КТБ влезе и в предизборната политическа реторика. В първото специално предизборно студио на „Нова тв“ – „Кастинг“, в което участваха представителите на политическите сили с най-голям шанс за влизане в следващото Народно събрание, КТБ бе една от най-дискутираните теми. За въпросния дебат бяха поканени Трайчо Трайков от Реформаторския блок, Свилен Танчев от „България без цензура“, Румен Гечев от БСП, Йордан Цонев от ДПС и Владислав Горанов от ГЕРБ. Ограниченията във времето при подобни формати обаче не позволи на нито един от участниците да развие каквато и да е стройна и аргументирана теза по въпроса. Запомни се изявлението на един от представителите на малките партии, че държавата и БНБ са подходили с двоен аршин при решаването на ликвидния проблем в българските банки.
Йордан Цонев пък уведоми гласоподавателите, че от ДПС са настоявали в Закона за кредитните институции да бъде вкаран текст, според който, ако специалният надзор върху една банка продължи повече от 60 дни, депозантите да получат достъп до своите вложения. И още, че партията на Доган е искала всички влогове и кредити на политици в Корпоративна банка да бъдат оповестени. Тези йезуитски предложения може и да заблудят някого, но истината е, че и при затварянето на банката, и в момента Фондът за гарантиране на влоговете не разполага с необходимите средства, за да изплати защитените по закон депозити. Що се отнася до сметките на политиците, едва ли има съмнение, че когато една банка е затворена заради политическа атака, преди тази инвазия основните организатори са изтеглили всичките си средства от нея – както своите, така и на контролираните от тях дружества. (Случаят с „Булгартабак“ е показателен в това отношение.) И тогава биха „лъснали“ само средствата на политиците, които нямат общо със загробването на банката. В този смисъл един подобен текст като този, предлаган от ДПС , ще се превърне в средство за политически манипулации.
Но ако се върнем на предизборните дебати, употребата на КТБ в тях няма да доведе до нищо конструктивно.
Във вторник – 9 септември, по случая КТБ се проведоха
две знакови срещи
Първо сутринта главният прокурор проведе разговор с министъра на финансите Румен Порожанов и с членовете на УС на БНБ. Официална информация от тази дискусия така и не бе оповестена. Единствено Порожанов заяви, че главният прокурор е искал информация от БНБ за свършеното през изминалите два месеца и половина, през които Корпоративна банка е в режим на специален надзор, както и за това каква е визията за бъдещето на затворената кредитна институция. БНБ остана вярна на себе си и не излезе с официален коментар за срещата, а ден след нея Порожанов каза, че Министерството на финансите е готово да разгледа всички предложения за вдигане на Корпоративна банка на крака. „Оценката на тези планове е изцяло в правомощията на БНБ. Министерството на финансите може да даде позицията си само ако в тях е залегнало изискване за държавна подкрепа. Тогава ще трябва да кажем доколко сме в състояние да я окажем“, обясни Порожанов.
На същата тази среща главният прокурор Сотир Цацаров бил получил уверение от БНБ, че на 21 септември ще има
яснота за ситуацията в КТБ
Това той по-късно съобщил на председателя на Българската стопанска камара Сашо Дончев, който бе един от участниците на проведените по обяд разговори между Цацаров, представители на четири работодателски организации, на двата синдиката в България КТ „Подкрепа“ и КНСБ, финансовите експерти Красимир Ангарски и Емил Хърсев и учредителя на комитета на големите вложители в КТБ Вежди Рашидов. Точно по тази причина след приключването на визитата при Цацаров Сашо Дончев заяви пред медиите, че ще има яснота за КТБ до 21 септември. Впоследствие обаче се оказа, че Дончев е бил подведен, защото от БНБ опровергаха информацията.
Вестник „БАНКЕРЪ“ научи, че в седмицата преди 21 септември БНБ ще излезе с решение за
удължаване на срока на специалния надзор
който изтича на въпросната дата. Информация за реалното състояние на затворената банка ще има към 20 октомври, когато е крайният срок, даден на трите одиторски фирми „Ърнст енд Янг“, „Делойт Одит“ и „АФА“ да представят докладите си в БНБ. Но това е само едно уточнение, което да предпази заинтересованите от напразни надежди.
Самата обедна среща при Цацаров обаче е била доста емоционална. За да сме коректни, трябва да кажем, че тя е била организирана от Вежди Рашидов, който успя да обедини около себе си около 500 големи вложители в КТБ. Присъствали на разговора твърдят, че Вежди Рашидов така се разпалил пред главния прокурор, че обявил: ако КТБ фалира, ще видят сметката на четирима от виновниците за случилото се (изброявайки ги поименно), след което ще се гръмна и аз! Това разгорещено излияние на скулптора бе потвърдено ден по-късно по една от телевизиите от присъствалия на разговорите вицепрезидент на КНСБ Николай Ненков.
Главният прокурор, както вече е известно, е изразил мнение, че трябва да се върви
към оздравяване на КТБ, а не към нейния фалит
Председателят на БСК Сашо Дончев е заявил, че работодателските организации са много притеснени, защото става дума за системна банка, която ангажира много сектори в икономиката и ако нещо се случи с нея, ще пострадат голям брой индустрии и хората, работещи в тях. Главният прокурор се е поинтересувал дали работодателските организации, синдикатите и вложителите имат комуникация с БНБ. Било му е обяснено, че експертният съвет, съставен от професионалисти, зад които стоят и синдикатите, и бизнесът, и вложителите, на два пъти писмено е искал среща с БНБ за съвместна работа и сътрудничество, но и двата пъти е получавал категоричен отказ. И това при положение, че в чл.18, ал.2 на Закона за БНБ пише: „Управителят може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции“. Само че, твърдят потърпевшите, Иван Искров отговорил на писмото на експертния съвет, че проблемът с КТБ е от компетенцията на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, а не от неговата и отказал да се възползва от възможността за диалог, дадена му в чл.18 от закона.
В разговора със Сотир Цацаров президентът на КТ Подкрепа“ Константин Тренчев обяснил, че затварянето на Корпоративна банка ще остави много работници без хляб и никой не може да ги спре, когато те потърсят правата си на улицата. Красимир Ангарски пък е заявил, че институциите не бива да чакат нов парламент, а веднага могат да се заемат с оздравяването на Корпоративна банка.
По време на разговорите с главния прокурор е било коментирано, че ако Цветан Василев иска да се върне в България, за да работи на място за оздравяването на КТБ, заповедта му за арест трябва да бъде отменена и да му бъде наложена по-либерална мярка за неотклонение.
Двете срещи при Сотир Цацаров не останаха незабелязани от финансовите експерти. Някои от тях дори коментираха, че
прокуратурата е напът да изземе задачите на БНБ
и да катализира процеса по решаване на въпроса с Корпоративна банка. Точно на този факт обърна внимание бившият подуправител и началник на управление „Банков надзор“ проф. Емилия Миланова. В изявленията си за медиите през седмицата тя каза: „У нас се случват абсурди след абсурди. Централната банка е независима институция. В закона изрично е написано, че тя не трябва да получава съвети от правителството и от други институции в държавата, но след като тя, по същество, не прави нищо, може би пък главният прокурор е напипал някаква такава област, в която може да предизвика Централната банка да направи нещо“. Тя се възмути от бездействието на БНБ и аргументирано описа задачите и ролята на специалния надзор. „Това е една оздравителна процедура, която се провежда за 2-3 дни. Най-много за една седмица. А вижте какво се случва. Вече три месеца не се прави нищо от гледна точка на оздравителната процедура, защото няма такава. А на края на тези три месеца тепърва ще се взема решение за ново удължаване. Как е възможно управителният съвет и управителят да не са прочели Закона за кредитните институции. Не можеш
да поставиш една банка под специален надзор и да не знаеш какъв е нейният проблем
Не може в БНБ да не е останала някаква памет от момента, в който сме писали тези текстове за специалния надзор. Те прилягат повече за банка, която има капиталов проблем. А проблемът на КТБ не е капиталов, той е ликвиден. Как поставяш банката под специален надзор и не знаеш какво е финансовото й състояние? Напротив! БНБ много добре знае това състояние“, категорична бе Миланова.
Капак на целия този задочен, но динамичен дебат през седмицата сложи министър-председателят Георги Близнашки. Според него тепърва предстои да се представят планове за оздравяване на банката. „Трябва да се намери решение за стабилизиране на Корпоративна банка, защото ако това не стане, може да има тежки последици, които ще са не само финансови и икономически, но и социални. Затова призовавам Цветан Василев да се върне в България и да съдейства както на прокуратурата за изясняване на ситуацията около Корпоративна банка, така и за нейното оздравяване“, каза Близнашки на пресконференция в сряда след заседанието на Министерския съвет.
Независимо от всички отправени призиви и декларации по отношение на проблема с КТБ по всичко личи, че и политиците, и БНБ се опитват да отложат решаването му за след изборите.
