Новият пакет от санкции срещу Русия влезе сила в петък (12 август) след едноседмично изчакване. Мерките на Брюксел засягат петролните компании "Роснефт", "Транснефт" и "Газпром Нефт", на които е забранен достъпът до европейските пазари, както и възможността да взимат кредити от европейски банки. Сериозно се ограничава участието на западни компании като Exxon Mobil и BP в проучването на петролни находища на територията на Русия. Граждани и компании от ЕС вече няма да могат да предоставят заеми на петте най-големи държавни банки в Русия – "Сбербанк", ВТБ, "Газпромбанк", "Росселхозбанк" и ВИБ. Разширени са и санкциите срещу руския отбранителен сектор. Въведена е забрана за европейските компании да доставят продукция с двойно предназначение на девет руски предприятия, сред които са концернът "Калашников", Тулският оръжеен завод, "Техмаш", отбранителният концерн "Алмаз-Антей", "Базалт" и обединената авиостроителна корпорация и "Уралвагонзавод".
Наред с ограничителните мерки от икономически характер т. нар. черен списък на физическите лица бе разширен с още 24 имена на руски политици и бизнесмени, които според Брюксел имат отношение към събитията в Украйна. Сред тях са лидерът на проруските сепаратисти Александър Захарченко, генералният директор на корпорацията "Ростех" Сергей Чемезов, лидерът на Либерал-демократическата партия на Русия Владимир Жириновски и други.
Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой, посочи, че ЕС може да отмени поетапно санкциите срещу Русия след оценка на напредъка по прилагането на мирния план в Украйна. Говорителят на Кремъл – Дмитрий Песков, пък заяви, че мерките на общността спрямо Русия за незаконни. По думите му "въпреки че позицията на ЕС не е конструктивна, Русия ще продължи да прави всичко по силите си, за да помогне за прилагане на съществуващия мирен план, както и за стабилизиране на ситуацията в Югоизточна Украйна като цяло". Но това не изключва и други ответни реакции от страна на Москва. Междувременно рублата се срина до исторически рекорд. Руската валута се разменя за 37.515 рубли за един долар, а с 22 копейки повече от най-високия курс, достигнат на 1 септември.
Мерките, които вече са в сила, бяха подготвени още в началото на седмицата. Тогава премиерът на Руската федерация Дмитрий Медведев заяви, че ако Западът приеме новите санкции, страната му е готова да даде асиметричен отговор. По думите му подобна мярка би била затварянето на въздушното пространство на Русия за западните авиокомпании: "Смятаме, че имаме приятелски отношения с нашите партньори, затова небето над Русия е открито за полети. Но ако ни ограничават, ще се наложи да отговорим. Ако западните превозвачи изпълняват полети извън нашето въздушно пространство, това може да доведе до фалита на много авиокомпании, които и сега балансират на границата на оцеляването."
Светът не помни подобна размяна на взаимни закани между суперсили от времената на Студената война. Впрочем сред 28-те европейски партньори няма единство по въпроса за въвеждането на новите мерки.
"Санкциите са контрапродуктивни, те не решават основния проблем – този за Украйна. Първата и втората вълна от мерки предизвикаха само ескалация на конфликта. Колкото до словашките компании, това им се отрази много силно. Затова използвам възможността да повторя: новият пакет от санкции още не е приет, а само подготвен. И аз оставам в редиците на онези премиер-министри, които казват, че тези мерки са безсмислени", твърди премиерът на Словакия Роберт Фицо.
Мнението на словашкия премиер се споделя от Финландия и Чехия. Полша и прибалтийските държави са еднозначно "против" санкциите. Редица страни от общността – Италия, Кипър, Испания и Франция – заемат сдържана позиция, изразявайки съмнения в ефективността на мерките. А австрийските власти признаха, че санкциите срещу Русия ще струват 775 млн. евро на държавата им и загубата на 11 хил. работни места. Нещо повече – 1200 компании вече са усетили последиците от въведените както от ЕС, така и от САЩ ограничения и се нуждаят от подкрепа.
За отмяна на новите санкции срещу Русия се обяви и Лявата партия в Германия. Нейният председател Грегор Гизи за пореден път подчерта по време на дебатите в парламента, че те са контрапродуктивни. При обсъждането на бюджета на страната за следващата година Гизи каза: "Мерките провокират ответни мерки и нанасят ущърб на немската икономика, преди всичко в Източна Германия. Разумната политика е незабавна отмяна на тези санкции.".
Дори канцлерът Ангела Меркел, според която въвеждането на нови санкции срещу Русия е необходимо, уточни, че ако планът от 12 точки за урегулиране на украинската криза бъдат изпълнени, санкциите ще бъдат замразени незабавно: "В светлината на сегашната ситуация, която наистина се подобри, ако говорим за военните действия, липсата на яснота по много други пунктове означава, че сме "за" въвеждането на мерките още сега. Но Германия ще бъде първата, която ще препоръча отмяната им в случай на успешно развитие на мирната инициатива за Украйна", бяха думите на Меркел.
