Влог “На четири очи” е без гаранция

Migration Image

Напоследък около казуса "КТБ" често се говори за гарантираност на влоговете. Казва се, че имаме основателна причина да сме спокойни за спестяванията си в лицето на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е създаден през януари 1999 г. и има за цел да поддържа доверието на обществеността в банковата система, а с това – и нейната стабилност. Гарантирането на влоговете у нас не е български принос. То кореспондира със защитата им в европейски мащаб, където се регулира от директива, съгласно която унифицираното ниво на покритие в рамките на съюза е 100 000 евро или равностойността в съответната валута. Влогонабиращите институции са длъжни да членуват в схема за гарантиране на депозити. България, като държава членка на ЕС, е транспонирала разпоредбите на директивата в местното законодателство.

Това е популярното говорене. Но, както знаем, дяволът е в детайлите. Точният въпрос е всички ли влогове до споменатия размер са гарантирани?

Отговорът е едно голямо "НЕ". По принцип са гарантирани всички парични средства по банкова сметка от всякакъв вид, открита на името на едно или повече физически и юридически лица (срочни и безсрочни влогове, разплащателни сметки, сметки по дебитни и кредитни карти).

Ето и първото невинно изключение. При влог в чуждестранна валута Фондът изплаща левовата равностойност по курс, определен от БНБ към началния ден на изплащане на гарантираните суми. Това значи, че вложителите в КТБ, ако се стигне до такава развръзка, ще получат левове срещу валутните си депозити.

Далеч по-интересно е, че всъщност защитени са само влоговете, сключени по официалната лихвена тарифа на банката към момента на сключването на договора за депозит, а не при преференциални лихви. Тоест ГАРАНТИРАНЕ НА ВЛОГ, СКЛЮЧЕН "НА ЧЕТИРИ ОЧИ", НЯМА. Това е тъжна новина за редица известни и имотни българи, на които заради по-големи суми са предлагани специални лихвени условия. Тези условия, разбира се, не фигурират в лихвената бюлетина на банката.

Проверка на в. "БАНКЕРЪ" показа, че "нормалните" лихви по депозитите, преди КТБ да попадне под особен надзор, са около 6-7%, в зависимост от срочността. Можем, без претенции за изчерпателност, да кажем, че това са горните нива на лихвите (разбира се, трябва да се види конкретното време на сключването), които биха направили съответните депозити гарантирани.

Проверката ни показа, че големите депозанти, като Вежди Рашидов например, са ползвали далеч по-благоприятни лихвени условия. Депозити с лихви над 10% (има и такива с 12 на сто) обаче съществуват, и то не за милионни депозити, а дори и за такива от 50-60 хил. лева. Особеният статут на тези пари, дадени за управление на КТБ, по сегашния закон лишава собствениците им от защита.

Най-често хората се притесняват за "привилегированите" влогове, каквито редица банки преди две-три години обявиха. Още тогава бе изяснено, че става дума за влоговете с индивидуално договорени по-добри лихвени условия от тези, които банката публично предоставя на вложителите си. Самото название привилегирован депозит не е достатъчно условие за отпадане на гаранцията, ако лихвата е тази, която е била публично обявена.

Също така не подлежат на гаранция влоговете на акционери в банката, притежаващи 5% от капитала й, на членове на управителните и контролните органи и одиторите на банката, както и на техните съпрузи и роднини по права и по съребрена линия до втора степен включително.

Влоговете, свързани с "пране на пари", също са изключени от гаранцията, ако титулярът им е осъден с влязла в сила присъда.

 

Едностранна трансформация

 

Когато КТБ беше поставена под особен надзор, по изричното разпореждане на БНБ управляващите я квестори орязаха лихвите по депозитите. От около 7% те паднаха наполовина – около 3.5 на сто. Ако се абстрахираме от специфичния преходен период, в който е банката, такова едностранно действие при наличие на двустранен договор за лихвените условия е нарушение. Никой от депозантите не е бил уведомен писмено за промените. Те се предаваха от уста на уста, по-късно бяха обявени и на сайта на банката. Истината е, че квесторите трябва да изпълняват безусловно всяка една разпоредба на Централната банка, защото са назначени от нея. В същото време Законът за кредитните институции дава право на БНБ да намалява по административен път лихвите по привлечените средства – в това число и по депозитите и разплащателните сметки на всяка една банка. За действащите кредитни институции тази мярка се налага съгласно чл.103, ал.2, т.8 от закона, а за тези, които са поставени под специален надзор ограничението се налага по силата на чл.116 ал.2 т.1. В Закона за кредитните институции никъде не се казва, че при административно наложена от БНБ промяна на лихвените равнища Централната банка или потърпевшата от наложената мярка кредитна институция трябва да уведомява писмено всеки един от клиентите си.

 

Някои читатели ни сигнализираха за друг интересен детайл. Те са сключили договор за безсрочен депозит, който се родее с разплащателна сметка, но е с по-висока лихва. Направили са го, за да не плащат омразния на цял народ данък върху лихвите или "Данък Дянков", както е известен. Сега тези хора нямат никаква информация – като са променени лихвените условия, да не би депозитът да е станал срочен, което веднага би го поставил начисляваната по него лихва под ударите на данъка (за тази година година – 8 на сто).

 

Още много въпроси остават неизяснени, и то все по линия на неизвестността. Никой не знае какво точно се случва с депозита му и съответно не може да си прави планове за времето, когато ще си вземе парите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Осезаема ли е разликата в битовите сметки спрямо миналогодишните ви разходи?

Подкаст