В периода преди парламентарните избори през 2009-а името на Кристалина Георгиева се споменаваше като възможен министър-председател на България. След убедителното представяне на ГЕРБ и заемането на този пост от неформалния тогава лидер на партията Бойко Борисов се появи информация, че Георгиева е поканена за негов първи вицепремиер, като се планирало тя да следи ресорите енергетика и екология, с вероятни широки правомощия и по отношение на икономическата политика на кабинета. По-късно обаче стана известно, че Георгиева няма да се включи в правителството, което тя обясни с "важни ангажименти в Световната банка".
На 19 януари 2010 г. бе разпространено съобщение от кабинета на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, че българското правителство е номинирало Георгиева на мястото на Румяна Желева, след като кандидатурата й се провали при изслушването в Европейския парламент. Министър-председателят Борисов от своя страна потвърди, че ресорът на българския еврокомисар се запазва, но отказа да назове името на Георгиева като нов кандидат, докато не разговаря още веднъж с председателя Барозу. На 21 януари 2010 Барозу се срещна с Георгиева, след което коментира, че тя "притежава солиден международен опит и познания, с които ще допринесе съществено в качеството си на еврокомисар". На 3 февруари 2010-а Комисията по развитие в Европейския парламент изслуша Георгиева. Оценката, дадена от членовете на комисията, бе "изключително добро представяне". На 9 февруари 2010 г. Георгиева пое поста член на Европейската комисия, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи – по-малко от месец след земетресението в Хаити. Тя координира хуманитарната помощ, предоставена от държавите членки на ЕС, като в резултат на нейната активна намеса съюзът стана основен донор на засегнатата държава.
Справка на Уикипедия сочи, че Георгиева е координирала европейската реакция при силното земетресение в Чили и при наводненията в Пакистан, като е посетила на място засегнатите райони. Пътувала е до Сахел, за да се запознае с нуждите, породени от дългосрочния проблем с изхранването на населението; до Дарфур, за да привлече внимание към "забравения" конфликт там, и до Киргизстан – в отговор на внезапно избухналия конфликт.
От началото на мандата на г-жа Георгиева експертна и материална помощ беше оказана след наводненията в Румъния и Полша. През октомври 2010-а тя посети Западна Унгария, засегната от разлив на токсична червена кал от хвостохранилището в Айка.
Освен реакцията при конкретни кризи комисар Георгиева работи по три основни приоритета на нейния мандат, а именно: изграждане на капацитет на ЕС за реакция при кризи, създаване на Европейски доброволчески корпус, предвиден от Лисабонския договор, и преглед на плана за действие на ЕС по т.нар. Консенсус за хуманитарната помощ.
