ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Банковият надзор не е разследващ орган

Migration Image

Г-н Гунев, да започнем с фундаменталния въпрос: какви са основните функции на “Банков надзор”?

– Преди да обясня, искам специално да подчертая едно много важно обстоятелство, което явно не се разбира. Никъде по света банковите регулаторни органи не са натоварени с разследващи функции. Така е и с българския регулатор. Но ако се вменяват вини на тази основа и се прави опит да се вмени такава функция, то това ще бъде краят на една от най-добре развитите на европейско и световно ниво българска регулаторна институция.

Две са основните цели на банков надзор в България, които са уредени от Закона за кредитните институции (ЗКИ), принципите на Базелския комитет за банков надзор, Директивите и регламентите на ЕС, а именно: стабилност на банковата система и защита интересите на вложителите.

Стабилността на банковата система

се осигурява на базата на създадени еднакви регулации и правила за всички банки в процеса от лицензиране до обявяването на несъстоятелност и отнемането на лиценз. Тези регулации към момента са изцяло синхронизирани с прилаганите от регулаторите на всички държави в ЕС. Стабилността на системата е производна от стабилността на всяка кредитна институция. На базата на този фундамент се изгражда картината на състоянието на банковата система като цяло, развитието й, идентифицирането на отделните рискове на системно ниво и въвеждането на частични или важащи за всички регулации. Това е тъй наречената макропруденциална функция на надзора. Разбира се, не трябва да забравяме участието и приноса на по-малките играчи във финансовия бизнес, като инвестиционните посредници и финансовите институции.

Защитата на интересите на вложителите

е един въпрос с доста противоречиво разбиране у обществото. Някои си го представят като охранителна дейност, провеждана в банките, с оглед да не се допуска злоупотреба със средства на вложителите й. Такава функция банковият надзор е имал през миналия век, когато всички банки в страната бяха клонове на БНБ. В съвременния свят икономическата банкова теория и практика от много години насам са уредили този въпрос чрез функцията на собствения капитал на банката. Такава е и ситуацията в България. В условията на действащо предприятие и при наличието на унифицирани минимални изисквания за капитал като структура и размер, при еднакви изисквания за претегляне на риска на активите на банката, при еднаквото третиране на възможните капиталови елементи с оглед регулиране размера на капитала той е надежден буфер между риска, който банката поема с парите на вложителите, и съответно техните вложения.

Всички загуби

реализирани по причина на зле премерен или управляван риск от страна на мениджмънта на банката, намират отражение в капитала й, т.е. те са на гърба на акционерите, и изчерпването на собствения капитал вече води до опасност за депозитите на вложителите. Оценявайки този процес, “Банков надзор” се стреми да идентифицира възможните рискове, водещи до такава “ерозия”.

По друг начин стои въпросът за ликвидния риск. Той е значително по-опасен като проявление и понякога внезапен. Ето защо от пруденциална гледна точка банковият надзор на БНБ изисква от банките да поддържат

съотношение от 20% между ликвидните активи и депозитите

на граждани и фирми. Това е изискване на местния регулатор, което рядко може да бъде срещнато при други регулатори в Европа и света. Това дава възможност при внезапна ликвидна криза която и да е българска банка да може да посрещне изискуемите си нужди поне за една седмица, какъвто случай имахме наскоро. В противен случай банката би спряла плащанията до няколко часа. Не можем да искаме 100% ликвидност, защото това няма да е банка, а склад за пари, нито пък някой ще има интерес да прави такъв бизнес.

За да се прави реалистична оценка на работата на управление “Банков надзор”, трябва да се знае как работи той. Опишете структурата му и основните фундаменти, на които е изграден?

– Два са основните стълба, върху които е изграден: нормативна база и кадри. Но тъй като и нормативната база се създава от хора, то човешкият фактор е ключов. Кадри за банков надзор не се намират лесно и наготово. За добра квалификация на новопостъпил служител може да се говори едва след третата година от работата му. Неслучайно гръбнакът на управлението е изграден от кадри с дългогодишен опит.

Нормативната база е фундаментът, върху който се изгражда функцията на “Банков надзор” и тя обхваща ЗКИ, ДИРЕКТИВИТЕ И РЕГЛАМЕНТИТЕ НА ЕС, които от тази година се въведоха директно. С други думи, регулаторната рамка е напълно идентична с тази, валидна за всички страни от ЕС. Подзаконовата нормативна база се обуславя от множество наредби, приети от УС на БНБ. Важно е да се отбележи, че регулаторната рамка, в която се движат банковият бизнес и правните субекти в него, са създадени за изпълнение именно от тях. Контролът по изпълнението им се осъществява чрез постъпваща регулярно едномесечна, тримесечна, годишна информация, както и чрез инспекции на място, концентрирани върху качествения аспект на управление в конкретната банка. Изпълнявайки наредбите на БНБ, банките са длъжни да предоставят верни и точни данни и носят отговорността за това. Следва да се има предвид, че инспекторите по банков надзор са в непрекъснат контакт с оторизираните лица от банките за текущо уточняване на отделни показатели, стойности и индикатори.

Организационната структура на банковия надзор в БНБ се състои от шест дирекции. В него работят 94 служители, повечето от които са с много висока квалификация и знания, натрупани във времето. При огромния обем на работа в управлението този числен състав никога не е бил достатъчен.

Опишете какъв е обхватът на надзорния преглед?

– Банковият надзор на БНБ е въвел рисково базиран подход в дейността си от 1997-а. Тогава въведохме рейтинговата система за оценка на банките CAMELS, която и до ден днешен се използва в американската банкова система като оценъчен инструмент. Съставните елементи на тази методология са капиталовата адекватност, качеството на активите, качеството на управление, приходи, ликвидност, пазарен и операционен риск. Обхватът на надзорния преглед се фокусира върху рисковете, поети от банките, както и тези, за които има идентификации, че могат да се проявят. На второ място, се оценява рискът общо за системата и по-конкретно онези рискове, които са от системно значение. Третият елемент са регулярните стрес-тестове, показващи възможни слабости в отделни банки и системата като цяло. Картината се допълва с констатациите от инспекции по Закона срещу пране на пари и финансиране на тероризма, както и с инспекции в помощ на Фонда за гарантиране на влоговете.

Как се осъществява контролът на риска за отделната банка и за системата като цяло?

– Всeки месец и тримесечие на базата на регулярната отчетност, постъпваща от банките, се оценяват текущото състояние и динамиката в развитието за определен период на всяка банка и клон на чуждестранна банка. Данните се агрегират и се получава картината на банковата система. Оценяват се стойностите на капитала, финансовият резултат, качеството на активите и ликвидността. За целта се използват ключови рискови индикатори, в голяма степен препоръчани от ЕБО и чувствително допълнени от нас, като: балансови индикатори, индикатори за капиталова адекватност, индикатори за рентабилност и ефективност, индикатори за ликвидност и качество на кредитните портфейли, индикатори за концентрационен риск, пазарен риск и операционен. Говорим за повече от 150 икономически и рискови индикатора, статични и динамични величини. Тук трябва отново да се отбележи, че банките са длъжни и носят отговорност за това да представят вярна и точна информация в отчетните форми, а що се отнася до големите експозиции и експозициите към свързани лица, те имат задължението в 10-дневен срок да уведомят БНБ за възникването им.

А каква е задачата на инспекциите на място?

– Инспекциите на място се провеждат по един и същи начин от години насам. Те имат за цел да допълнят със съдържание елементите на рейтинговата система. Освен всичко друго акцентът се поставя върху оценката на качествените характеристики на процесите на управление в банката, на тяхната ефективност при вземането на решения и на нивото на контрол.

При констатирани нарушения или слабости в управлението на някоя банка се издават заповеди или писма с препоръки за отстраняването им.

Интензитетът на инспекциите на място зависи от рисковия профил на конкретната кредитна институция и е определен в наръчника по надзорен преглед и оценка.

Стана дума, че в самата банка трябва да има изградени механизми за контрол на риска. Какви са те?

– Очевидно на малко хора е известно, че контролната функция върху дейността на банките не се свежда единствено и само върху регулатора. Забележете! – РЕГУЛАТОРА. Подредбата на контролните органи в една банка започва от нейния висш контролен орган – надзорния съвет, минава през управителния й съвет, за да стигне до всички онези лица, натоварени с управленски функции. Изключително важно място има съществуващата във всички банки специализирана служба за вътрешен контрол, която е независима и се подчинява единствено на надзорния съвет на банката. Не трябва да се забравят контролът на риска, който е обособено звено във всяка банка, а така също кредитният съвет и кредитният комитет, които са спомагателни органи към управителния съвет. На следващо място идва външният одитор, чиито функции и задължения са описани широко в ЗКИ, и чак тогава идва редът на “Банков надзор” като единствен регулатор на банковата дейност в страната. Съгласно ЗКИ и Наредба 10 на БНБ всички споменати по-горе контролни органи са задължени да докладват за установени нарушения и нередности във връзка с дейността на банката и изпълнение на регулациите на БНБ. Би било полезно да кажа, че “Банков надзор” никога не е имал задължението или функцията да разрешава или одобрява кредитни сделки. Отговорност за поетия кредитен риск се носи изцяло от мениджмънта на банката и е за сметка на собствения й капитал, т.е. на акционерите.

Извършихте ли някакви промени в стила на управление на банковия надзор?

– Не мога да кажа. Мисля, че по-правилно би било да бъдат попитани всички колеги, с които съм работил през тази година, как са го почувствали те. По отношение на надзорния процес – не. Но това, което считам за известна промяна, бе по-интензивната комуникация с директорите на дирекции. Въведохме практиката всеки понеделник в 10 часа да се провежда оперативка за предстоящите задачи, за тези, които са в процес на изпълнение, и всички въпроси, които са на дневен ред. Това даде възможност всеки член от моя екип да се чувства въвлечен в работата на цялото управление. От моя гледна точка по този начин чувствително нарасна ефективността на управлението. Не само поради тази причина, а основно поради високия професионализъм на колегите успяхме да въведем т.нар. CRD 4 (регулаторната рамка прилагана във всички стани на ЕС), като извършихме необходимите промени в ЗКИ, новата подзаконова регулаторна рамка, в това число и въвеждането на капиталовите буфери. Решихме въпроса с натрупаните специфични провизии по начин, който позволява успоредно решаване и на въпроса с необслужваните експозиции, появили се по време на икономическата криза. Очевидно е, че с въвеждането на CRD 4 трябва да извършим някои промени в техниката и манталитета на надзора, за което се подготвяме. Винаги съм бил, а и оставам на разположение на всеки, който иска да дискутира функциите на банковия надзор.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст