Напоследък имам мечта. Не е като на Мартин Лутър Кинг, който мечтаеше за мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Моята е по-скромна – ако може в предизборната си кампания българските политици да не се обръщат към мен с "добър ден, приятелю", "приятелю, ела при нас", "спокоен сън, приятелю" и прочие интимности. Виртуалната мрежа буквално е зарината от подобни покани, обръщения и предложения да си стиснем ръцете.
По природа съм много доверчив човек. Добре че не съм жена, защото направо не ми се мисли какво щеше да стане с мен. Но макар и мъжко, сърцето ми все пак се пълни с кръв, ако се подиграят с доверието ми. И по тази причина моля нашенските политици да не се заиграват с разни лъстиви предложения, обръщения и покани. Но пасаран, господа и госпожи.
Признавам, че в началото на т.нар. демокрация бях вдъхновен от ентусиазма на скандиращото множество пред храм-паметник "Александър Невски" и силно залюбих свободата и човешките права. Виденов обаче ме смрази и когато доларите от апартамента на скъпата ми баба изчезнаха заедно с Банка за земеделски кредит, разбрах, че съм прелъстен и изоставен. А когато правата и свободите се оплетоха в обръчи от фирми, се и погнусих. Като добавим очевидната властова деградация на върха на държавата – "човек от народа", "цар-министър-председател", "бодигард-премиер" – разочарованието е тотално. Направо няма толкова гъби за бране.
Та по тази причина искам и моля горещо партиите да ме забравят по време на предизборните си кампании. Те са доказали, че това го могат безпроблемно – не се сещам някоя партия да се е обърнала към мен с "добро утро, приятелю" в деня след изборите. Не! Мине ли вотът, всичко си идва по местата – обикновеният човек, повишен за месец временно в електорална единица, потъва в проблемното си битие, партиите наместват задници в парламента и с това ухажването и интимностите приключват.
Удрям го на молба, защото окончателно се разделих с плахата надеждица, че нещата могат да се оправят. Програмите на партиите, които точат слюнка, гледайки към Народното събрание, обаче твърдят, че бъдещето е повече от светло. ГЕРБ обещават да създадат нова българска дигитална икономика, основана на знанието и иновациите. "Да се формира обществена среда и атмосфера, в която да се развиват талантливите българи и да създават научни открития, изобретения…", пише там. А червените обещават да върнат държавата на хората, икономически напредък и социално благополучие.
Чета и не вярвам на очите си. То и бездруго икономиката от години е дигитална, но не и реална, благодарение на грижите на политиците към бизнеса. Що се отнася до държавата, всички партии, изредили се на кормилото й досега, направиха и невъзможното, само и само да я откраднат от нейните поданици. Как ще я връщат – в реални граници, със заменки ли, как?
Слушам какви благи думи изричат нашенските политици и взех да намразвам делото на светите братя Кирил и Методий, да ми прости Господ! За какво им трябваше да се мъчат да измислят аз-буки-веди, та векове по-късно политиците да има с какво да жонглират. Стигнах дотам, че вече с две ръце се подписвам под идеята латиницата да замести кирилицата. Може си и без български език – съществуването на тракийската безписмена държава го доказва.
Дори много се възрадвах, когато прочетох, че около 25 на сто от езиците в света са застрашени от изчезване в резултат на глобализацията и редица икономически фактори. Този извод са направили учени от Кеймбриджския университет. За разлика от българските политици, на тях им имам доверие. Сещам се, че още през 2010 г. ученият от Кеймбриджския университет проф. Никълъс Бойл предрече, че драматично събитие през 2014 г. ще предопредели целия ХХIи век. То ще определи дали светът ще се радва на мир и просперитет през следващите десетилетия, или ще бъде раздиран от войни и бедност. Ставащото във и покрай Украйна доказва, че професорът е прав.
Кратко обаче трая радостта ми. Оказа се, че в основата на такава промяна лежат реални икономически фактори, не дигитални, за каквито говори ГЕРБ. Учените от Кеймбридж сравнили лингвистични данни с такива за брутния вътрешен продукт и установили, че езици чезнат на места, където икономическият растеж е най-голям.
При нас очевидно това няма как да се случи. Откъде да се вземе този бурен икономически растеж при тая икономика?! Единственото, което би могло да се случи, е да заговорим на друг език в резултат на демографския срив. Предпоставки има – държавата липсва, растеж няма, повечето образовани българи напират за чужбина, а тука и бездруго отвсякъде звучи "ромале, джавале". Пък има и екстри, приемем ли този език като роден – не плащаме ток, хранят ни с кебапчета по избори, връщат ни безплатно със самолет от чужбина. Ще се интегрираме, няма как…
