Институциите в България могат да работят съвместно и ефикасно, но най-вече когато дойде времето да взимат нещо от населението. Чиновниците от Националната агенция за приходите и Главната инспекция по труда готвят своеобразна „наказателна акция“. Мотото й е твърде усукано: „Кампания за ограничаване на нерегламентираната заетост чрез полагане на труд на пълен работен ден при договор на непълен“. Приходната агенция е избрала да провери над 2000 предприятия, в които голяма част от персонала е нает на непълен работен ден, без да има „икономическа логика“ за това. Всяко от предприятията, попаднало сред „обичайните заподозрени“, ще получи писмо, че е поставено под наблюдение заради риска да укрие данъци и осигуровки. Мениджърите на въпросните фирми и служителите, които договарят по-кратък работен ден и съответно по-ниско възнаграждение от реално получаваното, ще получат последно предупреждение. А ако няма промяна в поведението им по отношение на сключените договори, ще последват съвместни проверки от инспекторите по труда и данъчните. После ще бъдат наложени съответните финансови санкции.
Законовото основание за предстоящата акция е норматив от 2012-а, който дава право на инспекторите по труда да обявяват трудови договори, сключени за част от работното време, за контракти за работа с нормална продължителност. Това става, ако се установи, че служителят работи извън установеното по договор време, без да са налице условия за извънреден труд. През миналата година са установени 146 случая на преминали на пълно работно време работници и служители след намесата на Главната инспекция по труда, а до края на юли 2014-а случаите са 46. Най-често нарушенията са в ресторантьорството, в търговията на дребно, в строителството, в производството на облекло и хранителни продукти, констатират експертите от трудовата агенция.
Само по себе си противопоставянето на държавните органи срещу „сивата икономика“ е крайно необходимо, дори е твърде закъсняло. По последни изчисления на евроексперти недекларираната икономическа дейност в страната ни все още си стои близо 30% от брутния ни вътрешен продукт. Става въпрос за десетки милиарди загубени за хазната левове.
Но преди държавните инспекции да размахат заплашително показалец към работодателите, е логично да мотивират избора си. В противен случай ще се породят съмнения дали „селекцията им“ е принципна. Кои са въпросните 2000 предприятия и дали са само представители на дребния и средния бизнес? Какво разбират те под „икономическа логика“ да работиш на пълен, а не на непълен работен ден? Все важни въпроси, които се нуждаят от уточнение. В условията на икономическа криза нормалният подход (поне в Западна Европа) е бизнесът да залага на почасовата заетост. По този начин се задържа нивото на безработица, а трудовите пазари се предпазват от глобален срив. Цитираните браншове – ресторантьорство, търговия на дребно, строителство, производство на облекло, бяха сред най-пострадалите от рецесията и е логично работодателите да назначават там хора почасово, тъй като обратната „икономическа логика“ за тях би означавала фалит. От друга страна, има работодатели (предимно чужденци), които откровено експлоатират работниците си, принуждават ги да работят по 27-28 дни в месеца за мизерни заплати от по 350-400 лв. и никога не плащат „овъртайм“. За тях и най-тежката санкция ще бъде малка.
