Когато основах собствена компания и реших да стана мениджър, за мен беше важно да не се преклоня пред една от най-големите корпорации. Исках да тръгна по стъпките на Мадона и да бъда самостоятелна, да създам собствена империя и да покажа на другите жени, че когато стигнеш до определен момент от кариерата си, не трябва да подписваш договор с някой друг и да делиш парите и успеха си, защото можеш да постигнеш всичко сама.
Погледнете Шон Коумс (рапърът и продуцент Пъф Деди), моя съпруг (рапърът Джей Зи) и много други мъже музиканти, които са станали магнати. Жените музиканти могат да се превърнат в легенди, но почти никоя от нас не е преуспяла в бизнеса. Аз смятам, че съществуват много начини да постигнем това.
В живота ми най-накрая настъпи етап, когато мнението на околните за жизнените ми решения вече не ме интересува. Почувствах се много по-свободна, когато разбрах какво наистина ми е нужно, какво ме прави щастлива и какво вече е невъзможно да понеса. Когато бях по-млада, ми беше трудно да установя тези граници.
Трябва още много да работя над организацията на времето си, защото получавам толкова прекрасни предложения, че понякога е много трудно да кажа „не“.
Имам глас и се опитвам да разкажа на жените колко много се нуждаем една от друга, колко ни е необходима взаимната подкрепа и да ги науча, че трябва сами да постигнат всичко, което искат. В този смисъл смятам, че мога да бъда пример за младежите.
Обичам съпруга си, но нищо не може да се сравни с разговора с жена, която те разбира. Такива беседи ми дават много сили.
Дълбоко съм убедена, че с тежък труд човек може да постигне всичко, което иска. Разбирам, че е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне, но не си струва да стоим със скръстени ръце.
Жените трябва да работят много повече, за да постигнат успех в този свят. Наистина се ядосвам, че дамите нямат такива възможности, каквито имат мъжете, или пари, за да постигнат своите цели. Истината е, че именно парите позволяват на мъжете да диктуват правилата. В края на краищата не става дума за равни права, а за начин на мислене. Трябва да променим възприятието за самите себе си.
Защо трябва да избирам към кой тип жени да принадлежа? Защо трябва да си слагам определен етикет? Аз съм просто жена и ми харесва да бъда жена. Нима ако си привлекателна, не можеш да бъдеш умна? Що за глупости?
Аз съм съвременна феминистка. Вярвам в равенството и в това, че още сме далече от него, че днес сме маргинализирани и ни принуждават да приемаме това. Но аз съм щастлива в брака и обичам съпруга си.
Не си струва да се вярва в мита за равенството на половете. Това още не е станало реалност… Докато мъжете и жените не кажат заедно, че неравенството е неприемливо, нищо няма да се промени. Мъжете трябва да настояват техните съпруги, дъщери, майки и сестри да получават повече – в съответствие с квалификацията си, а не с пола. Равенството ще се възцари, когато мъжете и жените получават наравно заплати и уважение.
Двойните стандарти съществуват и досега – мъжете са свободни, а жените – не. Това е безумие. Предишният опит на подчинение и уязвимост ни е превърнал в жертви. Жените заслужават повече. Те могат да правят бизнес, да раждат деца, да се занимават с творчество или да бъдат феминистки, да правят каквото им хрумне и да си остават секси. Едното не изключва другото.
