Еквилибристики с парите за саниране

Фондът за жилищно обновяване

Отчаян опит да спаси програмата за саниране на жилищата направи през седмицата служебното правителство. С промяна в постановление 103 на Министерския съвет от 2013 г. то позволи на регионалното министерство да отпуска допълнителна финансова помощ по проекта „Енергийно обновяване на българските домове“. Така собствениците, които не разполагат със собствени средства, все пак ще могат да кандидатстват за саниране на сградите си.

Преди промяната нисколихвените кредити за съфинансиране се отпускаха само от Фонда за жилищно обновяване, управляван от Корпоративна търговска банка, която бе избрана през март 2013-а след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. В него бяха прехвърлени 9 527 284 лв. от оперативната програма „Регионално развитие“, а КТБ осигури още един милион лева. Всичките тези пари бяха предвидени за отпускането на целеви заеми или гаранции по изпълнението на проекти за саниране на блоковете. Казано с други думи, сдруженията на собственици и притежателите на самостоятелни жилища в одобрените за саниране сгради, които не разполагат със средства, можеха да кандидатстват за целеви кредит „Жилищно обновяване“ или за банкова гаранция, с които да осигурят своите 25% от стойността на обновяване на съответната постройка или секция. КТБ предлагаше и специални условия в полза на домакинствата – лихвата бе фиксирана на основен лихвен процент (ОЛП), плюс надбавка от 6.5 на сто, срокът на изплащане можеше да бъде до 20 март 2022-ра, с гратисен период до шест месеца, а в случай на предсрочно частично или пълно погасяване нямаше предвидени неустойки. Специални условия имаше и за сдруженията на собственици и собствениците на самостоятелни обекти, позволяващи лихвата да падне до ОЛП + 4.5% за целия период на договора.

Всички тези ползи за потребителите обаче са недостъпни от 20 юни насам, след като КТБ беше затворена. Така хората нямат възможност да си осигурят евтино съфинансиране за санирането на домовете си и съответно целият проект буксува. Решението на служебното правителство сега безспорно ще задвижи нещата, но дали това ще е достатъчно да се преодолее забавянето, още е рано да се каже. На практика проектът все още е високорисков и има опасност да загубим отпуснатите ни за него 50 млн. лв., тъй като крайният срок за усвояването им е 31 октомври 2015 година.

„Изпълнението на програмата през последната година е забавено необосновано, като основна причина за това е липсата на диалог, прозрачност и информация“, заяви неотдавна вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева пред Асоциацията на сдруженията на собствениците на сгради.

Проблем са и множеството блокирани в КТБ доверителни сметки на притежателите на апартаменти, в които са събирани парите за самофинансиране и отпуснатата безвъзмездна помощ. При все че сумите в тях са под 196 хил. лв. и са гарантирани от закона, те не могат да се ползват, докато кредитната институция е затворена.

Междувременно се разбра, че се водят преговори между представители на регионалното ведомство и 11 търговски банки за подписването на рамкови споразумения за кредитиране на желаещите да санират жилищата си. Включването на повече банкови институции сега ще им отвори хоризонт за работа през следващия програмен период, когато се очаква за тези дейности да бъдат отделени над 300 млн. лв. от европейски средства, подчерта Захариева.

Иначе преди дни приключиха строителните работи по първите две обновени жилищни кооперации – в столичните комплекси „Изгрев“ и „Захарна фабрика“. Поставена е изолация на външните стени, фасадите са пребоядисани, монтирана е нова дограма, както и топлинна изолация на покрива, пода и мрежата за гореща вода. Обновени са и общите части на блоковете.

Досега по програмата за енергийно обновяване са подадени общо 414 заявления от сдружения на собствениците, като 390 от тях са одобрени. Но са сключени едва 52 договора за строителни дейности. Добре е все пак, че вече са избрани повечето фирми, които ще изработват инвестиционните проекти за саниране. За София-град това е „Вомос“, а за Северозападна България – „ППМ-ИВАЛС“. Двете компании заедно ще обслужват и Югозападния регион на страната. В Северния централен район ще работят „Матис-ВТ“ и „Линк Русе“, а за общините Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково, Велинград, Карлово, Панагюрище са избрани консорциумът „Енергопроект-СМ Инженеринг“ и „Ерго“.

Конкурсите за избор на проектанти за Североизточния и Югоизточния регион обаче бяха прекратени на 22 юли. Конкретно за градовете Варна, Добрич, Търговище и Шумен е била подадена само една оферта – от софийската фирма „Танков архитектс“, но тя е отстранена, тъй като е объркала документите си. В надпреварата за Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол и Казанлък пък са участвали две фирми – пловдивската „Айва – Б“ и пазарджишката „Проект консулт – инж.“. Последната е била отстранена поради същите причини, както „Танков архитектс“. А от „Айва – Б“ са поискани допълнителни документи, но тя не е успяла да изпълни поставените изисквания и също е отстранена. Сега предстои провеждането на нови търгове.

До края на месеца се предвижда да приключат и процедурите за избор на строители, които ще правят самото обновяване на одобрените сгради. Общият бюджет за цялата страна, който те ще си разпределят, е 55947 366лева. Само че същинските строителните работи ще могат да започнат чак в началото на следващата година след завършването на инвестиционните проекти. „Това няма да доведе до забавяне в изпълнението, тъй като обновителните дейности могат да се извършват и през зимния сезон“, обещават от Министерството на регионалното развитие.

 

 

През новия програмен период се предвижда да има евросубсидия не само за саниране, но и за конструктивно укрепване на сградите. Досега едно от условията за получаване на безвъзмездна помощ бе блоковете да нямат конструктивни проблеми. А ако такива са налице, то отстраняването им трябваше да става със средства на съсобствениците.

Общо за обновяване и енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и студентски общежития по оперативната програма „Региони в растеж“ са предвидени 174.8 млн. евро.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст