"След точно два месеца, ние ще поставим началото на нова ера в еврозоната", това заяви днес членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка Сабине Лаутеншлагер на банкова конференция във Франкфурт. На 4 ноември влиза в сила Единния надзорен механизъм (SSM), а с установяването му ЕЦБ ще получи ключови правомощия в областта на банковия надзор. Според Лаутеншлагер стартът на механизма означава напредък не само за европейската интеграция, но също така и за ежедневната надзорна работа.
Базираната във Франкфурт институция ще поеме директния надзор на близо 120 кредитни институции, които представляват повече от 80% общата стойност на счетоводните баланси в банковия сектор на еврозоната. В абсолютно изражение това означава общо над 21 трлн. евро активи, по данни към 30 юни 2014. В допълнение към това, ЕЦБ ще извършва непряк надзор на близо 3500 по-малко значими институции.
Това ще направи централната банка най-големият надзорен орган в света. "Очаквам, че през следващите няколко години, че географският район под наш надзор ще се разшири и броят на пряко и косвено контролираните банки ще продължи да расте", коментира още Лаутеншлагер.
"В продължение на много месеци, аз и моите колеги работихме, за да определим, наред с други неща, фокусът на нашия подход за надзор, както концептуално, така и тематично", допълва членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ. Според Лаутеншлагер след кризата на финансовите пазари, много държави са приспособили своите надзорни структури, спрямо специфичните вътрешни ефекти на кризата за всяка страна и в съответствие с международните препоръки.
"Сега ние сме в подобна ситуация при създаването на SSM, но с една основна разлика: ние не просто гледаме на опита на една страна, а включваме на опита на 18, а скоро и на 19 – държавите членки, за да изградим една обща европейска култура на надзор", обяснява Лаутеншлагер.
Друго значително предимство на европейския банков надзор според нея ще бъде възможността да се направи сравнение в различните европейски страни и да се създадат равни условия. "В банковите сектори на много европейски страни доминират няколко големи банки. Поради това националните надзорни органи са изправени пред проблема да се налага да се оценяват обстоятелствата, въз основа само на една банка или на много малка група от банки", казва още тя.
