Най-новата страна членка на Европейския съюз – Хърватска, продължава да страда от раните си, причинени от кризата. Икономиката на Загреб продължава да е една от малкото в Европа, които не показват никакви сигнали на подобряване, а по данни на Националното статистическо бюро (DZS) брутният й вътрешен продукт се е свил с 0.8% през второто тримесечие на тази година. Това е единадесетото поредно тримесечие на спад. А очакванията за следващите месеци не са никак позитивни. Икономическите анализатори прогнозират, че БВП на страната ще спадне с 0.6% на годишна база. Негативната тенденция се поддържа главно от няколко фактора, сред които оскъдните преки инвестиции, неуспешното възстановяване на строителния сектор и свиването на потребителското търсене, високата безработица (18%) и песимизмът по отношение на бъдещите перспективи.
Освен Хърватска голяма част от икономиките в Централна и Източна Европа също показват признаци на забавяне през второто тримесечие. Изключение прави Словения, която продължава да се възстановява от банковата криза и брутният й вътрешен продукт отбелязва растеж от 2.8 на сто.
Продължаващото свиване на хърватската икономика е резултат от натрупани с години вътрешни проблеми. Докато нейните съседни държави следваха тенденция на възстановяване от кризата, Загреб остана в застой и все още не може да се измъкне от дъното. Според анализ на регионалната банка Hypo AlpeAdria факторите, които стоят зад лошото представяне през втората четвърт на годината, включват слабото промишлено производство, ниските заплати и наложените от ЕС строги фискални правила.
Вътрешното търсене се очаква да остане потиснато през следващите месеци, а правителството, изглежда, не желае или не може да се справи с важни структурни въпроси като реформата на пазара на труда и ускоряването на приватизацията, която би могла да повиши конкурентоспособността в дългосрочен план.
"Първите признаци на икономическо възстановяване се очакват през следващата година", смята Томислав Баич, ръководител на изследванията в Inter Capital Securities. Според него обаче това зависи главно от възстановяването на основния експортен пазар – еврозоната, както и от постепенното увеличаване на инвестициите и вътрешното потребление.
Съседна Словения също се бори с крехко потребление на домакинствата, което се дължи отчасти на строгите икономии, ниските заплати и увеличаващата се безработица. Но за разлика от Загреб, Любляна компенсира това със силен износ и изграждане на проекти, съфинансирани от фондовете на ЕС.
Според Золтан Ароксзаласи, водещ анализатор в Erste Bank, се наблюдават огромни различия в развитието на икономиките на страните от Централна и Източна Европа и стабилизирането на всяка една от тях зависи главно от вътрешни фактори.
В пълен контраст на лошите икономически показатели и независимо от продължителната рецесия обаче банковата система на Хърватска остава стабилна, ликвидна и добре капитализирана. Това се потвърждава и в последния доклад на Международния валутен фонд за страната от март тази година. Съотношението на общата капиталовата адекватност на банковата система е на ниво от почти 21 процента. Банковият сектор остава рентабилен въпреки лошата 2013-а, когато печалбата на хърватските банки спадна с над 30 процента. МВФ предупреждава обаче и за известни рискове по отношение на ръста на банковите заеми към държавни предприятия.
Присъединяването на страната към ЕС се окачва да донесе съществени ползи за икономиката й в средносрочен план, тъй като Хърватска ще получи достъп до единния пазар и фондовете на ЕС, което ще повиши доверието на инвеститорите и ще доведе до по-силна финансова интеграция. В краткосрочен план обаче ползите от присъединяването са силно ограничени, главно заради неразрешените вътрешни структурни проблеми.
