да решат проблемите да вдигнат безработицата и сивата икономика и да намалят приходите от осигуровки в хазната?
И напусто тъпче земята българинът в шизофреничен унес и започва да си гради собствени концепции за нещата, които не почиват на нищо. "Аз ако бях на мястото на министъра, първо това щях да направя, второ – това, трето – това и ето ти проблемите решени веднъж завинаги." Така се изпедепцват тоталните коментатори, всичкоразбирачите, пенкелерите.
Написах "изпедепцват", а не създават, защото те са създадени кажи-речи от раждането си.
И така си върви животът, "По хълмовете на времето", както го беше измислил Батето, мир на праха му.
Е, от време на време дойдат избори и българинът понечи да се отърси поне за малко от информационната си шизофрения, за да прогледне за кого да гласува. Но онези, политиците де, като усетят, че може нещо да му се проясни, засилват пропагандата, за да го върнат в безизборността. И той гласува, ако му кажат, че ще му вдигнат минималната заплата, без да си дава сметка, че точно заради това ще уволнят сина му.
Защото обърканият човек живее ден за ден.
И се натрупва критична маса от объркани хора, иначе наричаща се народ, даже още по-тежко – нация, и става страшно! Вътрешните брожения на мислите и желанията в този мравуняк взаимно се блъскат и обезсилват и компактното придвижване по каквато и да е посока става невъзможно.
А когато дойдат избори, най-ретроградните, циниците, излизат с любимата си крилата мисъл: "Ако изборите можеха да променят нещо – щяха да ги забранят".
Чавдар Цолов
мръднал
