Петър Кънев е завършил Московския полиграфически институт. Изкарал е специализации и мениджмънт курсове в Холандия, Русия, САЩ и Германия. Бил е два мандата депутат от гражданската квота на левицата. Кънев е един от учредителите на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). В парламентарната група на БСП отговаря за връзките й с общинските и държавните структури, с регионални и браншови структури, с малкия и средния бизнес, както и за социалния диалог. Кънев е съсобственик на „Демакс“ – най-голямата частна полиграфическа група в страната, и е председател на Съюза на печатарската индустрия в България. Член е на Настоятелството на СУ „Климент Охридски“ и е първи вицепрезидент на Българската волейболна федерация.
Г-н Кънев, наскоро казахте, че като депутат в 43-ото Народно събрание ще настоявате за промени в законите за счетоводството и статистиката. Какви по-точно нововъведения да очакваме?
– Според брюкселските критерии в едно микропредприятие работят до девет човека, в малко предприятие – от 10 до 49, а в средно – от 50 до 250 души. В България има 325 000 микропредприятия, в които работят около 600 000 души – или средно около 1.8 човека във фирма. Става дума за семейни фирми, които трябва да отговарят на всички изисквания. Докато големите компании разполагат със счетоводства, юридически отдели и т. н. Когато се появи един проверяващ от съответната държавна инспекция, той изисква инвентарната книга и 28 вида задължителни документи. Ако нещо липсва, обикновено се задава въпросът: „А сега кво праим?“ По този начин самите ние, законодателите, създаваме хранителна верига на корупцията. Ако отново стана депутат, още в първите седмици ще предложа промени, които наричам „малките камъчета в обувката“ на българския бизнес. Но те спъват неговата работа.
Вземете Закона за тютюнопушенето. Над 40 000 кафенета и ресторанти изградиха инсталации – една такава струва между 5000 и 40 000 лева. И само след шест месеца правителството на ГЕРБ взе решение, че в заведения от този тип няма да се пуши. Държавата трябва да създава предсказуема, нормална бизнес среда. Ще дам за пример и друг абсурден проблем – всяка лодка с касов апарат. Въпросното изискване трябва да отпадне. Длъжни сме да преразгледаме и амортизацията на сградите, която е 25-годишна. По света индустриалните сгради обикновено са леки конструкции, за по 10 или 15 години, след което се преминава към друг вид сграда. Обикновено конструкцията се руши и се строи наново. Трябва да се преразгледа проблемът и да се види колко пари ще струва това на бюджета.
Когато наближат избори, проблемите на малките и средните предприятия се превръщат в „политическа дъвка“. Всички обясняват как ще се борят за правата на малкия и средния бизнес, как той е гръбнакът на българската икономика, как ще премахваме лицензионни режими и т.н. А после нещата утихват.
Обещавате и промяна на заповедите за командировките.
– Годишно стотици хиляди български граждани (от частни фирми или държавни структури) се командироват в чужбина по стара наредба с много ниски такси за командировки. Това си е сива икономика отвсякъде, защото сами разбирате, че с 60 щ. долара в Москва няма как да спите или с 60 щ. долара дневни в Париж няма как да се преживее.
Такса „смет“ също е стара и болезнена тема, тя е смърт за много производства. Миналата година по мое настояване успяхме да задължим правителството с една разпоредба в бюджета за 2014 г. до лятото на тази година да се предложат нови варианти, така че фирмите да не плащат такса „смет“ на данъчна основа. Знам, че проблемът е деликатен, защото трябва да се намери решение със Сдружението на общините. Но отново има предложение от ГЕРБ той да се отложи за следващите години, с което не съм съгласен.
А защо трябва да бъде въведен прогресивният данък?
– Това е стара идея на БСП. Прогресивният данък аз ще го коментирам едва след като видя числата. Беше предложено с такъв данък да се облагат всички с месечни доходи над 3500 лева. В България има само около 27 000 души, които взимат официално над тази сума. Възниква въпросът какво печели бюджетът и какво губи от всичко това.
Това обаче са висококвалифицирани кадри. Няма ли БСП да ги настрои срещу себе си?
– Когато говорим за икономика, политическите нюанси са с по-малко значение. Ако се окаже, че решаването на този проблем създава много по-големи, това трябва да се обмисли внимателно.
Какви проблеми срещате най-често като председател на печатарската индустрия в България?
– Проблемите на българската полиграфия са същите, каквито са в обущарската индустрия или в строителството, т.е. става дума за регулациите на държавата.
Виртуалните технологии търпят доста сериозно развитие. От една страна, се увеличи ръстът на производство на опаковки и т.нар. дигитален печат, от друга страна, намаля обемът на книгите като тиражи, но пък се увеличи броят на заглавията с по-ниски тиражи. Нашият съюз веднъж годишно получава пълна информация по стокови групи, внос на хартия, внос на мастила, пластини и т.н. по линия на ЕС и на съседните страни. Оказва се, че колкото и да говорим за спад на потреблението на полиграфически услуги, от година на година имаме увеличение на вестникарска, офсетова и етикетна хартия и мастила.
Какво мислите за програмите на вашите основни опоненти от ГЕРБ?
– В тях има интересни предложения, но и доста безсмислици. Много от нещата които предлагат колегите – като откриването на един милион работни места, моменталното вдигане на пенсии и заплати, звучат като старата поговорка на Бисмарк: „Най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов.“ ГЕРБ имат идея за увеличаване на данък общ доход (ДОД) с 2 до 3 процента. Това не е новост. При правителството на Иван Костов този налог го получаваха общините. Постепенно държавата реши, че трябва да изземе тези финансови потоци от тях. Най-напред си прибра 30%, докато при кабинета „Сакскобургготски“ стигна до 100 процента. Оттогава ДОД влиза в държавата и се преразпределя след това към общините. Сега ГЕРБ правят хитър ход. Те много добре знаят, че няма луд кмет, който преди общинските избори догодина да въведе допълнителен данък за територията на неговата община. Има и друг проблем – как ще се плащат тези 2 процента? Дали ще бъдат на база месторабота, или на база постоянен адрес? Големите общини искат да бъде на база месторабота, защото конгломерати като София, Пловдив, Бургас, Варна акумулират големи групи хора, които живеят в малките общини наоколо, но работят в града. Това обаче означава, че малките общини, които са донор на големите като работна сила, искат заплащането да бъде по постоянен адрес. Трети въпрос: при три милиона и няколкостотин хиляди работещи кой ще заплаща логистиката на работодателите – обслужване, сервизиране на плащанията? Това не е редно, ако ще трябва да го прави българският бизнес. Затова мисля, че по-скоро е пушилка от страна на ГЕРБ. Другото им предложение да се раздели Министерството на икономиката и енергетиката да влезе отделно или като министерство, или като държавна агенция мисля, че е добро.
Кое е най-голямото предизвикателство пред следващото правителство?
– Реформите. Трябва да се направи пълен преглед на всички „загнили“ подзаконови актове и тяхното прилагане. Аз твърдя, че около 70-80% от реалните проблеми са в тях. Нужен е и преглед на структурите в България, защото всяка от тях е самовъзстановяваща се. Дадеш ли й права, няма спиране. Трябва да се отнемат функции от тези звена, а не просто да се правят съкращения с 5 или с 10 процента. За да не съм голословен, ще дам примери. Между 2008-а и 2012 г. общинските данъци и такси са вдигнати с 600 млн. лв., т.е. за четири години 600 млн. лв. са „изпомпани“ от българския бизнес през решение на съответните общински власти.
Прав ли е Бойко Борисов, като казва, че България е пред финансов колапс?
– Положението в България не го определя нито Борисов, нито Миков, нито Местан. Оценката я дават другаде, в чужбина. Знаете, че на последния търг на борсите в Лондон, Франкфурт и Цюрих, България емитира 3 млрд. дълг, като достигна невиждани ниски лихвени проценти. Няма будали на Запад, които ще дадат 3 млрд. на една фалирала икономика. И друго: тези дни излезе статистика с данни за последното тримесечие. За пръв път от много тримесечия насам 1.6% ръст на икономиката категорично показва, че има леко оттласкване на дъното. Бих посъветвал колегите политици, когато се срещат със западни посланици, по-внимателно да коментират икономиката. Защото това е деликатна тема, свързана с лобиране, с дълга перспектива, и не бива сами да си режем клона, върху който седим. Днес управляват едни, утре ще бъдат други. В крайна сметка обаче инвеститорът е плашливо птиче. Изпъдиш ли го, трудно се връща.
Говори се, че ДПС ще са втори на изборите. Доколко е реално това?
– За мен социологията вече не е наука, а поминък. В момента някой да коментира какво ще бъде, е все едно да хвърля боб. Оставете тази тема за 5 октомври.
Смятате ли, че широка следизборна коалиция по немския модел би била най-полезна за България?
– Бих се радвал това да стане, но не съм убеден, че сме дорасли. Дано не съм прав.
Наскоро похвалихте кмета на Бургас Димитър Николов, след което се появиха публикации, според които Миков Ви бил скастрил. Какво по-точно Ви каза той?
– По този повод български сайт написа следното заглавие: „Лов на вещици на „Позитано“ 20″. Верните неща в тази случка са единствено имената. Защото лов на вещици означава, че аз съм вещица. А на следващата сутрин, като се погледнах в огледалото, не останах с такова впечатление.
Вие сте леководолаз. Кое е общото между гмуркането и политиката?
– Долу е по-чисто, по-спокойно и най-хубавото е, че е много по-тихо, отколкото в парламента.
Кои са неотложните за решаване проблеми във волейбола?
– Като истински балкански „гении“ ние успяхме да унищожим спорта си. Той трябва да бъде върнат в училищата, оттам трябва да се започне. Да се направят ремонти на всички салони, училищните треньори да вземат някакво възнаграждение, защото голяма част от тях живеят само от таксите, които събират от децата, а не всеки родител има тази възможност. Трябва да се намери решение с финансирането на представителните отбори, защото не искам да сравнявам България с Германия, Франция или Италия. Българският национален отбор по волейбол „Мъже“ в момента може да не е в най-добрата си форма, но периодично побеждава и Русия, и САЩ, и Франция, и Италия – държави, които отделят огромни финансови средства за своя спорт. От друга страна, си задавам въпроса: „Добре, защо една Сърбия, която е горе-долу нашият калибър държава, прави това добре?“ Защото там общините помагат и работят за представителните отбори. Трябва да се помисли по закона. Ако се притесняваме, че спонсорите ще се опитат да пречистят пари при някои отбори, ако бъдат данъчно освободени, няма проблем това да стане през контрола на отделните федерации или на самото спортно министерство. Решение може да се намери.
