ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Руски адвокат ни продава кефир и хайвер

Migration Image

Аромат на сладкиши и шоколад, съветски плакати на стената, руски естрадни песни по радиото. Така посреща клиентите си гастроном “Берьозка” в един от кварталите на София. През 2013-а двадесетте магазина на веригата, разпръснати из цяла България, са донесли на собственика си, 38-годишния Виктор Бакуревич, печалба от 3 млн. евро. Адвокатът от Томск се заема с този бизнес случайно. През 2006-а той защитава тогавашния кмет на града Александър Макаров, срещу когото е възбудено дело за корупция и превишаване на длъжностните пълномощия. Процесът отнема няколко години, чиновникът в края на краищата е осъден, а Бакуревич решава да напусне Русия.

Адвокатът продава жилището си и заедно със семейството си се премества в българския град Варна. Руснаците установяват твърде бързо, че в местните магазини няма нито елда, нито кондензирано мляко, нито квас. “В чужбина идва момент, когато се събуждаш и искаш да си хапнеш храната, с която си свикнал от дете” – казва Бакуревич. През 2009-а със спестените 30 хил. евро руснакът открива във Варна първия си гастроном. Избира да му сложи най-руското име – “Берьозка”. “Наложи се да започнем от нулата, защото познавахме работата на магазините само като купувачи”, разказва Олга Бакуревич, сестра и партньор на Виктор. Сега бившата учителка е маркетинг директор на веригата. Отначало цялата работа в магазина се върши от членове на семейството – един стои на касата, други почиства търговското помещение. Когато след няколко месеца си връщат вложените средства, Бакуревич открива още няколко магазина, първо във Варна, а после и в други български градове. Година след откриването, през 2010-а, “Берьозка” носи печалба от 680 хил. евро, а през 2013-а – четири пъти повече.

Отначало Бакуревич смята, че клиентите му ще са най-вече руснаци (в България те са малко под половин милион). Но се оказва, че две трети от купувачите са българи. Някои са работили в Съветския съюз, а други изпитват носталгия към детството, когато в България е имало много руски стоки. Олга Бакуревич признава, че семейната верига трудно се конкурира с местните търговци, в които продуктите по правило са по-евтини. Докато по-голямата част от асортимента в “Берьозка” се купува от Германия. Там има голяма руска общност и много заводи, които работят с руски суровини. Един от тези доставчици е концернът “Монолит”, който от много години снабдява държавите от ОНД и Източна Европа с руски продукти. “Берьозка” работи също с литовски и молдавски доставчици на млечни продукти и вина. Работата с руски доставчици се осъществява доста по-трудно заради различните законодателства и високите вносни мита. Въпреки това Бакуревич получава голяма част от сладкишите именно от Русия. Основният проблем на “Берьозка” е намирането на партньор, който може да предложи приемлива цена. “Често ни се налага да отказваме потенциални сделки”, признава основателят на веригата.

“Берьозка” предлага най-вече продукти, които не са характерни за българската трапеза. “От самото начало се стараехме в асортимента ни да присъстват всички групи стоки, които се намират в руските супермаркети. Избрахме сравнително евтини брандове, които се купуват всеки ден” – обяснява Виктор. В магазините на веригата може да се купят руски сирена, сельодка, хайвер, водка, черен хляб, сладкиши на фабриките “Красный Октябрь”и “Рот Фронт”, сокове на “Сады Придонья”, бира “Балтика”и майонеза “Махеев”.

Семейната компания предлага редица стоки на цени, близки до тези на местните конкуренти, други са няколко пъти по-скъпи. “Берьозка” има страници в социалните мрежи и собствен рекламен вестник – “Гастрономическая правда”. Той запознава клиентите с новия асортимент и обяснява разликата между българските и руските продукти, например – какво отличава българското кисело мляко от кефира.

Фактически веригата на Бакуревич е най-голямата сред “етническите” магазини. В България има гастрономи с гръцки, китайски и индийски храни, но никой от собствениците им не е успял да излезе от рамките на един-два търговски обекта и да създаде верига. Много от тях се оплакват от консерватизма на българите, които рядко рискуват да пробват нещо ново. Вторият ограничаващ фактор е цената. Това например е причината българинът Андрей Кръстев да закрие неотдавна магазина си за полски стоки Polsmak: “Често сънародниците ми не могат да си позволят скъпи стоки. Печалбата ми намаляваше стремително и накрая се наложи да се откажа от бизнеса си.” Той обяснява успеха на “Берьозка” с близостта на руската и българската култура и с тесните връзки от времето на Съветския съюз.

Намирането на персонал за магазините е сериозен проблем за Бакуревич. Работният език в компанията е руският, но всички продавачи и касиери са длъжни да знаят български. Затова в “Берьозка” най-често наемат бесарабски българи, родени в Молдавия. Бакуревич признава, че му е удобно да прави бизнес в България: “Административни бариери на практика няма. Държавата не се намесва в работата на бизнеса и не му пречи, а проверяващите органи не си поставят за цел да открият нарушения на всяка цена.”

Близките планове на предприемача включват разширяване на веригата в по-малките градове и развиване на собствено производство. “Берьозка” вече има цехове в София и Варна за производство на сладкарски изделия, пелмени и салати. В бъдеще Бакуревич планира да замени някои вносни стоки със собствено производство. Освен това води преговори за откриването на гастрономи в Румъния.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст