Сексиндустрията във финансовата столица на Швейцария – Цюрих, запада. Пак заради дежурните виновни – банкерите. Те са главните спонсори на жриците на любовта в града. Но променената икономическа реалност ги принуждавала да ограничават разходите и да плащат само за наистина важните неща. От 2009-а досега броят на служителите в сектора на финансовите услуги на Швейцария, наети на пълен работен ден, е намалял с 6 хил. души – до 105 хил., сочи статистиката на централната банка на страната. В резултат се стигнало и до закриване на кабарета и на сексубежищата по улицата на нощния живот "Лангщрасе". Вместо тях се появяват бохемски барове, техноклубове и дори… нискобюджетно общежитие.
Ограничаването на еротичните забавления отразява променящата се култура в Цюрих. Успоредно с орязването на банковия персонал и при бурното недоволство на обществеността срещу щедрите банкерски премии се наблюдава съкращаване и на бюджетите за ухажване на перспективни банкови клиенти, което преди неминуемо включваше забавления в клубове и барове.
Уличната проституция е разрешена в Цюрих в точно определени часове и райони, като всеки, който я практикува, е задължен да получи разрешение от полицията за "бизнеса си". Местата за предлагане на сексуслуги са били 252 през 2011-а, но в края на 2013-а броят им е паднал на 160, съобщава Юдит Хьодл, говорител на полицията. Тя добавя, че през миналата година, за първи път от 2010-а, броят на проститутките, пристигнали с тази цел в Цюрих, е намалял. Според официалната статистика в Швейцария на всеки 10 хил. жители се падат по 31.8 проститутки.
Ресторантите също са засегнати от затягането. Банкерите, които навремето са поръчвали храна "на корем", пиели са вино, коняк или ракия и са давали щедри бакшиши, вече предпочитат минерална вода и менюта с фиксирани цени, оплакват се ресторантьорите. И кабаретните танцьорки си спомнят с носталгия за времената, когато богатите клиенти са ги обсипвали с пари по време на номерата им и са поръчвали шампанско по 430 щ. долара бутилката.
Но освен чезнещата подкрепа на банкерите кабаретата в Цюрих затварят и заради по-високите им разходи в сравнение с Германия и Франция. И заради конкуренцията на т. нар. клубове със сауна, споделя Маурус Ебнетер – говорител на асоциацията на швейцарските кабарета ASCO. Това са обширни извънградски увеселителни комплекси, за които посетителите плащат входна такса за достъп до басейни, душове и сауни в допълнение към цената на "обслужващия" секспартньор.
За да "пренесе" проституцията извън жилищните райони, градската управа започнала през август 2013-а да тества специални "секскутии" – сравнително неголеми кабини в отдалечена индустриална област. Миналия месец градските власти отчетоха експеримента като успешен, въпреки че проститутките печелят по-малко, защото са отдалечени от нощния живот в центъра на Цюрих. Всъщност тази стратегия не е нова – през 90-те години на миналия век тогавашният кмет на Ню Йорк Руди Джулиани нареди на полицията да прочисти от проститутки "Таймс скуеър", а жилищният бум в Лондон изтласка труженичките на най-древната професия от централния квартал "Сохо" към периферията на столицата.
Ебнетер коментира, че макар тези промени да са отнели част от клиентелата на кабаретата, те си остават атрактивни и част от тях ще оцелеят. Защото, пита Ебнетер, "кой ходи на сауна клуб с бизнес клиентите си?"
Мениджърът на заведението "Малкият принц" пък има друга стратегия – да привлича "добре подплатени" по-възрастни клиенти: банкери, адвокати и предприемачи. Анонимността е от изключително значение – нощният клуб има подбрана охрана на входа и пуска само добре облечени и с изискани маниери посетители.
