Трябва ли да се направят промени в Закона за гарантиране на влоговете, за да може Фондът за гарантирането им да емитира облигации, с които да набира необходимите му средства за изплащане на депозитите на граждани и фирми – до 196 хил. лв., във фалирали банки.
Тази дискусия се води на експертно ниво от близо месец
между представители на фонда, Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор.
В българското законодателство не са предвидени изрични форми и ред за емитиране на облигации от ФГВБ., но е уредена възможност за покриване на недостиг от средства чрез ползване на заеми. Според юристи при по-широко тълкуване на понятието заем би могло да се приеме, че в него се включва и облигационен заем. Има обаче някои детайли в петте нормативна документа -Търговския закон, Закона за публично предлагане на ценни книжа, Закона за държавния дълг (ЗДД), Закона за общинския дълг и в Закона за ипотечните облигации, уреждащи емитирането на различните видове дългови книжа, които в даден момент могат да породят юридически проблем, ако фондът реши да пусне свои облигации.
В случай че се стигне до такава емисия, по мнение на Министерството на финансите, Търговският закон е неприложим, тъй като ФГВБ не е акционерно дружество. Също така неприложими са режимите по Закона за държавния дълг и Наредба № 5 и Закона за общинския дълг, защото ФГВБ не е структура нито от държавната, нито от общинската администрация.
При положение че фондът емитира облигации при условията на публично предлагане, те ще попаднат в обхвата на ЗППЦК. Това обаче означава, че трябва да се премине през цялата дълга и трудоемка процедура за изготвяне и представяне на проспект и одобряването му от КФН. Което на свой ред няма да позволи на фонда да действа бързо при екстремни ситуации. Единствената възможност да се пусне подобна емисия без проспект е, ако тя бъде гарантирана от държавата. Този казус е уреден в чл.78а от ЗППЦК, според който изискванията по отношение на публичното предлагане и изготвяне на проспект за емисията няма да се прилагат. По време на разговорите Министерството на финансите е изразило готовност при наличие на работещ законодателен орган да се предвиди възможност за издаване на държавна гаранция по една бъдеща облигационна емисия на фонда. Според експертите от финансовото ведомство този подход е за предпочитане пред емитирането на държавен дълг за покриване на евентуален недостиг на средства във фонда, защото
гаранцията не води до увеличаване на бюджетния дефицит
Експертите на министерството сигурно са прави, но пропускат един много важен момент в сегашната ситуация. И той е – че за такава държавна гаранция трябва актуализация на бюджета, която да бъде приета от Народно събрание. А действащо такова няма да има още около месец. И въобще не е сигурно, че след изборите на 5 октомври ще бъде създадено устойчиво и работещо мнозинство в парламента. Именно за да не се изпада повече в такава ситуация на зависимост, някои юристи предлагат да се обсъди текст за промяна на Закона за гарантиране на влоговете, който да позволява на фонда (при необходимост) да емитира облигации, за които не се прилагат изискванията на ЗППЦК. Това ще му позволи бързо да пуска дългосрочни ценни книжа, без да минава през сложни административни и правни процедури и значително ще увеличи гъвкавостта му при реакция в екстрени ситуации.
Иначе другите правни възможности
за набиране на допълнителни средства във фонда
са уредени подробно в действащия Закон за гарантиране на влоговете. В неговия чл.18 се казва, че ако средствата на ФГВБ не са достатъчни за покриване на задълженията му по този закон, по решение на управителния съвет недостигът се покрива по един от трите начини: 1. задължаване на банките да преведат авансово годишни премийни вноски, като за база се взема последният ден на предходния месец; 2. увеличаване на годишната премийна вноска и 3. (изм. – ДВ, бр.109 от 2001 г.) ползване на заеми при условия и по ред, определени от управителния съвет на фонда.
В т.2., ал (5) (Нова – ДВ, бр.109 от 2001 г.) изрично е записано, че "Ползваните от фонда заеми могат да бъдат обезпечавани с гаранция, издадена от държавата, или с активи на фонда, включително и с бъдещите вземания на фонда към банките за годишни премийни вноски."
Законодателят е пренебрегнал разделянето на влогове при фалит на банка
Ако депозантът почине, какво получават наследниците
Поставената "под ключ" вече близо два месеца и половина Корпоративна банка принуди гражданите да търсят какви ли не финансови комбинации, за да си извадят или поне да гарантират парите си в нея. Верен на принципа да представя всички гледни точки, в."БАНКЕРЪ" публикува разменените писма между гражданина Валентин Христов и управление "Банков надзор" на БНБ и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Човекът съвсем коректно е запитал, дали ако сега прехвърли част от влога си на друго лице, при евентуално обявяване на банката в несъстоятелност и двата влога ще бъдат гарантирани. А от ФГВБ и управление "Банков надзор" е получил пространно писмо, в което му обясняват защо това не може да стане. Разбира се, отговорът на двете институции е възмутил Владимир Христов и по тази причина той е решил да даде публичност на казуса.
В писмото си до "БАНКЕРЪ" той казва: "На първо място, ако следваме изложената от БНБ и ФГВБ логика, ако по време на квестурата титулярят на депозита почине, наследниците би трябвало да пият една студена вода, защото нямат качество на вложители. По такъв начин БНБ и ФГВБ обезсмислят текста на т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за гарантиране на влоговете в банките, а именно, че съвместен влог е влог чиито титуляри са две или повече лица или за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице.
На второ място, при депозит, който е съпружеска имуществена общност, но е открит на името на един от съпрузите, гарантираният размер покрива само единия съпруг.
Не на последно място, на мен ми е обидно отношението, лъхащо от писмото. Без да са запознати с конкретната фактическа обстановка, ми се прави внушение, че това било с цел заобикаляне на закона и фиктивно разделяне на депозита.
Най ми хареса поучителната част за възможността да се разделят депозитите в повече от една банка. На устата ми е да ги питам, ако имам примерно 50 милиона при 29 банки, какво правим…"
Отговорът на поставените от Валентин Христов въпроси е сложен от правна гледна точка, защото е обвързан с няколко нормативни документа като Закона за гарантиране на влоговете, Закона за задълженията и договорите, Закона за наследството, Закона за банковата несъстоятелност и Закона за кредитните институции. Той може да бъде потърсен от квалифицирани юристи. Но пък казусът е достатъчно важен за много хора и затова го поставяме на обществено внимание.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ХРИСТОВ,
По повод Ваше запитване, постъпило във ФГВБ с вх. № 90-0014/23.07.2014 г. Ви уведомяваме следното:
Описаната от Вас сделка по прехвърляне на вземане чрез сключване на договор за цесия с трето лица, с предмет прехвърляне на част от притежаваните от Вас средства в размер на 296 211 лева, представляващи наличност по депозит открит в "Корпоративна търговска банка" АД, не би могла да породи очакваните от Вас правни последици във връзка с гарантирането на влоговете.
Предвид уредбата в действащото законодателство, понятието банков влог следва да се разглежда като:
– договор за банков влог (чл.421-423 от ТЗ). По смисъла на ТЗ договорът за банков влог е формален, едностранен и възмезден. На практика обаче, именно поради регулирания характер на банковата дейност и на платежните услуги, банковият влог винаги е съчетан с договор за банкова сметка, който е двустранен, т.е. поражда задължения не само за банката, но и за вложителя. Съчетанието между влог и банкова сметка е основание договорът за банков влог да се определи като специален вид договор, който съчетава елементи от договора за поръчка, договора за неправилен влог и на договора за заем.
– сума получена от банка, със задължение за връщане (ЗКИ, ЗГВБ, ЗБН). Съгласно параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗГВБ, влог са парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия. От своя страна "вложител" по смисъл ана ЗГВБ е лицето, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия (по договора с банката) да получи паричните средства по банкова сметка или кредитни салда, произтичащи от временните положения в резултатна обичайни банкови сделки. В този смисъл, договорът за цесия не конституира автоматично приобретателя на вземането като вложител с всички, произтичащи от това последици. Въз основа на договор за цесия на вземане по влога, цесионерът не става титуляр на сметката, нито би могъл да оперира срещу подпис със средствата по нея и в този смисъл не става вложител.
Във връзка с поставените въпроси следва да отбележим, че сключването на описаната от Вас сделка в периода на специален надзор следва да се тълкува и като опит за заобикаляне на закона, с цел – постигане на непозволен или забранен от закона резултат. Както посочихме фиктивното разделяне на влога в банката между Вас и лицето Х, за да се постигне изплащането на влога от ФГВБ в пълен размер в случай на отнемане на лиценза на банката ням ада доведе до възникването на нов влог по смисъла на параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗГВБ съответно до задължение на ФГВБ да изплати суми на трето лице, което не е титуляр на платежната сметка в банката.
В качеството си на вложител сте разполагал с възможността да разделите притежаваните от Вас средства в отделни банки, с оглед съобразяване размера на Вашите влогове с размера на гаранцията.
В случай че "Корпоративна търговска банка" АД възстанови дейността си, Вие разполагате с възможността за пълен достъп до притежаваните от Вас средства.
В случай, че лицензът на банката бъде отнет и се пристъпи към изплащане на гарантираните суми по влоговете, Вие ще получите от Фонда за гарантиране на влоговете в банките 196 000 лева, от притежавания от Вас влог. Вземанията си за остатъка от сумата можете да предявите в качеството си кредитор в производството по банкова несъстоятелност (чл.94, ал. 1, т.4 от ЗБН).
