Някои нови процеси около Корпоративна банка катализират напрежението и то много бързо може да се повиши до взривоопасни за обществото равнища. При това по възможно най-вредния начин.
От началото на предизборната кампания темите за стабилността на финансовата система и в частност за Корпоративна банка се настаниха трайно в политическите дебати. И като се заупражняваха по тях хора с твърде примитивни финансови познания, стана страшно. Ефирът бе залят с термини като специален надзор, квестура, несъстоятелност и банкова ваканция. В предизборните студия по банковата тема се заговори с езика на популизма. Което само насажда у аудиторията усещането за задълбочаваща се нестабилност. В този сценарий активно участие вземат не само финансовите остриета на устремените към депутатските места партии, но и лидерите на най-могъщите в момента политически формации. Ето например искането на председателя на БСП Михаил Миков и на лидера на ДПС Лютви Местан от 16 септември да бъдат разсекретени (което не е лишено от логика) стенограмите от разговорите при президента на държавата Росен Плевнелиев на 29 юни и на 14 юли.
„Консултациите бяха свикани спешно след началото на кризата с КТБ и на опитите за дестабилизиране на банковия сектор. На тях присъстваха премиерът, представители на парламентарните партии, управителят и подуправителят на БНБ. Разговорите завършиха с общо становище, че банковата система е стабилна, а влоговете на гражданите и фирмите са гарантирани“, пише Миков в заявлението до президента за достъп до информация. На тази негова инициатива като ужилен реагира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (на 17 септември). „Тези трикове с разсекретяването на стенограмата при президента за банките са доста елементарни. Лютви Местан и Михаил Миков знаят по-добре от мен колко тежко е финансовото състояние на държавата. Дори не е важно кой какви резултати ще направи на тези избори, важно е след 6 октомври как ще съумеем да излезем от тази тежка криза. Ако до 15 октомври няма правителство, трудно ще укрепим държавата“, заяви Борисов. Думи, думи, думи… вместо да коментира програмата си за управление в случай на победа.
Лидерите на трите най-големи партии
обаче забравят, че самите те с действията си и с бездействието си имат активен принос за създалата се ситуация.
Бойко Борисов също не е безгрешен.И не му беше работа в дните на кризата да нагнетява обстановката, а днес преди изборите да се прави на спасител на България. Именно той месеци наред генерираше напрежение, тръбейки, че държавата е в банкрут. ДПС пък направи така, че зловещите прорицания на Борисов да се превърнат в реалност. И точно тази реалност най-вероятно Борисов ще трябва да управлява след 6 октомври, започвайки и завършвайки деня си с тюхкания.
Лидерът на ГЕРБ пропусна възможността
да изиска като опозиция създаването на законови условия за бързо формиране на финансови буфери, защото се поддаде на шантажа на БСП и се запъна срещу това ГЕРБ да гласува предложенията на правителството за увеличаване на тавана на държавния дълг и на държавните гаранции. Два месеца му трябваха на Борисов, за да разбере в какъв филм се е вкарал с упорството си. И изправен пред заплахата проблемите с финансовата стабилност да се стоварят с цялата си тежест върху едно оглавявано от него бъдещо правителство, той започна да призовава за спасяване на Корпоративна банка и за нов държавен заем за 10 млрд. лева. Както и да пише открити писма, обвинявайки управителя на БНБ Иван Искров в пасивност по отношение на проблемите в банковия сектор, в ненавременни и противоречиви изказвания, които са създали усещането за неуправляемост на процеса. Редно е обаче Борисов да отчете, че поведението на БНБ и на нейния гуверньор бе следствие на политическите решения на партиите в 42-рото Народно събрание. Горе-долу това напомня и самият
Иван Искров в писмото си до лидера на ГЕРБ
В него управителят подчертава, че всички решения на БНБ по случая „Корпоративна банка“ са вземани не от него еднолично, а от управителния съвет. „Тъй като споменавате и за „усещане за неуправляемост на процеса“, позволете ми тук напълно да се съглася с Вас. Прав сте, има такова усещане и неговото начало бе моментът, в който водещите парламентарни партии в 42-рото НС не постигнаха съгласие за подкрепа на предложения от БНБ и от правителството законодателен подход на срещата при президента Плевнелиев на 14 юли тази година. И то въпреки че този законопроект бе подробно обсъден с експерти на трите водещи парламентарни партии. Вие самият присъствахте на тази среща и сте лично запознат с дискусията и с изразените позиции от всеки един от присъстващите на срещата. От този момент единствената възможност за БНБ бе да продължи своята работа в ограничените рамки на съществуващото законодателство. Както става все по-ясно на цялото общество, действащото законодателство предоставя твърде ограничени възможности на Централната банка – възможности, които са далеч под традиционно високите обществени очаквания към БНБ“ , казва Искров в писмото си до Борисов. Друг е въпросът дали предложеният проектозакон бе наистина необходим в този момент. Но най-големият грях на Искров е, че на 14 юли мълча, а проговори сега – постфактум! Вместо след срещата при президента ясно и точно да посочи какво е предложила БНБ и какви са очакваните ефекти от това предложение. Както и какви ще са последиците, ако политиците не го приемат. Но не. По нечий „мъдър“ съвет тогава Иван Искров в присъствието на целия управителен съвет на БНБ заля медиите с информация за изнесени в чували пари, за кредитен портфейл за 3.5 млрд. лв., по който липсвала документация – твърдения, за които и днес – три месеца по-късно, не са представени сериозни доказателства.
Кому бе нужно това?
Впрочем управителят на БНБ едва ли се надява, че с неговия отговор до Борисов епистоларната война ще приключи. Опасяваме се, че тя едва сега започва. Друг е въпросът дали ще продължи в писмен вид между двамата, или ще се развие в спекулативни медийни атаки, насочени и към финансовата стабилност. Защото сега не са нужни епистоларни войни. А примирия!
Реакцията на лидера на ГЕРБ навежда точно на тези мисли. Ден след отговора на Искров той заяви пред медиите: „За съжаление, на моето открито писмо управителят на БНБ Иван Искров не само че не ми отговори така, както очаквах и както му подобава, а хвърля вината върху политиците. Това е абсолютно неправилно и бих казал арогантно. Законът за Българската народна банка така е правен, че политик да не може да се меси в банковата система. И затова в Европа се счита, че това е един от най-добрите закони за банкова система. Това означава, че политиците няма как да са се намесили.“
Ако Искров сега отговори, войната вече няма да е епистоларна. Борисов пък едва ли е заблуден за случващото се, той по-скоро спекулира. Знае, че без намесата на политическите лидери нямаше да се стигне до затварянето на КТБ. Започне ли се това разчепкване на проблема, нищо добро не чака нито гражданите, нито звездите от политическия небосклон.
