Някак между другото на последното си заседание служебният кабинет освободи проф. Татяна Бенишева от длъжността председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и определи за неин заместник проф. Николай Данчев. Новият началник си носи в джоба „тежката“ автобиография – той е магистър по медицина с придобита специалност по фармакология, има допълнителни квалификации от университети в Испания и Великобритания, работил е в Държавния институт за контрол на лекарствените средства, бил е член на Комисията по позитивен лекарствен списък към Министерството на здравеопазването, национален консултант по фармакология, заместник-декан е на Фармацевтичния факултет към Медицински университет – София… Изобщо професор Данчев изглежда като дялан камък, който си ляга на мястото. Само че има един малък проблем. Правителството не посочи мотивите си за рокадата, както, между другото, и не обосновава редица свои дискусионни кадрови решения. А няколко думи от рода на: „лекарственият съвет не функционира ефективно“ или пък „Татяна Бенишева не оправда гласуваното й доверие“ просто бяха задължителни. Иначе това решение е или политическо, или е в абсолютен разрез с всякакви опити за регулация на галопиращите цени на лекарствата.
За да разберем какво точно се е случило, трябва да върнем събитията назад. Националният съвет по цени и реимбурсиране бе организиран по идея на бившия здравен министър на ГЕРБ Десислава Атанасова и заработи на 21 март 2013-а по времето на предишния служебен кабинет, оглавяван от Марин Райков. Със статут е на държавна комисия, но е и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на здравеопазването. Функциите му са ключови за лекарствената ни политика – той утвърждава и регистрира цените на медикаментите, включва нови хапчета в Позитивния лекарствен списък, контролира продажбата на лекарства с утвърдени цени, създава ръководства и алгоритми за лечение. Освен това утвърждава и поддържа публичните лекарствени регистри. При появата си съветът (с основание) бе приет като поредната „хранилка“ за чиновници. Тогава управляващите и здравната каса
бяха загубили тотално „ценовата война“
за поевтиняването на лекарствата от големите фармацевтични компании. Повечето производители не само отказваха да предлагат отстъпки за медикаментите си, но тихомълком вдигаха цените. Да не говорим, че преди Националния съвет живуркаше една Комисия по цени и реимбурсиране, която се събираше „от дъжд на вятър“ и почти не влияеше на лекарствената политика.
Напук на скептицизма лекарственият съвет заработи. И първите резултатите от дейността му се видяха в годишния отчет за 2013-а. От документа се разбра, че в периода от 30 април до 31 декември са понижени цените на 842 медикамента, в резултат на което са спестени над 1.75 млн. лв. от здравните ни вноски. През тази година здравната каса е икономисала близо 8 млн. лв. от намалението в стойността на десет лекарства, предназначени за лечение на онкологични заболявания. Пациентите са доплащали по-малко за редица от медикаментите на свободна продажба. Съкратени бяха и сроковете за разглеждане на процедурите по регистрация. Решенията за цени и реимбурсиране на лекарствата бяха вземани по-бързо и заявителите получиха възможност да проследяват процедурите благодарение на новия сайт на комисията.
Допълнителни детайли около работата на лекарствения съвет изнесе и доскорошният му председател Бенишева. Тя посочи, че
органът извършва над осем хиляди процедури
годишно, част от които – за иновативни продукти, и се изискват сложни икономически, медицински, юридически оценки. Освен това за една година дейност той е намалил цените на над 1400 лекарства, включително и в използващите най-голям обществен ресурс онкология, кардиология и белодробни болести. Само че една добре функционираща система за контрол върху публичните харчове за лекарства явно може да е твърде неудобна за част от големите играчи в бранша.
Бившият здравен министър на „Коалиция за България“ д-р Таня Андреева и колегите й инициираха законопроект за промени в Закона за здравето. В него бе предвидено закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, като неговите функции по ценообразуването да преминат към комисия, утвърдена от здравното ведомство, в която да влизат представители на министерствата на здравеопазването и финансите, на здравната каса и съсловните организации на лекарите и магистър-фармацевтите. Контролът върху продажбата на лекарства пък бе планирано да се поеме от регионалните здравни инспекции. Бенишева заяви, че членовете на съвета са с 20-годишен опит и възрази срещу предложението те
да бъдат заменени от комисия-микс
от различни институции и неправителствени организации. По думите й това би било „сериозен риск експертите по лекарствени продукти да не участват при взимането на решения“. Законопроектът „увисна“ заради разпускането на предишния парламент. Но служебното правителство продължи линията за натиск върху контролния орган. По информация на „БАНКЕРЪ“, дни преди смяната на Бенишева с проф. Николай Данчев, лекарственият съвет е бил подложен на обстойни проверки от страна на здравното ведомство. Експертите му са ровели в бумагите да проверяват дали хората от администрацията са на работното си място. По устав служителите в Националния съвет са на 8-часов „плаващ“ работен ден, така че не се знае кое „теле са търсили под вола“ ревизорите. А и как могат да се завършат 8 хиляди лекарствени процедури за година, без да ходиш на работа?
Ненормалният статут на Националния съвет по цени и реимбурсиране предполага той
да се подхвърля като носна кърпичка
от висшестоящите. Съветът хем е комисия към Министерския съвет, хем е към Министерството на здравеопазването. Финанисира се от таксите, които плаща фармаиндустрията , а те постъпват в здравното ведомство. Бенишева отбеляза, че напъните комисията да стане подведомствена са странни, тъй като тя вече е такава. От друга страна, вече е ясно, че държавата иска да наложи пълен контрол върху лекарствата. На страницата на здравното министерство бе публикуван проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност. Министър Ненков предлага представителите на МЗ в нея да се увеличат от трима на четирима, експертите на Изпълнителната агенция по лекарствата да станат от двама – трима, както и да се увеличи броя на юристите. А това е инстанцията, в която фирмите обжалват решенията на лекарствения съвет и дори има по-голяма тежест от него.
