Надлъгването между Националната здравноосигурителна каса и управителите на болниците кой ще дръпне (или спести) някой лев отгоре по своята трагикомичност напомня една позабравена детска игра. Става дума за забавлението, наречено “стражари и апаши”. Разликите между първообраза и “здравната” му версия обаче са съществени. Тук стражарят е само един – осигурителното ведомство, ръководено от д-р Румяна Тодорова. Когато чиновниците от касата догонят “апашите” (разбирай болниците), те не ги измъчват чрез гъделичкане. По-лошо е – тихомълком им режат бюджетите, правят им проверки от сутрин до вечер, глобяват ги за щяло и нещяло. От своя страна лечебниците апаши имат по няколко “пароли”, но нито една в момента “не върви”. Затова се опитват да пробият блокадата предимно чрез медийни изяви. Но това не трогва здравната каса, която пази ревниво 225-те млн. лв., които получи с последния звънец на предишния парламент. Не само това – там явно приемат всеки, който се домогва до тези средства, за обществен враг номер едно.
Ясно е, че допълнително отпуснатите за болнична помощ 200 млн. лв. няма да стигнат доникъде и за нищо. Още повече че част от тях “изненадващо” могат да бъдат прехвърлени за покриването на дефицита по перата за медикаменти за домашно лечение и онколекарства. Здравната каса “по византийски” няколко месеца подред си удържа част от парите, с които трябва да се разплати за извършената дейност от университетските, общинските и частните болници. Междувременно от осигурителния фонд поискаха допълнителни 117 млн. лв. до края на 2014-а за болниците и за лекарства. И накрая, когато уж им даде всичко накуп, те вероятно все пак ще се окажат изиграни. Почти всички директори на “малки” и “големи” в здравната система пропищяха, че касата
съвсем умишлено заобикаля правилата
на играта. И ако едни все пак ще избутат някак “на мускули” кризисния период, други няма да доживеят бюджетната 2015-а, за да си получат заработеното.
Най-тежкият финансов удар поеха ръководствата на университетските болници. Директорът на варненската “Света Марина” и председател на Асоциацията на университетските болници проф. Валентин Игнатов разкри, че в сравнение с предишния месец последният транш към лечебното заведение е бил свит с 34 процента. Игнатов допълни, че не му е ясно какво се случва с парите от актуализацията, и определи като “фарс” сегашната ситуация. По думите му, здравната каса продължава да се “държи нагло” и даде пример с последните масови проверки на инспекторите в клиниките по кардиохирургия, придружени и със солени глоби. Според него НЗОК се опитва да докаже, че в сърдечните лечебни заведения се извършват безсмислени операции, от които пациентите нямат нужда. А освен това неправомерно се поставят импланти при кардиохирургичните операции. Игнатов припомня, че заради непризнаването на свършената работа в други видове дейности, големи многопрофилни и специализирани болници от София съдят здравната каса. Той отбеляза, че положението на болниците се утежнява допълнително от това, че закъсняват и плащанията за надлимитна дейност. Така че излиза, че касата съвсем безцеремонно реже два клона едновременно. Делата срещу ведомството могат да се точат с години и така явно се печели време. Междувременно болниците все повече задлъжняват към доставчиците си, с които по закон следва да се разплатят в рамките на 60 дни, и не могат да обслужват и текущите си задължения.
“Здравната каса крие публични данни от нас, шефовете на болниците”, избухнаи директорът на УМБАЛ “Свети Иван Рилски”д-р Дечо Дечев. Той твърди, че откакто управител на касата е д-р Тодорова, е станало практика да не се огласява размерът на месечните плащания към болниците, нито какъв лимит е спуснат на всяка от тях и какви са разходите им. По думите му, ръководството на касата има “по-различно отношение” към определени болници и затова не иска да афишира публично колко им изплаща. Всъщност финансовите дела на здравната каса неизменно бяха забулени “в мъгла” и когато я управляваше Нели Нешева, и в “герберския” й период, когато неин шеф бе д-р Пламен Цеков. В противен случай няма как
почти 2 млрд. лв. от резерва й да потънат
безследно в държавния бюджет, а чиновниците от ведомството да глобяват безнаказано и безпардонно контрагентите си, само за да си “заработят” тлъстите бонуси. Дечев твърди, че преди последната актуализация в бюджета на касата лимитите за дейност са били по-високи от тези, които действат в момента.
От другата страна на барикадата като участник в конфронтацията се намира и Министерството на здравеопазването, чиито ведомствени болници (сред тях “Пирогов”) по презумпция следва да са сред най-потърпевшите. Освен ако не са в “оня списък”. Областните болници също страдат. Директорът на МБАЛ “Търговище” д-р Иван Светулков разкри, че с последния анекс от касата парите по клинични пътеки са орязани наполовина, а тези за медицински изделия и за други дейности – още повече.
“Тук всички пациенти са по спешност и не могат да бъдат върнати. Приходите за областните болници са константни и не виждаме резонно обяснение да ни бъдат орязвани плащанията. Още повече че ние изпълняваме функции, които са елемент от националната сигурност. При епидемия всички влизат в областни болници, при взривовете край “Петолъчката” пострадалите бяха настанени в ямболската областна лечебница, при атентата на летището в Бургасранените бяха откарани в местната областна болница. А нужната кръв бе взета от тези във Варна и Сливен”, изтъква Светулков.
И докато университетските и областните болници още се държат, по-малките –
общинските и частните клиники прекрачиха ръба
на финансовата пропаст. Прословутата болница в Девин, която бе затворена за повече от две години и отново възобнови дейността си, всекидневно се бори с претендиращи за правата си кредитори. За последно бе запориран неин дружествен дял на стойност… 2 лв., който покрива новосъздадения Медицински център.Актът е по искане на столична фармацевтична компания, на която лечебното заведение дължи над 208 хил. лева. “Какво ще спечелят от запор за 2 лева? Кредиторите ни правят запор след запор, вместо да ни дадат глътка въздух да си стъпим на краката, за да имаме приходи и да им платим”, каза изпълнителният директор Радка Грозданова. Лечебното заведение има и стари дългове от 1.6 млн. лв. и съдбата му пак е заложник на действията на здравната каса.
Дългогодишният директор на ловешката болница д-р Тихомир Бенев пък отказа да играе в “купен мач”. Той подаде заявлението си за напускане при служебния министър на здравеопазването д-р Мирослав Ненков. Основната причина е критичното финансово състояние на лечебницата – просрочените й дългове надхвърлят 2 млн. лв., а се трупат и нови задължения заради неразплатената дейност. И докато за едни фаталният край се приближава, други сменят “белите си престилки”, за да останат в играта. Специализираната болница за долекуване и продължително лечение в Малко Търново ще бъде преструктурирана в медицински център – проектът е по оперативната програма “Регионално развитие” на обща стойност 940 607 лева. Там ще има модерна високотехнологична медицинска техника за диагностика и лечение на значимите за населението в общината заболявания, тук вече си купи и първата линейка.
