Румънският кабинет издаде временен извънреден декрет в края на миналата седмица, който позволява на членовете на местните администрации да променят политическата си принадлежност. Кметовете и регионалните управи ще имат 45 дни, за да сменят партията, от чието име упражняват властта, без да загубят управленските си позиции. Промяната влезе в сила незабавно.
Румъния ще проведе президентски избори на 2 ноември и най-голям шанс да ги спечели има премиерът социалдемократ Виктор Понта. Основният му опонент и претендент за поста е Клаус Йоханис – етнически германец и кандидат на десноцентристката коалиция на либералите (PNL) и на демократ-либералите (PDL). Според Понта декретът ще деблокира политическите процеси в страната. Опозиционните партии обаче недоволстват от промяната, която при това заобикаля парламента, защото подозират, че тя ще провокира бягство на техни кадри към Социалдемократическата партия на Понта. От указа са притеснени и американците. Посолството на САЩ в Букурещ изразява загриженост от това, че документът излиза в този момент, както по принцип и от всички извънредни юридически разпореждания.
Понта мотивира решението на правителството с усложненията, последвали промените в политическите съглашения между силите, представени в централната власт, които предизвикаха разцепление в местните управи. Става въпрос за оттеглянето на Либералната партия от управляващата коалиция със социалдемократите в началото на годината и обединението й с опозиционната центристка политическа сила PDL. Това принуди Понта да формира ново мнозинство с етническата Унгарска партия и с двете по-малки политически сили – Национален съюз за напредък на Румъния и Консервативната партия. Те пък довели до замразяване на инвестиционни проекти, финансирани с еврофондове.
Проучване на румънския институт за обществена политика констатира, че през последните три месеца над 80% от регионалните администрации са отхвърлили инвестиционни проекти за публичния сектор или не са успели да сберат кворум, за да ги гласуват.
Последните сондажи на общественото мнение сочат, че на президентските избори на 2 ноември Понта ще получи 46% от гласовете на участвалите във вота румънци, а Йоханис – 24 процента. Това ще доведе до балотаж на 16 ноември, който ще бъде спечелен от премиера с 58% срещу 42% за съперника му, но мнозина политически анализатори очакват разликата да е по-малка.
Петдесет и пет годишният Йоханис, който е лидер на Либералната партия и кмет на град Сибиу, бе номиниран за кандидат-президент от коалицията PNL-PDL на 11 август. Вторият мандат на сегашния държавен глава Траян Бъсеску изтича през декември и според конституцията на Румъния той няма право на трети.
Следващият президент на северната ни съседка ще играе важна роля при определяне на новия премиер и на кабинета му, който ще провежда реформите, договорени по силата на сключеното в края на юли 2013-а предпазно (стенд-бай) споразумение за 4 млрд. евро с МВФ за срок от две години. В тази връзка някои политически наблюдатели отбелязват, че немските корени на Йоханис може да му помогнат в преговорите със Запада. Още повече че той подкрепя твърдо икономическите реформи, на които държат международните кредитори под шапката на ЕС. Йоханис обаче има и сериозен недостатък – той е протестант, докато мнозинството румънци са ортодоксални християни. А според последното проучване на общественото мнение 58.22% от участниците в него са посочили, че за тях религиозната принадлежност на президента има значение, докато 39.81% не се интересуват от този въпрос.
