България е от страните членки с не особено висока и стагнираща или спадаща конкурентоспособност. Това се посочва в доклада на Европейската комисия за "Конкурентоспособност на промишленост". В тази група страна ни е заедно със Словения, Хърватия, Малта и Кипър.
Брюксел отчита големи различия в конкурентоспособността на промишлеността в отделните страни членки, като в зависимост от това какви са резултатите им се оформят четири групи. Страните членки с висока и повишаваща се конкурентоспособност са Холандия, Германия, Дания и Ирландия. Държавите с висока, но стагнираща или спадаща конкурентоспособност включват Белгия, Обединеното кралство, Австрия, Франция, Италия, Люксембург, Швеция и Финландия. Страни не особено висока, но повишаваща се конкурентоспособност са Естония, Литва, Испания, Латвия, Чешка република, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Гърция.
Заключението на Еврокомисията е, че страните членки спешно трябва да обърнат внимание на редица будещи опасения области като инвестиции, достъп до финансиране, публична администрация, достъп до чуждестранни пазари, иновации и цени на енергията.
"Промишлеността на ЕС притежава редица конкурентни предимства, които трябва да се използват за стимулиране на икономическия растеж въпреки трудните икономически условия в момента", се казва още в доклада.
"Оценявам усилията, положени от страните членки, за повишаване на конкурентоспособността на тяхната промишленост. Въпреки това все още са необходими значителни усилия. Ако се справим с липсата на инвестиции, ограничения достъп до финансиране, високите цени на енергията и неефективната публична администрация, това ще засили конкурентната позиция на нашите компании и МСП на световния пазар", коментира европейският комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Фердинандо Нели Ферочи.
Анализът на данните в двата доклада показва, че трябва да се обмислят евентуални политически действия в няколко области. Според Брюксел са необходими допълнителни инвестиции във всички сектори, за да се гарантира, че европейската промишленост може да поддържа своята конкурентоспособност.
ЕК отбелязва още, че за малките и новите фирми е по-трудно да получат банков кредит в сравнение с други фирми, дори ако финансовите им резултати са едни и същи.
Конкурентоспособността изисква намаляване на разходите и на несигурността за предприятията при взаимодействие с публичната администрация. Повишаването на ефективността на публичната администрация води до увеличаване на броя на бързо растящите фирми, най-вече чрез повишаване на финансовия им оборот. Отнемащите твърде много време и свързаните с големи разходи данъчни правила, корупцията и неефективните правосъдни системи са най-вредни за растежа на фирмите. Повечето страни членки също така трябва да вземат в по-голяма степен предвид въздействието на правилата и законодателството в други области върху конкурентоспособността.
Нужна е помощ за интернационализацията на МСП. В момента вероятността по-малките и по-новите фирми да излязат на чуждестранните пазари и да се възползват от свързаните с това облаги е по-малка. Политики, насочени към бизнес средата по отношение на достъпа до капитал, подкрепа на уменията за иновации и действия за повишаване на производителността са важни, за да се помогне на малките фирми да увеличат износа си.
Отрицателно въздействие върху конкурентоспособността оказват цените на електроенергията и газа, които в ЕС са по-високи, отколкото в редица други икономики. Повишаването на енергийната ефективност не успява напълно да компенсира отрицателния ефект от растящите цени. Затова са необходими ефективно функциониращи пазари за електроенергия и диверсифициране на енергийните източници, за да се гарантира наличието на енергия на конкурентна цена.
