Бившият министър на земеделието и храните Димитър Греков е раздал едни от най-елитните ловни стопанства на… консултантски фирми. Някои от тях имат зад гърба си история… от по цяла една година. А договорите с новите чорбаджии на ловните полета са сключени непосредствено преди Греков да освободи министерското кресло.
Вестник “БАНКЕРЪ” дълго време се опитваше да разбере какъв замисъл се крие зад ударното обявяване на конкурси за дългогодишно ползване на ловните стопанства срещу смешни цени. Опитвахме се да научим кои са и фаворитите на министерството след тези “конкурси”. Но предишните управници на агроведомството тълкуваха закона за достъп до обществена информация по, меко казано, странен начин.
От края на миналата година хората на Греков периодично обявяваха конкурси за “съвместна дейност” с различни частници – юридически лица, които на практика се превръщат в новите стопани на ловните стопанства у нас. Резултатите от тези “състезания” обаче се оказаха дълбоко пазена тайна. Имената на хората, участвали в тях, също. А за информация за съдържанието на сключените договори пък няма смисъл и да говорим… С други думи – държавните уж ловни стопанства, които заемат огромна част от територията на страната, са предавани в ръцете на частни лица при абсолютна липса на прозрачност. Едва след смяната на караула в министерството успяхме да се доберем до част от информацията. И то с огромни усилия. Все още тук верни на предишния режим чиновници крият контрактите с мотива, че става дума за… “търговска тайна”.
Как публична държавна собственост се дава за ползване тайно обаче все още никой не може да ни обясни.
Така или иначе всички тайни един ден излизат на бял свят. Това е и причината да се върнем към хронологията на “конкурсите” и
“тайните” нови стопани на ловните полета
Последният сключен договор е с дата 27 юни. По това време вече стана ясно, че до месец кабинетът на Пламен Орешарски ще подаде оставка (което стана факт на 23 юли). С този контракт държавното ловно стопанство “Черни Лом” край Попово (в структурата на “Североизточното държавно предприятие”), разположено на 130 000 хектара, преминава в ръцете на никому неизвестното софийско консултантско еднолично дружество с ограничена отговорност “Таурус Консулт”. То е собственост на 26-годишния Велизар Тодоров. Фирмата е регистрирана само пет месеца преди обявения през април конкурс за “съвместно извършване на дейности”. В информационната система “Дакси” няма данни в тази фирма да работят заети на трудов договор лица.
По каква причина едно печелившо стопанство, каквото е “Черни Лом”, трябваше да бъде преотстъпено в ръцете на какъвто и да било “инвеститор”, така и не става ясно. Но няма как да не припомним финансовите условия за тази “съвместна дейност” още при обявяването на тръжната документация – от тях стана ясно, че партньорът на държавата няма да бъде сериозно ангажиран…
Договорът е за 15 години. В задълженията на “инвеститора” е вменено той да вложи за всичкото това време максимално 58 200 лв. за ремонт и поддръжка на биотехническите съоръжения, а самото стопанство трябва да инвестира 42 хил. лева. В същото време, според точката “Разработване и поддържане на фуражната база”, държавното предприятие пък е задължено да похарчи за този период 525 хил. лв., а наемателят – нула. При закупуването на фуража пък разходите са разделени наполовина – по 450 хил. лева.
Загадка остава защо за опазването на дивеча през следващите 15 години държавното дружество трябва да се бръкне с 2.4 млн. лв., а максималната сума, която “съдружникът” му трябва да даде, е 900 хил. лева. При “правилата” за ремонта и поддръжката на ловната база пък държавните средства са определени на 3.150 млн. лв. срещу скромните 200 хил. лв. от страна на инвеститора.
Ползвателят на ловните полета в едно от най-атрактивните стопанства у нас ще плаща повече единствено при закупуване на животни за разселване. Тук за него е определен максимален разход от 1.050 млн. лв. срещу 150 хил. лв. за държавата. И как иначе, след като той е този, който реално ще продава услугите и ще търгува с трофеите. И ще получава приходите от тях. За което все пак трябва да си доставя и животните…
Общата сметка на целия харч, който ще направи консултантската фирма за целия период според самите конкурсни условия, ще е най-много 2 808 200 лева. Докато на държавното дружество се пада да похарчи 6.717 млн. лева. А очакваната печалба ще се… разделя?!
Колкото и да са занижени изискванията към съдружника на държавата, не може да бъде отминат въпросът откъде новият “съдружник на държавата” – фирма с регистриран капитал от… 500 лв., ще гарантира такава? Може би се очаква, че другата екстра, която му е предоставена – да ползва двата ловни дома – “Еленово” и “Голямо Градище”, разположени в сърцето на ловното стопанство и както се казва в официалната му страница, “осигуряват уют и първокласно обслужване на гостите”, ще му донесат тези приходи…?!
Отново консултантска фирма
взе и любимото ловно стопанство на Тато
На 26 май е подписан договорът за съвместно извършване на дейности” в Държавното ловно стопанство “Мазалат”. Конкурсът тук е спечелила фирмата на 33-годишната Анелия Джаркълова – “Фопис Консулт” ЕООД. Капиталът на това дружество е по-сериозен – цели 5 хил. лева. Заетите лица и в нея обаче са… нула. Младата жена не е известна на хората от ловния бизнес. Преди години е работила в рекламната агенция на Красимир Гергов “Пиеро”, а сега се е нагърбила да стопанисва огромното ловно стопанство, в чиито граници попадат южните склонове на Троянско-Калоферския и Шипченския дял на Средна Стара планина, както и северните склонове на Сърнена (Източна) Средна гора и прочутата българска Розова долина около Казанлък. По форма територията на стопанството наподобява неправилен многоъгълник с максимална дължина от север на юг 34 км и от запад на изток – 27.7 километра. Разположено е на 220 км от “Летище София” и на 200 км от “Летище Бургас”. С други думи, топдестинация.
Тук любителите на лова отстрелват благородни елени, диви свине, сърни, мечки и вълци. От дребния дивеч стопанството предоставя възможност за лов на зайци, фазани, яребици и прелетен дивеч. Стопанството притежава и ферма за развъждане на колхидски фазан, на яребици и диви северноамерикански пуйки.
Това животинско разнообразие предлага добър приход – отстрелът на различните видове животни струва между 600 и 5000 евро. Не е за подминаване фактът, че Джаркълова ще има ангажимента да стопанисва и няколко ловни бази. Луксозният ловен дом “Трънково”, който разполага с два апартамента и четири двойни стаи, ловен дом “Лешница” и заслон – “Габровница”.
Според официалната информация за стопанството освен ловни преживявания то предлага на своите гости още и риболов на балканска пъстърва, фотолов, конен и познавателен туризъм, както и лечебни процедури в известния Балнеоложки център в град Павел баня. За любителите на археологията и историята интерес представляват “Тракийските гробници”, открити в района.
На плещите на друга дама
е легнала тежестта да се справя с проблемите по стопанисването на ловно стопанство “Ропотамо” край Аркутино. Четиридесетгодишната Екатерина Кръстева се е справила с “конкуренцията” от “инвеститори” и е успяла чрез фирмата си “Жаника” с регистриран капитал от 1000 лв. да подпише 15-годишен договор за апетитния имот край морето. И нейното дружество е прясно регистрирано в столицата само месец преди обявяването на “конкурса” – в края на септември миналата година. Като основна негова дейност в регистрите е посочено – електронна търговия, внос, износ и покупка на стоки. И тук няма изненада – регистрираните в Националния осигурителен институт лица в нея са… нула.
Както в. “БАНКЕРЪ” писа още когато ексминистър Греков пусна заповедта да се търси “съдружник” на държавата (през октомври миналата година), задълженията на инвеститора са, меко казано, смехотворни. За изграждане и ремонт на биотехническите съоръжения в стопанството госпожа Кръстева трябва да влага по 3500 лв. годишно. За разработване и поддръжка на фуражната база пък дружеството й трябва да похарчи 25 400 лв., а за закупуване на фураж – 10 хил. лв. на година. Още тогава отбелязахме, че както и да го смятаме, тези разходи са едно нищо, като се има предвид, че животните се хранят всеки ден и цяла година без прекъсване, и тези суми едва ли могат да покрият тези разходи.
Още по-смешна е сумата, с която новата “чорбаджийка” ще се охарчи за закупуването на “жив дивеч за разселване”. Става дума за колосалния харч от… 5 хил. лева. Единственият по-сериозен ангажимент е да се плащат 30 хил. лв. годишно за поддръжката, за почистването и за ремонта на горските пътища. Най-любопитно от всичко обаче е, че се очаква съдружието да донесе приходи от… 130 хил. лв. на година И по всяка вероятност ще се окаже, че като се тегли чертата на финала, те са претопени от “мощните инвестиции”.
Наред с всичко това не можем да не напомним, че иде реч за ловно стопанство, което е разположено едва на 45 км южно от Бургас, в едно от най-екзотичните кътчета на Странджа планина, в непосредствена близост с река Ропотамо и заема площ от 16 610 хектара.
Важен плюс според официалната информация за стопанството е наличието на местна популация на благородния елен, възникнала в древни времена. А както можем да се досетим, тези елени са за отстрел. И трофеите им струват доста скъпо…?!
От всичко казано дотук става откровено ясно, че едва ли тези фирми са истинските нови стопани на едни от най-атрактивните ловни стопанства у нас. Но тогава кой? Може би правилните органи трябва да намерят отговора!
