Заради нарушения при възлагането и при изпълнението на обществените поръчки, свързани с усвояването на средства от европейските фондове, през сегашния програмен период страната ни няма да получи 166 млн. лв. от тях. Това стана ясно на кръгла маса “Финансови рискове при управление на евросредствата – първите седем”, организиранa по инициатива на ресорния вицепремиер Илияна Цанова.
На практика тези финансови корекции съставляват 1.9 на сто от цялата безвъзмездна финансова помощ, която сме получили от Брюксел досега. Основната част от въпросните 166 млн. лв. – 91.7 млн. лв., са “отлетели” заради пропуски в процедурите за поръчки по оперативната програма “Околна среда”. Калпави поръчки за 36.3 млн. лв. е имало и по програмата “Регионално развитие”. “Наложените финансовите корекции показват липсата на капацитет за правилна организация на процеса и централната администрация, на общините, областните управи, на съдебната система, висшите училища и бенефициентите”, обобщи Илияна Цанова.
Четири работни групи в рамките на един месец ще обединят и доразработят мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се намалят сумите на евентуални финансови корекции заради пропуски при провеждане на обществените поръчки. “Идеята е всички решения ще бъдат вземани с консенсус между заинтересованите от управление на европейските средства страни. Целта ни е да предоставим на следващото правителство план за действие за подобряване на системите за управление и контрол с оглед защитата на националния интерес през следващия програмен период”, коментира Цанова.
Малцина обаче обърнаха внимание на една далеч по-любопитна и важна подробност. Същите тези експерти са натоварени от вицепремиера да изготвят специален проектозакон за управление на средствата от ЕС. Той трябва да уреди взаимоотношенията между институциите, включително и като предостави и възможност за обжалване по административен път. Според предоставената оскъдна информация за съдържанието на норматива, в него се предвижда стандартизация на документите за възлагане на обществени поръчки и дефиниране на обхвата на предварителния контрол, както и други превантивни мерки за намаляване на грешките при провеждане на обществените поръчки. Ще бъде изработена и нова методология за налагане на финансови корекции заради нарушения при провеждане на обществени поръчки, както и механизъм за споделяне на отговорността.
Без да претендираме да сме пророци, спокойно може да кажем, че този закон вече сме го чели и той ще е с марката ГЕРБ. Ако върнем малко лентата назад, още през 2010 г., малко след като Томислав Дончев стана министър, отговарящ за европейските фондове, той заяви, че екипът му започва работа именно по закон за европейските фондове. “Идеята ни е да направим процедурите по-ясни и устойчиви. Предвижда се цялата нормативна база да се обедини в един документ, а не както сега – в 10-15 постановления на Министерския съвет. Едно от предложенията е след 2014-а общините да се конкурират по нови правила за усвояване на еврофондовете. Сега се пилее финансов ресурс, защото местните власти подготвят огромна документация по различните програми, но ако накрая проектът не бъде одобрен, средствата и усилията отиват на вятъра”, заключи той тогава.
След две години работа – в края на 2012-а, въпросният норматив бе представен пред обществеността. Предвиждаше се той да отмени и правителственото постановление 55, което съдържа правилата, по които бизнесът и неправителствените организации усвояват европейските средства. Основен акцент в новия документ бяха редица облекчения при избора на изпълнители. Така например, ако безвъзмездната помощ, за която кандидатства дадена компания, бе над 50% от стойността на проекта й, тя получаваше възможност да си избере доставчик или изпълнител чрез публична покана до три фирми, без да се налага да провежда обществена поръчка. Идеята бе поканите да се публикуват и на интернет страницата www.eufunds.bg, така че всеки заинтересован също да може да подаде оферта.
Проектозаконът планираше да се въведе и нов ред за оспорване на актовете. Фирмите и неправителствените организации щяха да имат право да обжалват решенията на управляващите органи на оперативните програми първо пред ресорния министър, а след това и пред Върховния административен съд. За сравнение, сега се прилагат три модела. По някои оперативни програми не е предвидена възможност да се обжалва отхвърлянето на даден кандидат. По други това става по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а трети вариант е да се прилага Гражданскопроцесуалният кодекс.
За финансирането на проект едновременно по две програми пък трябваше да се кандидатства само с едно заявление. В момента например за изграждането на пътища и на канализация общините трябва да подават документи както по реда на програма “Регионално развитие”, така и по “Околна среда”. Одобрението също се чака от двете отделни ведомства, отговарящи за програмите. “В бъдеще оценката ще се извършва от обща комисия от експерти на съответните управляващи органи, а парите от двете програми ще се изплащат наведнъж. Стремежът е да се намали бюрокрацията, която сега спъва реализирането на важни за държавата начинания”, обясняваше тогава Томислав Дончев.
Законопроектът му предвиждаше и опростяване на процедурите за малките проекти до 100 хил. лева. С въвеждането на нови формуляри за тях щяха да отпаднат редица излишни изисквания, а оценяването им да се извършва в рамките на месец. Идеята бе да се сложи край и на тоновете хартия, съпътстващи отделните предложения, които трябваше да се подават само по електронен път. Съответно цялата комуникация – от изпълнението до отчитането – също се предвиждаше да става онлайн.
Промените щяха да засегнат и чиновниците. Кабинетът на ГЕРБ предвиждаше да създаде нови структури. Управляващите органи на оперативните програми, които сега са под шапката на министерствата, щяха да бъдат отделени в самостоятелни агенции. Щеше да заработи и специално звено за обучение на държавните служители, ангажирани с използването на европейските пари. Идеята бе опитните чиновници да предават знанията си на новопостъпилите, а моделът е взаимстван от Гърция, Словакия, Финландия, Естония и Литва.
“За достигане на такова съвършенство – един управляващ орган да ръководи всички програми, все още не може да се мисли. Причината е, че не сме дорасли до тази революционна идея. Затова със закона ще се извърши “моделирана революция”, която няма да доведе до сътресения в системата”, изтъкна Дончев.
Заради “токовата” революция в началото на 2013 г., довела до падане на кабинета на Бойко Борисов, обаче законът така и не бе разгледан от парламента. Достойнствата му обаче не отрече дори и наследникът на Дончев – Зинаида Златанова.
“Прочетох проекта, и то два пъти. Смятам, че в него наистина има много смислени моменти, които могат да се използват. Но не го придвижихме напред по чисто практически съображения. Много рисково е да правим подобна реформа само шест месеца преди началото на новия програмен период. Тя е трябвало да започне поне две години по-рано. Поради тази причина преценихме, че е по-безопасно да оставим сегашната система”, заяви тя през септември 2013 година. Видно е обаче, че сегашната система определено е пълна с дефекти. И най-яркото доказателство за това са загубените европейски средства, чийто обем ще продължи да набъбва. Така че очевидно чакаме да видим в действие закона на Томислав Дончев, вероятно с някои козметични служебни корекции.
