Шотландия проведе на 18 септември дългоочаквания референдум за независимост от Обединеното кралство, въпреки усилията на Лондон да отклони гласуването. И въпреки направените в последния момент обещания на централната власт да даде по-големи правомощия на шотландския парламент.
Това беше 51-вият референдум за независимост от Втората световна война насам. Първият бе за откъсването на Исландия от властта на Дания, а последният – за създаването на Южен Судан. Най-големият „бум“ на допитвания до народа бе през 90-те години на миналия век, когато се разпаднаха бившият Съветски съюз и бивша Югославия. Досега 27 от референдумите бяха в полза на независимостта, а 23 – против нея. Например населението на френскоговорящата канадска провинция Квебек гласува да остане част от Канада два пъти – през 1980-а и през 1995-а, като вторият път бе със символично мнозинство.
Шотландският вот излезе на преден план, след като Шотландската национална партия получи неочаквано мнозинство на регионалните избори през 2011-а – резултат от английската политика на сурови фискални ограничения, предизвикала бурното недоволство на народа. Лидерът на политическата сила – Алекс Салмънд, обяви, че страната му би следвало да се съревновава с по-малки европейски държави като Норвегия и да финансира собствените си финанси.
Политици от различни цветове и народности пък започнаха да обясняват какво ще представлява независима Шотландия. Тя ще има 5.3 млн. жители – под 10% от населението на Великобритания; територия – колкото на Чешката република; финансов сектор, надхвърлящ десет пъти БВП и износ, разчитащ на добития нефт, на произведения алкохол и на туризма. БВП на Шотландия е около 130 млрд. паунда – почти колкото на Катар, за чието финансиране управляващите разчитат основно на нефтените и газови находища в Северно море. Доколкото доходите и собствеността върху тях от двете страни на евентуалната бъдеща гранична линия са доста спорни, единствената стока, на която шотландците биха могли да разчитат безрезервно, е уискито. Износът му носи годишно по около 4.3 млрд. паунда. Туристите пък са оставили 4.6 млрд. паунда през миналата година.
Шотландският парламент бе възстановен през 1999-а, като английското правителство му предостави контрола върху образованието, транспорта и здравеопазването. Местните законодатели обаче искаха да контролират по-широк кръг от услуги – от пенсиите на шотландците до техните паспорти, а също и да се освободят от британските атомни оръжия.
Британският премиер Дейвид Камерън заяви емоционално, че „това няма да е пробно отделяне, а болезнен развод“. И побърза да изброи всички рискове от независимостта – от „подстригването“ на пенсионните фондове до загубата на дипломатическа подкрепа по целия свят и ипотеките, които държат банките във вече нова чуждестранна валута. Основните английски политически партии предложиха на Шотландия ускорен план за по-голяма финансова мощ, включително контрол върху данъците от доходите на населението. Знаменитости като Мик Джагър и писателката Джоан Роулинг агитираха шотландците да кажат „не“ на отделянето от Обединеното кралство, в чиито предели са вече 307 години. Докато звездата и отколешен националист Шон Конъри посочи, че гласуването за независимост е възможност, която не бива да се пропилява.
Испанското правителство, което се бори със собственото си движение за независимост в Каталуния, изрази острата си съпротива срещу шотландския референдум. Испанският премиер Мариано Рахой заяви, че подобни вотове вредят на Европейския съюз. А испанският министър на външните работи – Жозе Манюел Гарсия-Маргало, отиде дори още по-далеч по време на парламентарния дебат в Мадрид на 16 септември. Той каза, че шотландският вот за независимост ще създаде „ужасен прецедент“ за Испания и че едно отделяне на Шотландия от Великобритания ще е „против европейския дух за интеграция“ и „ще даде началото на процес на балканизация, който никой в Европа не желае“.
Съпротивата на испанците е обяснима, като се има предвид, че Каталуния е твърдо решена да проведе референдум за отделяне от Испания, независимо от нееднократните предупреждения на кабинета, че той е незаконен. Вотът е насрочен за 9 ноември и на него гражданите трябва да отговорят на два въпроса. Първият е: „Искате ли Каталуния да е самостоятелна държава?“, а вторият – „Искате ли тази държава да е независима?“
Инициатор на референдума е Ориол Хункерас – 45-годишен историк от Автономния университет на Барселона. И макар че е наясно, че няма да е лесно да проведе допитването, той смята, че е неприемливо в ХХI век „правната рамка да функционира като спирачка на демокрацията“.
