Подуправителят на БНБ Цветан Любомиров Гунев е на 55 години. Започва работа в БНБ през май 1992-ра като инспектор в банков надзор. В периода от 1992 до 2007-а Гунев последователно е инспектор, старши инспектор, главен инспектор, ръководител екип. В този период е участвал и ръководил повече от 100 инспекции на банки. През 2007 г., по време на мандата на подуправителя Румен Симеонов, е назначен за директор на дирекция "Надзорно наблюдение на кредитните институции". На 12 юни 2013-а по предложение на управителя на БНБ Иван Искров е избран за подуправител, отговарящ за управление "Банков надзор" от 42-рото НС за подуправител с мнозинство от 175 гласа от общо присъстващи депутати 179. Според Гунев изборът му не е бил продиктуван от политически мотиви, а е базиран единствено на професионалната му характеристика. На 16 юни 2013-а встъпва в длъжност. В качеството му на подуправител Гунев е член на борда на Европейския банков орган, член на борда на Базелския консултативен комитет по банков надзор и др. В периода от юни 2013 до юни 2014-а работи основно върху въвеждането в България на новата капиталова директива и регламент на ЕС. Фокусира се върху новата капиталова рамка и отражението й върху българската банкова система.
Г-н Гунев, предвид обстоятелствата благодаря Ви, че се съгласихте на това интервю. Вие "изчезнахте" от сцената повече от два месеца, и то в момент, в който се случиха драматични събития в банковата система, които наред с всичко друго разклатиха силно доверието в БНБ.
– Първо, искам да кажа, че в това интервю изказвам лично мнение, което по никакъв начин не ангажира БНБ, и по теми свързани с повдигнатото ми обвинение, няма да отговарям. А сега на въпроса Ви. След разразилата се криза с КТБ имаше многобройни изказвания по отношение на това, какво е свършил или е трябвало да свърши "Банков надзор" на БНБ, както и за вината му за тази ситуация. Коментарите идваха от най-различни хора, повечето от които не са специалисти в тази област. Затова реших – главно с цел да застана зад колегите си, работещи в управление "Банков надзор" на БНБ, да дам това интервю в медия, която считам за професионално ориентирана. Опасявам се, че няма да мога да бъда изчерпателен, защото материята е всеобхватна, колкото всяка друга теория и практика, с която се занимават високоинтелигентни и ерудирани хора.
За съжаление във времето, в което отсъствам от БНБ и особено в пика на кризата никой от висшия ръководен орган на БНБ не направи каквото и да е изявление в защита на колегите от "Банков надзор", като поне се опита да очертае функциите на тази дейност и с това да даде повече информираност на обществото: що е това банков надзор и как е изграден и функционира той. Ако не друг то поне главният директор, на която съм възложил временно правата ми на подуправител. Но очевидно в такава ситуация всеки следва собствените си приоритети.
Знаете, че голяма част от хората се интересуват от това, което се случи с Корпоративна банка. Къде виждате вината на банковия надзор за проблема с КТБ?
– На всички е известно, че проблемът с КТБ започна с удар върху ликвидната позиция на банката, при това внезапно и вследствие на причини, които са добре известни и за които "Банков надзор" категорично няма вина. Ако се върнем назад в интервюто, където обясних изискването към банките за ликвидни буфери и възможностите една институция да се превърне в склад за пари, привлечени от вложителите, мисля, че отговорът е ясен. Нещо повече, ако институцията е склад за пари, тя няма как да плаща лихви, напротив трябва да взима такси за съхранението им, но това вече съвсем няма да е банка.
Впрочем ликвидният проблем, който е генезисът на всичко с КТБ, все още си стои и той не е решен, напротив, към него с времето се добавя и капиталов проблем. Всеки банков мениджър би бил абсолютно категоричен, че незабавната ликвидност не може да се реши чрез кредитния портфейл – било той добър или лош.
Обвиняват надзора, че в случая с КТБ не е реагирал с рестриктивни мерки на бързия ръст на активите й и на кредитния й портфейл, както и на високите лихвени равнища, които банката е предлагала по депозитите. Как ще отговорите на тези упреци и какви всъщност надзорни мерки могат да се вземат при тези ситуации?
– Растежът на банката започва от началото на разразилата се икономическа криза. Банката не беше повлияна в голяма степен от нея, тъй като нейният бизнес винаги е бил с корпоративни клиенти. В периода от началото на нейния ръст останалите банки в страната останаха в застой или намалиха чувствително обема на бизнеса си.
През изминалата една година от мандата ми (16 юни 2013 -16 юни 2014) брутният кредитен портфейл на КТБ е пораснал с около 1 млрд. лева. В същото време собственият й капитал се е увеличил със 150 млн. лв., като елемент от ръста е и одитираната печалба за 2013-а в размер на 72 млн. лева. Движението на двата показателя е абсолютно пропорционално, т.е. банката расте, поддържайки капитала си, така че да осигурява нужното съотношение в изпълнение на капиталовите изисквания. Освен това банката изпълняваше стриктно изискването на регулатора за 20% покритие на депозитите на граждани и фирми с ликвидни активи. При тези основни параметри не се налагат надзорни мерки.
Що се отнася до лихвите, БНБ няма правомощия да се намесва в чисто търговската политика на банките, освен в случаите, когато след съответния анализ има индикации за намаляваща доходност, която може да причини ерозия в капитала.
През изминалите два месеца се изсипаха твърде много обвинения, че в КТБ са били отпуснати в нарушение на надзорните правила огромни по размер кредити на свързани лица и надзорът не е взел мерки срещу това. Какъв е Вашият коментар по въпроса?
– Надзорната рамка е създадена от регулатора, за да очертае в някакви разумни граници дейността на банките, и е насочена към тях за изпълнение. Понятията свързани лица и икономически свързани лица са развити в Закона за кредитните институции. Банките имат задължението да уведомяват "Банков надзор" за възникването на такава експозиция в 10-дневен срок. Ангажимент за деклариране на свързаност има кредитоискателят и това е регулирано в ЗКИ. Освен това в банките има процедура за управление на риска със свързаните лица, идентификация и отчитане, както и всички управленски и контролни нива, както обясних по-горе. В процеса по надзорен преглед, ако инспекторите попаднат на индикации за свързаност, която не е оповестена от банката, уточняват този въпрос.
Имаше ли предварителни сигнали за предстоящи проблеми в КТБ и каква бе Вашата реакция на тези индикации?
– Проблеми с банката нямаше до около средата на месец юни. Вдигна се медиен шум, появиха се индикации за по-висока интензивност на изходящите парични потоци и проведохме една среща заедно с подуправителя Димитър Костов и с главния изпълнителен директор на КТБ. Скоро след това се оказах в дефицит на време и възможности да участвам в събитията по нататък.
Тук е моментът да Ви попитам, разбрахте ли кой е източникът на разгласената от националното радио анонимка с автор Киро Киров, която бе пусната по интернет, и в нея се казваше, че като подуправител не прилагате законовите изисквания еднакво към всички банки в България?
– С ръка на сърцето ви казвам, че нямам никаква идея кой е авторът на това нещо и не ме интересува.
Като говорим за надзорните практики, Вие запознавали ли сте управителния съвет на БНБ с текущото състояние на банковия сектор и евентуалните рискове за отделни банки? Питам, защото сигурно сте чули изказванията на управителя на БНБ Иван Искров, че той нямал никакви правомощия по отношение на надзора и че Вие като подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" все едно сте сам воин в полето.
– Дългогодишна практика е подуправителят, ръководещ "Банков надзор", да внася в края на всяко тримесечие информация в УС под формата на доклад, наричащ се Доклад за състоянието на банковата система. През изминалата една година от мандата ми съм внесъл четири такива доклада. Този доклад се изготвя с участието на всички дирекции в управлението и е документ от най-малко 50 страници. Обхваща динамиката в количествен и качествен аспект на състоянието на банковата система. Съдържа най-малко следните елементи: структурни промени в баланса, водещи рискове пред банките и системата, динамика и развитие на основните рискове, качество на активите, доходност, способност на капитала да абсорбира шокове, капацитет за посрещане на ликвиден риск, дадени лицензии и разрешения, коригиращи надзорни действия, бъдеща политика на "Банков надзор" въз основа на резултатите от изминалото тримесечие. Бих казал, че е много интересен и полезен доклад.
А как оценявате изказванията на управителя на БНБ и решенията на УС във връзка със случая КТБ?
– За добро или лошо, от 18 юни 2014-а съм извън Централната банка и не заемам пълноценно поста си. Вследствие на това не съм участвал в обсъжданията в УС и нямам нищо общо с изказванията под формата на прессъобщения от УС и управителя, както и с взетите решения относно случая. Разбира се, аз имам своето мнение, но предвид деликатното ми положение в момента няма да навлизам в тази тема. Ще взема отношение по въпроса в подходящ момент. А що се отнася специално до изказванията на управителя, уважаеми г-н Илиев, надценявате ме! Как бих имал дързостта да ги коментирам – с моя едногодишен опит на подуправител и член на УС, сравнен с неговия 11-годишен опит като управител и председател на УС на БНБ?
Мислите ли, че депозантите в двете банки под специален надзор ще получат парите си?
– Да. Уверен съм в това. Аз съм привърженик на пълното изчерпване на възможностите за справяне със ситуацията с частни средства. Могат да бъдат използвани редица подходи, включително и нестандартни, но някой трябва да има смелост и да поеме отговорност за това. Но вижте, проблемът с депозитите стои така – хората просто искат гарантиран и свободен достъп до средствата си, а не непременно да ги изтеглят.
Оздравяване или фалит за КТБ?
– Труден въпрос. Аз не съм деструктивен човек. Фалитът е лесен изход с малко печеливши и много губещи. Оздравяването е интелигентен изход и предизвикателство. То във всички случаи е предпочитан изход, защото утвърждава доверието в системата. Оздравяването следва да почива върху стремежа да се удовлетворят претенциите на хората, клиенти на банката, пряко или косвено. Ако има достатъчно здрава база за оздравяване, нека се направи. Да се направи анализ – какво имаме и какво нямаме за такъв процес. Например в този случай имаме крещяща нужда от ликвидност. Къде има ликвидност? В банките. Тя е толкова изобилна, че една нетърпяща пренебрегване сума от нашите спестявания работи за други икономики – чрез пласиране на свободен ресурс в банките майки. Ако стъпим върху това, има редица инструменти за ефективно и в полза на всички страни решение. Разбира се, потърпевшата банка трябва да има необходимата легитимност.
Как оценявате дейността на Фонда за гарантиране на влоговете, особено сега в реална ситуация?
– Фондът изпълнява своята дейност въз основа на съответна директива на ЕС, според която 0.8% от гарантираните депозити в банковата система следва да бъдат покрити. Понастоящем ние имаме покрити 4.5%, което ни прави отличници в ЕС. Но имам една критика към ръководството на фонда, а именно, че въпреки преизпълнението на препоръките на директивата не е отчетена спецификата на местния пазар, в който банки с над 2 милиарда лева депозити са половината от банките в страната. Има въпроси, които следва да бъдат зададени на ръководството на фонда.
И накрая един личен въпрос. Имате ли усещането, че ръководството на БНБ вече Ви е "отписало" от състава си?
– Да. Имам такова усещане, и то не е от вчера.
Ще се върнете ли скоро на работа?
– В момента не мога да отговоря. Както преди, така и сега ще се консултирам първо с управителя Искров.
