За повечето българи евроскептицизмът е все още като хомосексуализма. По-скоро извратеност, позьорство или моден чешитлък в разрез с разума на времето. Време е обаче картите да бъдат свалени, защото еврокрацията се обръща на абсолютна идиотщина. При това невероятно нагла и брутална.
Гледаме тези дни звездата на другаря Станишев да грее над европейския небосклон. Не било то само на европейския, ами направо на световния. След знаменития сълзлив етюд на експремиера при сдаването на БСП-поста той пак се е ухилил. И не къде да е, ами в поднебесните пространства. Изтъпанил се човекът като представител на Европейския съюз в Китай да чертае бъдещето геостратегически. Е, не на целия съюз, а само на социалистите в него, но с оглед дестинацията разликата е формална.
За всеки българин с повече мозъчни гънки от тези на амебата въпросът е: “ Какво търси тоя там?!“ Супер гавра, ужасна пошлост… Егати Евросъюза, щом този е неговото лице! Нали отидохме там с надеждата подобни типове да бъдат изметени за вечни времена, и то до девето коляно. А те взеха да се издигат до шеметни висоти, поставяйки сънародниците си в положението на идиоти. Защото при подобни възходи не ти остава друго, освен да се запиташ напълно сериозно: „Да не би пък аз да съм идиот?!“
Да, знаем за искрената ненавист, която огромен брой европейци изпитват към брюкселските чантаджии. Но за да го усетим толкова болезнено, явно става все по-зле. То бива селски пазарлъци за европостовете, бива, ама тоя път минаха всички граници. Хвани нашта Кристалина, та удари тяхната Могерини. Щом еврочленките опряха дотам да предлагат масово еврокомисарки само защото били жени и без оглед на ресора, изтрещяването е пълно. Съпоставима с него е и патологията да се дават водещи постове на страни от Източна Европа. Ние ги гоним като ПЕСоглавци, те ги приемат като ЕВРОлъвове.
Да хвърлим око на посланията Станишеви в китайско. Скъса се да хвали китайския модел и неговия прагматизъм и устойчивост. Всички там мислели и действали в една посока, а българите не помръдвали в постигането на национално съгласие. Цялата политика била подчинена на националната кауза, икономическото развитие и износа, а усърдният труд на китайците в реалното производство нямал равен в цял свят. Бележити думи от устата на човек, който се е скатал от казармата, няма дори ден трудов стаж в живота си и е ненавиждан от повечето си сънародници. Но пък знае, че светът ще се превърне в едно по-добро място за живеене, ако решаването на европейските проблеми по социалистическа рецепта се прегърне с полукапиталистическата китайска мечта.
Какво казаха китайците? Че си държат на модела, но и че той не е лъжица за всяка уста. Признаха в прав текст, че някои от високопоставените им партийци са отдалечени от хората, корумпирани и злоупотребяват с партийното си положение, но и че лошо им се пише. Управлението в Китай било избор на народа и разликата с европейските държави е, че управляващите не се сменят често. За европейците това можело да изглежда странно, но основната цел на китайските управляващи била да подобряват живота на хората. Преследвали я по всички направления и затова народът не напирал да ги гони.
Остава да гадаем какво ли си е мислел Станишев в този момент. Защото всички знаем, че това е важното – приказките му пет пари не струват. Да опитаме с предположения. И ние, рекъл си е той, държим на нашия български модел вече четвърт век. Разликата обаче е, че не някои, а всички висши партийци у нас са корумпирани воглаве с държавното ръководство. Но нищо лошо не им се пише, ако крадат правилно – напротив, издигаме ги. Управлението ни също е избор на народа, при това далеч по-демократичен от китайския. Но с тази разлика, че народът изобщо не си дава сметка какъв избор прави. Защото е свикнал после да попържа и псува, че друг е виновен за неволите му.
И още – не отстъпваме откъм стабилност на китайците. Управляващите ни се сменят често с опозиция, но в действителност нищо не се променя. Колкото до китайската цел да се подобрява животът на хората, имаме си някои специфики. Подобряваме го ударно в предизборните програми, след което го превръщаме в истински ад.
