Позицията на някои от основните действащи лица в драмата с Корпоративна банка претърпя рязка промяна през седмицата. Първо лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вече панически започна да настоява, че сегашното служебно правителство трябва да подготви спешно няколко облигационни емисии, които да бъдат одобрени и реализирани от кабинета, избран от следващото Народно събрание, дори получи и прозрение, че това може да стане само през актуализация на бюджета.
Служебното правителство продължава да твърди, че най-добрият вариант е КТБ да бъде спасена, но без намесата на публични средства. То е наясно, че трудно ще консолидира ресурс, с който да участва в оздравяването й. Но е добре да се знае, че то вече е почти невъзможно без участието на държавни пари, или може да го наречете подкрепа (пропуснато беше много ценно време).
Най-неочаквано в сряда в групата на доброжелателите се включи и един от екзекуторите на КТБ – Главната прокуратура. Нейният висш началник Сотир Цацаров направи изявление пред медиите, в което заяви: “Мисля, че може да се намери финансово решение за банката. Финансовото решение означава – виновните да носят последствията си. Вложителите не са виновни. Не са виновни нито вложителите, които имат влогове до 1000 лв., не са виновни нито вложителите, които имат влогове до 196 000 лв., не са виновни и вложителите, които имат депозити над този размер. И понеже тази ситуация не е нормална и понеже в създаването й участие имат – държавата, политиците, държавните органи, сега съдбата на банката не трябва да бъде финансова смърт. Така мисля аз. (Б.ред. защо не мислиха преди да действат подчинените ви, г-н главен прокурор!) До известна степен държавата, а и всички ние, трябва да поемем отговорността за това, че проблемът с тази банка, понеже е криминален и понеже е била гледана под похлупак, ние не можем да обвиним хората за това, че те са решили, че след като държавата се грижи за този похлупак и сама крие отдолу своите скъпоценности, сега да им кажем вие сте виновни, щото не сте сметнали тази лихва”.
Едва ли има смисъл да коментираме това изявление на главния прокурор, в което той на практика посочва виновниците за ситуацията около КТБ. Само си задаваме въпроса: защо Главна прокуратура катализира атаката срещу ликвидността на банката, като повдигна обвинение на подуправителя и началник на управление “Банков надзор” Цветан Гунев?! Надали някой ще приеме сериозно обясненията от рода “банката си е банка, разследването си е разследване”.
Пак в сряда (3 септември)
Петър Чобанов
– бивш финансов министър от правителството на Пламен Орешарски, който сега води две листи за народни представители от ДПС, се опита да оправдае ролята на Делян Пеевски по случая “КТБ”, заявявайки: “Аз като финансов министър нямам отговорност към която и да е банка. Отговорностите за това са единствено на управление “Банков надзор” на БНБ. Не виждам по какъв начин Делян Пеевски е съпричастен към ситуацията с КТБ, защото той не е участвал в управлението на банката. Към финансовото й състояние той няма отношение”.
Чобанов като финансов министър може и да е нямал отговорност към която и да е банка, но точно като пръв ковчежник на държавата има отговорност към цялостната финансова стабилност в страната. Иначе защо е било необходимо той да подготвя писмото до Европейската комисия, с което страната ни поиска и получи разрешение за държавна подкрепа на банковата ликвидност в страната в размер на 3.3 млрд. лева. И именно правителството и по-точно финансовото министерство осигури такава ликвидна подкрепа на една от атакуваните банки. А вложителите питат защо само едната банка бе подкрепена с държавни пари, а Корпоративна банка не получи такава подкрепа? И това ли е цената, на която се осигурява водаческото място в две от кандидатските листи на ДПС?
Що се отнася до Делян Пеевски, именно Чобанов трябва да е наясно, че човек, разполагащ с огромен политически, медиен и икономически ресурс като Пеевски, може да атакува една банка по много начини. В случая примерите са много, Чобанов ги знае, прокуратурата също, започвайки от опита за убийство на депутата, “понижен в ранг” приготовление за убийство. Така бе създаден ликвидният натиск, който доведе до затварянето на Корпоративна банка.
И пак питаме: нима Чобанов не знае тези факти? Нима не знае, че при Валутен борд БНБ не може да пусне печатницата за пари? В такъв случай или не е експертът, за който се представя, или е направил всичко възможно, за да си заработи депутатското място.
През седмицата
БНБ не смени сдържания си тон
по отношение на по-нататъшното развитие на съдбата на КТБ. В понеделник тя разпространи следното съобщение: “На 22 август 2014 година Българската народна банка изпрати писма до двамата най-големи акционери в Корпоративна търговска банка (КТБ) – “Бромак” АД и Фонда на Генералния държавен резерв на Султаната на Оман (ФГДРСО), с искане до 31 август да представят своите конкретни предложения за ангажимент за потенциална капиталова и ликвидна подкрепа на КТБ в съответствие с действащото законодателство в България и ЕС.
В посочения срок бяха получени отговори от Цветан Василев, едноличен собственик на капитала на “Бромак” АД, и от ФГДРСО, които не съдържат конкретни предложения и финансови ангажименти, но в които се декларират принципни намерения за евентуални бъдещи действия.
Цветан Василев информира, че в следващите дни инвестиционна компания ще внесе в БНБ и правителството структурирано предложение.
От своя страна ФГДРСО заявява намерение за създаване на консорциум от инвеститори, които ще направят предложение за преструктуриране на КТБ. Това предложение ще бъде основано на оценката на активите, която в момента се извършва от квесторите; на допълнителна оценка (дю дилиджънс) и на адекватна държавна подкрепа от страна на българското правителство.
По този повод БНБ потвърди своята готовност за поддържане на конструктивен диалог и обсъждане на различни законово допустими пазарни решения и предложения от сегашните акционери на КТБ. Междувременно централната банка продължава работата в рамките на законовите си правомощия за точна и прецизна оценка на състоянието на банковата група КТБ – нещо, върху което и в момента работят екипи от квестори и одитори.
Отговорите на акционерите потвърждават безспорния факт, че в този случай не съществуват бързи решения с мигновен ефект.”
Повечето експерти обаче са наясно, че бързи решения за КТБ имаше, но те щяха да проработят, ако бяха приложени преди нейното затваряне или до три дни след него. Да се връщаме ли на примера с бързото решение, чието намиране отне на политиците, държавниците и на БНБ само два почивни дни?
Докато чака конкретния финансов план на акционерите на КТБ за нейното спасяване, БНБ е предприела нови действия – този път
засягащи целия банков сектор
Вестник “БАНКЕРЪ” научи, че до търговските банки е изпратено специално писмо от управление “Банков надзор”, в което се иска те да представят подробни планове за действия в ситуация на ликвидна криза.
В писмото се казва: “Независимо че системата запазва нивото на капиталовите и ликвидните си показатели, все още са налице колебания сред клиентите на банките, свързани с надеждността на техните вложения. Подобни колебания, за съжаление, се подхранват и от коментари, че институция с чуждо акционерно участие, част от банкови групи, лицензирани в страни от еврозоната, привличат колебаещи се депозанти и клиенти от други кредитни институции”.
След това в писмото се посочва подробно каква информация за ликвидността си банките трябва да предоставят на БНБ, както и какви мерки трябва да предприемат, за да са подготвени за действия при ликвидна атака. Сред тях са възможността за привличане на стратегически партньори в капитала на банката, възможността за привличане на бизнес партньори, както и други финансови форми за привличане на ресурс. В писмото се казва:
“Следва да актуализирате (съобразно текущото състояние на процесите в средата, в която оперира банката и състоянието на баланса й)и да изпратите сценарий “ликвидна криза”. Сценарият следва да бъде попълнен във формата на Наредба №11 (консервативен сценарий), като към него бъде включено и описание на конкретните допускания”.
Не е нужен коментар какво означават тези писма от БНБ до търговските банки. Но в случая не става дума за рутинни разпоредби. Явно регулаторът на банковия сектор се опитва да предпази кредитните институции от евентуална екстремна ситуация. Опасността тя да се превърне в реалност въобще не е за пренебрегване, ако политиците вкарат в предизборните си заигравки темата Корпоративна банка.
Дано поуката да е взета!
