„Реформаторският блок е траен политически съюз, който ще участва в пълен цикъл избори -за евродепутати, парламентарни, местни и президентски.“ Така бе представена коалицията от партии в момента на самото й създаване през декември миналата година. От тогава до сега лидерите й не спират да пробутват на избирателите дъвката, че формацията е единна и силна. Може би тя е такава, но в паралелната реформаторска реалност.
На практика Реформаторският блок не е обединен. Това се видя с просто око на откриването на предизборната кампания на коалицията в неделя (14 септември). Тогава трябваше да бъде избран неин общ председател. Но събитието се провали, защото ден по-рано бе саботирано от СДС и „Движение България на гражданите“ (ДБГ). Те излязоха с обща декларация, в която заявиха, че ще участват в изборни процедури в рамките на блока, но при ясни правила и регламентирани правомощия на изборните длъжности. И пожелаха това да се случи на 10 ноември, когато се навършва четвърт век от началото на демократичните промени в България.
В дните преди въпросния конгрес ДБГ смени позицията си няколко пъти. Първо, че няма да отидат на конгреса с мотива, че денят, в който се провежда, бил неудобен за част от техните делегати – на Кръстовден. След това, по време на свое съботно телевизионно участие, Кунева заяви, че тя и хората й все пак ще присъстват на събитието. От СДС също потвърдиха, но неколкократно поясниха, че не сега е времето да се избира председател на блока.
Радан Кънев, който бе сочен за най-вероятния лидер на коалицията, до последно вярваше, че такъв избор ще има. Но в събота вечерта в своя официален профил в социалната мрежа „Фейсбук“ съобщи, че конгрес ще има, но лидер няма да бъде излъчен.
С това на практика се обезсмисли т.нар. национален конгрес на десните, който бе замислен месец по-рано. Първоначално той трябваше да се проведе в НДК и на събитието да присъстват над 1000 души. В крайна сметка се осъществи в столичен търговски център, на който присъстваха не повече от 700 души, а събитието бе претупано за 20-тина минути, въпреки че започна с повече от 40-минутно закъснение.
Атмосферата обаче показа, че в блока има лагери. Единият несъмнено е около ДСБ и председателя му Радан Кънев, който има подкрепата на по-голяма част от гражданския съвет на организацията, както и на БЗНС с лидер Николай Ненчев. Бившите отцепници от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов, които създадоха Народната партия „Свобода и достойнство“, също минават за приближени до Кънев. В неделя той и евродепутатът на коалицията в Европейския парламент от ДСБ Светослав Малинов бяха посрещнати с бурни аплодисменти и скандирания.
От другата страна, в уж единния блок, са Меглена Кунева и Божидар Лукарски, лидери на ДБГ и СДС. Но при излизането на сцената Кунева бе посрещната с иронични усмивки, което е показателно. По-голяма част от присъстващите просто отказаха да слушат какво говори, а някои от гостите дори излязоха от залата.
Огромно е разочарованието на тъмносините симпатизанти на блока, които искаха да видят своя водач Кънев като негов председател. Безспорно е обаче, че предизборната кампания не е времето да се провежда вътрешнопартиен вот. Причината е ясна – независимо кой щеше да оглави коалицията, това неминуемо щеше да се отрази върху общия й изборен резултат. Просто защото останалите партийни симпатизанти щяха да се разколебаят.
Неосъщественият избор също носи негативи за формацията. И от това се влияят периферните й избиратели. А те имат алтернатива – едните биха се ориентирали към ГЕРБ, другите към коалиция „Десните“, трети пък въобще биха се отказали да гласуват.
Но какво още показва случилото се? Лидерите на блока с жар обещават двугодишен мандат на управление, ако дойдат на власт, в който да се проведат съдебна, административна и други належащи реформи в страната. След което да бъде свикано Велико народно събрание и да бъдат направени промени в конституцията.
Как обаче гласоподавателите на реформаторите могат да бъдат сигурни, че партиите в блока след време няма отново да променят мненията си по основни въпроси? Боричканията между формациите поставят под съмнение съществуването на бъдещата парламентарна група на коалицията, стига това да не се отрази драматично на изборните й резултати до 5 октомври. Друг е въпросът дали такава изобщо ще просъществува, защото Кунева и Лукарски може да влязат в парламента като реформатори, а малко по-късно да еволюират в „гербери“ или други. Все пак и двамата не крият, че дясноцентристко правителство може да се сформира само между ГЕРБ и блока.
Освен това Меглена Кунева има опит при смяната на партийния си оттенък, след като първо бе министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски, а след това в кабинета на Сергей Станишев.
Шареният Реформаторски блок е преследван от болестите, които върлуват в дясното политическо пространство у нас през последните години, но покосен от поредния вирус малко преди изборите. Той със сигурност ще отслаби имунитета на формацията, чието бъдеще след парламентарния вот ще е все така неясно.
