Всички, които все още поддържат откровено слабия ни клубен футбол, очакваха дебюта на „Лудогорец“ в групите на Шампионска лига със свити сърца и изявен песимизъм. „Българският първенец не е дорасъл да играе с отбори като „Реал“ и „Ливърпул“, „на „Анфилд“ ще ни напълнят кошарата с голове“, „Лудогорец“ ще си глътне граматиката срещу многомилионната селекция на 5-кратния европейски шампион“ – това бяха част от преобладаващите сред феновете настроения, предричащи крах и излагация за „зелените“ при дебюта им в „лигата на богатите“. Мнозина от тях вероятно все още си спомнят как „Левски“ бе болезнено отупан като брашнен чувал от „Барселона“, „Вердер“ и „Челси“, когато през 2006-а дръзна да се появи в обетованата за големите „футболна земя“.
След вълнуващото и запомнящо се участие на „Лудогорец“ в 93-минутния трилър, завършил със „съдийска“ победа с 2:1 за „Ливърпул“, Европа с неподправена изненада отбеляза, че и на Изток от рая се играе силен и модерен футбол. Това впечатление между другото затвърди и гръцкият „Олимпиакос“, който също без грам комплекс за малоценност наказа шампиона на Испания „Атлетико“ (Мадрид). След футболната демонстрация в храма на футбола „Анфилд“ можем да въздъхнем с облекчение и с чиста съвест да отбележим, че, за разлика от „сините“ преди осем години, „Лудогорец“ е точно на мястото си в елитната компания на най-добрите на Стария континент. Треньорът на „Ювентус“
Масимилиано Алегри даде шампиона ни за пример
колко може да бъде непредвидима всяка битка между футболните Давид и Голиат. Най-голямото признание за класата на шампиона ни обаче дойде тъкмо от мениджъра на „Ливърпул“ Брендън Роджърс. Той чистосърдечно призна, че ако този двубой се бе играл в близкото минало, неговият отбор щеше да загуби или най-много да завърши наравно срещу толкова техничен и бързо играещ съперник.
Всъщност „Ливърпул“ щеше да загуби или завърши равен и в тази вълшебна футболна вечер. Ако Безяк бе уцелил мрежата, а не гредата зад Миньоле или пък ако Александров и иначе перфектният вратар Борян не бяха отиграли толкова наивно съвсем безобидно положение. „Зелените“ щяха да достигнат до безценната точка и ако словенският рефер Матей Юг не бе решил да материализира отчаяните напъни на домакините към победата със скандална дузпа, за съжаление вкарана от Стивън Джерард. Същият Юг, може би за да оправдае фамилията си и тлъстия хонорар, платен му от УЕФА, гледаше положенията само в една посока. Ако това бе наказателен удар, то ситуацията в 28-ата минута, когато Марселиньо бе избутан от Деян Ловрен в наказателното поле на „Ливърпул“, „плачеше“ за дузпа и червен картон. Безвъзвратно скараният с футболния феърплей Марио Балотели направи поне два фаула „отзад“ за нарисувани жълти картони, които любезно му бяха спестени. Българите извършиха 16 нарушения, за които видяха цели четири картона, а англичаните не бяха декорирани нито веднъж в жълто за поне един от 22-та си фаула. Но, изглежда, Юг е научил най-важния съдийски урок – кого и кога да подпира, затова със сигурност го чака бляскава кариера „под крилата“ на УЕФА и ФИФА.
Ако се абстрахираме от действията на неадекватния съдия, българският тим може да се гордее, че
осигури празник за взискателните зрители
на „Анфилд“. Това със сигурност бе една от най-силните продукции, показани от български клуб срещу европейски гранд на чужд терен. Ако търсим толкова емоционално гостуване на наш отбор в клубните турнири, трябва да върнем лентата с 34 години назад. През 1980-а ЦСКА и Ружди Керимов наказаха действащия европейски шампион „Нотингам“ с 1:0 насред неговия „Сити Граунд“. Както за онази селекция на „червените“, така и при „Лудогорец“ няма нищо случайно в успехите. Поредицата европейски битки през последните две години заредиха тима с необходимия шампионски манталитет. От онази злополучна загуба през 2012-а с 2:3 от „Динамо“ в Загреб „зелените“ вървят само във възходяща посока и извличат необходимите поуки дори от пораженията. Клубът се превърна в „машина за победи“ срещу тимове от средноевропейска класа – ПСВ „Айндховен“, „Динамо“ (Загреб), „Партизан“, „Стяуа“…, а в същото време извлече най-позитивното от лекциите, изнесени му от по-големите „Валенсия“ и „Базел“. Дори феновете на тима са заредени с шампионски заряд и огласиха „Анфилд“ с призивите си за победа, като напълно надвикаха 40 хил. „червени“ от легендарния „Коп“.
„Лудогорец“ направи решителната крачка
към най-високото клубно ниво точно на „Анфилд“. Джерард и останалите звезди на „Ливърпул“ не успяха да изплашат гостите си нито със „зверската“ преса, нито с наложеното убийствено темпо, нито с физиката си, нито с имената си. Напротив, ливърпулци в големи периоди от време гледаха удивени светкавичните контраатаки на „Лудогорец“ и се молеха топката да не посети мрежата им. Статистиката най-красноречиво показва това, което успяха да постигнат българите. Едва ли се е случвало досега в мач, изигран на толкова висока скорост, нашенски клуб да запише 80% точност на подаванията, 11 удара към противниковата врата и 42% притежание на топката. „Лудогорец“ стоеше прекрасно тактически, игра много спокойно и уверено, което принуди Роджърс в движение да променя схемата си от 4-3-3 на „ромб“, за да си върне завладяната от гостите средна линия. Дори тогава шампионът ни просто отказваше да загуби, но накрая съдбата си взе с лихвите малкия подарък от историческия мач със „Стяуа“.
На „Анфилд“ се видя, че
парите невинаги „играят“
на терена. Играчите на „Лудогорец“ струват по един-два милиона евро, а тези на „Ливърпул“ по 15-20 млн., но космическата разлика в цените им изобщо не се почувства. Жуниор Кайсара скъса домакините от пробиви по крилото и накара десетки емисари да запишат името му в трансферните си тефтерчета. Светослав Дяков доказа, че е истински капитан, бе неуморим и отигра 42 топки. Със същия интензитет му партнираше в центъра и Анисе Абел. Моци и Александров не дадоха никакъв шанс на нападателите на „Ливърпул“ в борбата за високите топки, а първият дори можеше да се разпише с глава в противниковата врата. Марселиньо с техниката си неведнъж „скри“ топката на съперниците си. Комбинацията между Йонес Хамза и Дани Абало пък бе от световна класа и рядко се вижда по българските терени. Единствената слабост бе неразбирателството между Александров и Борян, което е донякъде обяснимо, при положение че вратарят има едва 2-3 тренировки с новия си тим и му липсва комуникацията със защитата. Пропускът на Роман Безяк сам срещу Миньоле също бе непростим, тъй като в групите на Шампионската лига, ако не вкарваш чистите си положения, обикновено те наказват.
Реакцията на футболистите и треньорския щаб след нелепата загуба затвърди впечатлението, че това е клуб, отдавна разделил се с българския манталитет. Вместо да се оправдава със съдията и с фаталната грешка, наставникът Георги Дерменджиев похвали играчите си и заяви, че третото място в групата е напълно постижима цел. Марселиньо, Моци и Александров пък не се направиха на „велики“ и предимно изразиха съжалението си за нелепо загубените точки. Вратарят Борян смая със завидното си самочувствие: „Другия мач излизаме да бием „Реал.“ Явно „Лудогорец“ прекрасно знае накъде е тръгнал и как да стигне там.
