През последните няколко месеца „БАКР – Агенция за кредитен рейтинг“ АД (БАКР) наблюдава със загриженост обезпокояващите процеси в банковата система в България. Комбинацията от злонамерени влияния, медийни нападки, политическа криза и институционно лутане, неефективност и нежелание за поемане на отговорност постави на сериозно изпитание доверието на вложителите – напълно незаменим структурен фактор за стабилността на всяка една банкова система в условията на пазарна икономика. Към момента – повече от три месеца след началото на неблагоприятните процеси, това доверие все още така и не е оправдано и многобройните пострадали лица не са компенсирани. Тепърва предстои да се изяснява пълната тежест на последствията, както и дали ще бъдат предприети стъпки от компетентните органи да се избегне повторение на случилото се или най-малкото да се реагира по-адекватно на подобни ситуации в бъдеще.
На базата на гореописаните и други факти БАКР АД стига до следните обезпокоителни изводи от начина, по който управляващите и институциите подходиха към кризата на доверието на вложителите:
*БАКР счита, че предприемането на прибързани действия на изпълнителната и законодателната власти като обявяване на банкова ваканция и обсъждане на законопроекти по спешност, макар и да не са се осъществили впоследствие, са много показателни за опасното влияние на политически интереси върху банковата система. Поради техническата невъзможност да се направи в рамките на броени дни достатъчно задълбочен икономически анализ на банковата система или правен анализ на конституционността на нови законопроекти, подобни инициативи имат потенциала да обслужват най-тесни политически интереси, вместо да са мотивирани чисто експертно. Предвид нестабилната политическа среда през последните години интересите, чието влияние преобладава в един или друг период от време, се сменят изключително често и до голяма степен неочаквано, което води до риск от непредсказуема институционна среда.
*Ако БНБ беше достатъчно изолирана и независима институция поне в краткосрочен план, то подобен риск би бил минимален, но опитът от последните месеци показва, че това е далеч от истината. По думите на самия управител на БНБ е имало опити централната банка „да бъде използвана като предизборна партийна играчка“, докато експертното решение, изготвено от нея – законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – не се е осъществило единствено поради „неизпълнени политически ангажименти“ (цитатите са от писмо на управителя на БНБ, г-н Иван Искров, до председателя на 42-рото НС, г-н Михаил Миков, с вх. № 407-00-14/22.07, публикувано на страницата на БНБ на 22.07.2014 г.). Самият факт, че такова решение не е осъществимо без съгласието на парламентарно представените сили, подчертава липсата на независимост на БНБ. Дори още по-обезпокоителен е фактът, че това решение щеше да доведе до отнемане на лиценза на КТБ АД, а се предложи седмици преди квесторите да представят доклада си за текущото състояние на банката или да се предостави възможност на собствениците на банката да реагират. Тази прибързаност поставя под въпрос доколко изобщо това решение е експертно и базирано на фактите по случая и доколко е политически мотивирано. Неизбежният извод е, че или ръцете на БНБ са вързани, ако не съгласува регулаторната си дейност си с предизборните интереси на управляващите, или в най-добрия случай това е просто удобно оправдание за проявените от нея неподготвеност, непоследователност и неефективност. Нито едно от двете обяснения не е обнадеждаващо, а истината вероятно е някъде по средата. Тъй като политическата нестабилност сама по себе си няма краткосрочно решение, БАКР очаква и непредсказуемостта на БНБ като институция да продължи и за в бъдеще в подобни проблематични ситуации.
*Доверието на вложителите в България ще бъде възстановено само след като БНБ поеме своята част от отговорността и се извършат необходимите кадрови и законодателни промени за отварянето на нова страница в дейността като независим регулаторен орган. БАКР не възприема изявената готовност на управителя на БНБ да подаде оставка като положителна първа крачка в посока на това някой да поеме своята част от отговорността за случилото се, а напротив – за поредно прехвърляне на отговорността. Това, че според буквата на закона (в случая Закона за кредитните институции) директни задължения и права за текущ банков надзор не са вменени на членовете на управителния съвет на БНБ, не освобождава тези лица по никакъв начин от морална и длъжностна отговорност да не допускат загуба на обществено доверие към самата функция „банков надзор“ – една от малкото останали значими функции на БНБ в условията на Паричен съвет. Ако съдът се произнесе, че подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“ Цветан Гунев е наистина виновен за неупражняване на функциите по банков надзор, то точно липсата на вътрешен контрол от страна на управителния съвет на БНБ е довела във времето до такъв краен сценарий. От друга страна, ако се докаже, че надзорът на дейността на КТБ АД е извършван напълно законосъобразно през годините, то тогава управителният съвет на БНБ е допуснал чрез действията или бездействието си да се посее безпочвена паника у вложителите на четвъртата по големина банка в страната до изчерпване на ликвидността.
*БАКР оценява и крайно негативното влияние върху целия банков сектор, което може да има двойният стандарт, приложен от БНБ спрямо две банки, изпаднали в ликвидна криза – КТБ АД и Fibank. Несигурността и липсата на прозрачност относно това дали специфична банка ще бъде подкрепена навреме поставят под въпрос безпристрастността в подхода на институцията. Това, че ситуацията с КТБ АД и Fibank е по-необичайна поради извънредните им ликвидни проблеми, не означава, че не се наблюдава подобна непоследователност и в други действия на БНБ. Така например, по отношение на банковия надзор все още не е ясно дали БНБ, в лицето на Цветан Гунев, се е отнасяла със същата критичност към КТБ АД, както към останалите банки. Ако отговорът е отрицателен, то логичният следващ въпрос е какво е позволило това да се случи и какво пречи тогава да има и други банки, които по някакъв начин да са привилегировани или ощетявани по незнаен принцип. Когато спазването на правилата не е методично, а е функция от периода и от надзираваното лице, то неизбежно се срива общественото доверие в самия регулаторен орган и остава единствено доверието в органа, който осъществява следващото ниво на надзор. В случая с БНБ това е законодателната и правораздавателната власт – първата в момента не съществува в България, а втората сама по себе си е дискредитирана от години.
*БАКР изразява загриженост и за това, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките (Фондът) не разполага с необходимите средства и достатъчно благоприятна нормативна рамка (към момента несъответстваща на европейската директива 2014/49/ЕС), за да е в състояние да окаже съществено влияние в посока възстановяването на доверието в националната схема за гарантиране на депозитите. По последни данни от м. август Фондът притежава инвестиционен портфейл от само 2.1 млрд. лв., от които 1.4 млрд. лв. са в депозити в БНБ, а 0.7 млрд. лв. са в държавни ценни книжа. Такава сума сама по себе си е крайно недостатъчна за покриването на гарантираните фондове в КТБ АД, ако лицензът й бъде отнет. Ако действително се възприеме едно такова крайно решение на въпроса за КТБ АД, тогава за доверието в банковата система е жизненоважно използваните ресурси на Фонда не само да бъдат скорошно възстановени, но и увеличени значително над предкризисните им нива.
Законодателят
Също така е крайно време до месеци законодателят да обърне внимание на една значителна разлика между българското и европейското законодателство. В България изплащането на гарантираните влогове в банка по закон започва до 20 работни дни (или, при изключителни обстоятелства, 30 работни дни) от отнемането на лиценза й, без изобщо да се споменава краен срок за пълното изплащане. Така поставено обаче, към момента това законодателство не в съответствие с европейското, според което от 3 юли 2015 г. законът трябва да гласи, че изплащането на гарантираните влогове трябва не само да започне, а напълно да приключи в рамките на 20 работни дни от деня, в който или „съответните административни органи са констатирали, че по тяхна преценка към този момент съответната кредитна институция изглежда неспособна – по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че институцията няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива; или съдебен орган е постановил – по причини, пряко свързани с финансовото състояние на кредитната институция, решение, което има за последица спирането на упражняването на правата на вложителите за предявяване на вземанията си срещу нея“. Дори този срок от 20 работни дни обаче е допустим само до края на 2018 г., след което трябва да бъде намален на 15 работни дни до края на 2020 г. и впоследствие – на 10 работни дни до края на 2023 г., и в крайна сметка – на 7 работни дни след 2023 година. Европейското законодателство е значително по-ефективно от българското към момента и неизбежното преминаване към европейските банкови норми би оказало един така необходим тласък в правилната посока по отношение на стабилността на банковата система в страната.
На базата на анализа си на гореописаните развития БАКР счита, че обстановката в българската банкова система е качествено влошена вследствие на загубеното до голяма степен на доверие на вложителите както в независимостта и ефективността на банковия надзор като институция, така и във възможността и желанието на държавата да възстановява навременно загубите на невинните пострадали вложители. Тази загуба на доверие вече започва да се наблюдава в отлив на депозити от определени банки, но много по-критична, макар и по-трудно прогнозируема би била крайно нежеланата реакция в случай на нова банкова паника – било то безпочвена, или не. Всичко това поставя банковата система на страната пред сериозни предизвикателства. При неблагоприятна развръзка на казуса КТБ не е изключено възникването на ново напрежение. В случай на ликвидна криза трудно може да се очаква подкрепа от вътрешни фактори (БНБ и правителство), с което на преден план излизат възможностите на акционерите на дадена банка да й окажат ликвидна подкрепа.
БАКР е на мнение, че банките, най-пряко повлияни от неблагоприятните развития в банковата система като отлив на вложители и на качествени служители, са тези, които имат ограничена възможност за съдействие от страна на собствениците си. Такова съдействие се състои не само в способността за предоставяне по спешност на ликвидност и капитал, но и текущия обмен на дългогодишен международен опит и традиции с поддържането на качествена вътрешна отчетност и ефективен вътрешен контрол на риска и законосъобразността.
В тази връзка анализаторите, съставили този доклад, предлагат на Рейтинговия комитет на БАКР да разгледа потенциалните възможности на основните акционери на търговските банки в страната да подсигурят достатъчна ликвидност, в случай на нужда, и предприеме съответните рейтингови действия.
„БАКР – АГЕНЦИЯ ЗА КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ“ АД
„БАКР – АГЕНЦИЯ ЗА КРЕДИТЕН РЕЙТИНГ“ АД е създадена в края на 2002 г. в София, като при учредяването й носи името „Българска агенция за кредитен рейтинг“ АД. Агенцията присъжда рейтинги на банки, застрахователни и презастрахователни дружества, пенсионноосигурителни компании и пенсионните фондове, нефинансови организации, общини и др. С регистрацията си по Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг БАКР става третата пълноправна агенция за кредитен рейтинг, разпозната в ЕС, отговаряща на новите изисквания на европейския Регламент. От тогава, без никакви териториални или други ограничения, кредитните рейтинги, присъдени от БАКР, се признават в целия ЕС и са изцяло равнопоставени с тези на останалите признати агенции за кредитен рейтинг от Европейския орган за ценни книжа и пазари.
