Една от най-мъчителните процедури и за кредиторите, и за длъжниците е банковата несъстоятелност. Немалко граждани и бизнесмени си мислят, че ако една финансова институция фалира, това ще реши проблема им със заемите, взети от нея, но трудно ги обслужват. Други пък кроят сметки, че с връзки и подкупи в съда ще успеят да се отърват евтино от големите си задължения. Подобно мислене е доста примитивно и е плод на непознаване на българското законодателство. Истината е, че няма по-страшно нещо за длъжника (поне у нас), ако банката, която го е кредитирала, фалира.
На първо място, трябва да е ясно, че всички процедури по несъстоятелността на една банка се извършват не по клаузите на Търговския закон, а по специален нормативен акт, наречен
Закон за банковата несъстоятелност
Това е важно обстоятелство за съдбата на длъжниците, защото по силата на този норматив работодател и надзорник на синдиците, управляващи фалиралата банка, не е съдът, а Фондът за гарантиране на влоговете в банките. Тази институция на практика е властелинът на банковата несъстоятелност. Тя се ръководи от управителен съвет, чиито членове са назначени от правителството, от БНБ и от Асоциацията на търговските банки. При фалита на която и да е финансова институция фондът се превръща в най-големия й – и първи в реда, за удовлетворяване кредитор. Като такъв той има огромен интерес от ефективното и пълно събиране на вземанията. С парите, получени от осребряването им, той може да покрие в максимална степен разноските, които е направил за плащане на гарантираните по закон влогове във фалиралата кредитна институция. А тъй като фондът се пълни чрез вноски от всички търговски банки, те са заинтересовани да контролират изкъсо сделките на синдиците – това е задачата представителите на банковата асоциация в управителния му съвет.
По принцип при несъстоятелността на една кредитна институция е предвиден специален начин за осребряване на активите, а именно
продажбата на затворената банка като предприятие
Този механизъм е подробно описан в Глава седма, чл. 91 и чл. 92 от Закона за банковата несъстоятелност. В този случай купувачи на фалиралата институция могат да бъдат само други банки или специално създадени за целта акционерни дружества, за които БНБ предварително се е съгласила, че след сделката ще им даде лиценз за банкова дейност. При тази схема купувачът придобива активите на фалиралата банка срещу ангажимента да погаси само част от задълженията й. Каква конкретно ще бъде тази част се договаря между синдика и купувача и се одобрява от Фонда за гарантиране на влоговете и от БНБ. След успешно приключване на сделката купувачът започва да събира от длъжниците на фалиралата банка представените им кредити. Целта му е да получи от тях колкото се може по-голяма сума. Така че въпросната схема в никакъв случай не е от полза на длъжниците на обявената в несъстоятелност кредитна институция.
При затварянето на една банка всичките й вземания стават
незабавно изискуеми
Без значение дали предоставените от нея заеми се обслужват редовно, или не. С други думи, фалитът поставя в неблагоприятни условия и съвестните, и некоректните длъжници. Нещо повече – в чл.11, ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност изрично пише, че при разглеждането на искането на БНБ за обявяване на една банка в несъстоятелност като страна по делото се призовава и прокуратурата. От този момент нататък законът й дава право тя да рови на кого и при какви условия са отпускани заеми. Презумпцията тук е прокуратурата да провери и за длъжници, които не могат да обслужват задълженията си и са извършили престъпление по чл. 227б от Наказателния кодекс, чиято алинея първа гласи: „Търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до 5 хил. лева.“ А в алинея втора се уточнява: „С наказанието по ал.1 се наказват и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперация, ако в 15-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност.“
От този текст се вижда, че поставянето на една банка в несъстоятелност е моментът, в който прокуратурата трябва да се развихри в прилагането на отговорностите си на правоохранителен орган, отписани в раздела „Престъпления срещу кредиторите“. В този смисъл фалитът на банката може да донесе много сериозни проблеми на онези нейни кредитополучатели, които имат затруднения или се отклоняват от обслужването на задълженията си.
В закона много ясно са описани и процедурите, по които синдиците събират вземанията на банката. Изрично се посочва, че всякакви схеми за предоговаряне на съществуващи задължения на длъжници, за прихващания и за встъпване в дълг могат да се извършват само и единствено след изричното разрешение на управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. Според чл.57, ал.4 от закона той изготвя и правилата, при които синдикът на фалиралата банка може да сключва различните видове сделки за уреждане на вземанията по отпуснатите от банката заеми.
В закона дефинитивно се посочва, че в 14-дневен срок синдикът трябва да изготви
програма за осребряване на имуществото
и на вземанията на банката. В нея трябва да е определена начална дата за започване на процедурите за осребряване и краен срок, до който ще бъдат продадени всички вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността. В програмата се описват видът и балансовата стойност на активите, които ще бъдат осребрявани през всеки от месеците до крайния срок, начинът на осребряване на тези активи, началната дата и мястото за провеждане на съответната процедура и прогнозната сума, която ще бъде получена през съответния месец в резултат на осребряването. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете одобрява програмата, а ако я отхвърли председателят на управителния съвет, дава писмени указания на синдика за необходимите промени и допълнения. Синдикът на свой ред е длъжен в десетдневен срок да изпълни тези указания и да внесе за разглеждане от фонда нова програма. След одобряването на програмата за осребряване тя може да бъде променяна или допълвана от синдика само след предварително писмено разрешение на председателя на управителния съвет на фонда.
Самото осребряване на активите, в това число и на обезпеченията по тях, може да става по три начина. Първият е чрез публична продан, вторият е чрез търг и третият е чрез пряко договаряне. Първите два метода са подробно описани в закона и се подчиняват на строги регулации и ограничения както по отношение на оценката, така и по отношение на цената, по която ще се извършва продажбата. Важното е да се знае, че при формирането както на оценката, така и на крайната цена, по която се осъществява сделката, окончателната дума има отново Фондът за гарантиране на влоговете. Ако той прецени, че някои условия са неизгодни, може да блокира или да обезсили сделката, докато нередностите не бъдат отстранени.
Прякото договаряне
важи най-вече за продажба на финансови активи чрез посредник и правилата за това отново се утвърждават от Фонда за гарантиране на влоговете. Казано накратко – почти всички действия на синдика на една затворена банка по осребряването на нейните активи са в пряка зависимост от волята на Фонда за гарантиране влоговете. А в много от случаите неговите решения не подлежат на обжалване. Специалният режим на банковата несъстоятелност, който включва всички тези извънредни правомощия на фонда, бяха създадени през 2002-ра когато стана ясно, че действащите дотогава процедури по осребряване на имуществото на затворените банки, които бяха под контрола на съда, са неефективни и водят до ограбването на кредитните институции. Именно с цел да бъде преустановена възникналата след 1997-а лоша практика по отношение на събирането на вземанията на фалиралите банки БНБ настоя и успя да прокара Закона за банковата несъстоятелност, който изважда до голяма степен този процес от юрисдикцията на корумпираната съдебна система. Проблемът е, че от приемането на Закона през 2002-ра до момента нямаше случай банка да фалира и активите й да са осребрявани по реда, предвиден в този закон. Така че тестът за практическата годност на този нормативен документ още предстои.
