Концепциите за образование и наука, нахвърляни в предизборните програми на партиите, традиционно се плъзгат по повърхността на проблемите в системата, почти без да предлагат нищо ново. От нафталина се появяват вече отхвърлени от парламента закони, всички вкупом говорят за топлата връзка „образование – бизнес“, но никой не знае как да я направи, а на децата се гледа като на пешки, които безболезнено могат да бъдат пожертвани на образователната дъска. Ако се вярва на обещаното от политиците, ще продължи наливането на милиарди левове в системата, учителите ще получават директорски заплати, учениците ще разнасят последно поколение таблети, а учените ни в най-скоро време ще пратят совалка поне до Марс. Всичко е хубаво, но финансовата и структурната реформа, от която образователната система спешно се нуждае, май е твърде висока топка за „програмираното вдъхновение“ на политиците. А без кардинални промени колкото пари и технологии да налееш в системата, тя ще продължи да произвежда двойкаджии и безработни висшисти.
От ГЕРБ не са се отказали от идеята да създават невръстни вундеркиндчета, които най-късно на седемгодишна възраст да могат да ръководят предприятия. По думите на образователния експерт на формацията – Милена Дамянова, децата в училище трябва да получават знания, които съответстват на изискванията на бизнеса. Много любопитно е,
какви изисквания имат работодателите
към учебното съдържание за първолаците? Пак според Дамянова страната ни е дадена за пример по отношение на въвеждането на задължителното образование за петгодишните деца и влиянието на мярката за приобщаването на социално уязвимите групи. По този повод сполучливо се е изразил един форумец: „Както е тръгнало, още от родилния дом ще почнат да пращат децата на училище. А кога ще бъдат деца, никой не мисли.“ Всъщност много родители мислят точно за това и категорично отказват да пуснат наследниците си на предподготвителна група. Партията на Бойко Борисов обещава да инвестира в нови детски градини и училища, но ако наистина възнамерява да направи това, е хубаво да започне от пренаселените райони в София. По време на предишното си управление ГЕРБ вдигаше образователни палати по околните столични села и паланки, които остават полупразни, тъй като не са функционални за родителите.
Ако ГЕРБ спечели изборите, ще върне за гласуване готовия законопроект за училищно и предучилищно образование, отхвърлен от предишния парламент. Според Дамянова текстът е партиен, а е създаден от всички учители, ученици, родители, представители на общините и други институции, свързани с образованието. Това не е точно така, тъй като много родители и съсловни организации скочиха срещу задължителните и репресивни мерки, заложени в него. Необясними са големите глоби за избралите да обучават детето си вкъщи или неограничените правомощия, подарени на образователния министър. Наред с положителните неща – като финансирането за частните училища и градини, законопроектът има много бъгове и следва да не ни се сервира като претоплена манджа. Останалите идеи на ГЕРБ за образование се движат в коловоза на очакваното – развитие на дуалното обучение, повече инвестиции в образованието, по-високи учителски заплати, въвеждане на електронни учебници и външно оценяване. В програмата им е включено предложението за обвързване на минимум 50% от субсидията за обучение на университетите с качеството, предвидено е и насърчаването на съвместни програми между български и водещи чуждестранни вузове. Що се отнася до науката, платформата на ГЕРБ е изключително постна. Конкретно споменати са реформата във Фонд „Научни изследвания“ и изграждането на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изследвания, иновации и трансфер на технологии към българската индустрия. Думата „БАН“ явно продължава да е чужда за партията.
БСП е доста лаконична на тема „образование“
в предизборната си програма. „Червените“ смятат да отделят специално внимание на премахването на неграмотността, на професионалната подготовка и квалификация, на съобразяването на образованието с икономическите потребности на страната и регионите и на повишаването на социалната и възпитателната роля на българското училище. Според социалистите обществото на знанието изисква да постигнем високо ниво на средното и висшето образование, да развиваме науката, технологиите и иновациите, да разчитаме на БАН и изследователските университети. Бившият образователен министър проф. Анелия Клисарова каза, че най-накрая е готов проектът за Закон за средното образование, в който акценти са промените в съдържанието на учебниците, развитието на педагогическите кадри, обучението на децата със специални образователни потребности и нова схема за повтаряне на училищните класове. От БСП смятат, че финансирането на университетите по критерия за качество трябва да бъде спрямо реализацията на младите хора на пазара на труда или държавата да финансира само тези специалности, от които икономиката и бизнесът имат нужда, докато останалите да се развиват с платено обучение.
От ДПС се придържат към образователните цели, заложени в стратегията „Европа 2020“. За средното и професионалното образование най-оригиналната идея на партията е промяната в системата на финансиране на училищата с делегираните бюджети, като започнат да се отчитат специфичните условия и разходи в малките населени места и отдалечените райони. И в този случай се говори за оптимизация на образованието в съответствие с пазарните потребности и търсенето на бизнеса, за професионално и дуално обучение и за надграждане в заплатите. Движението има далеч целенасочени и мотивирани възгледи за развитието на висшето образование. Хората на Лютви Местан залагат на адаптивна структура на степените, на актуализирана спрямо пазара на труда инфраструктура на специалностите, искат
промяна в схемата на акредитация на университетите
и единни държавни стандарти за получаване на научни степени и длъжности в рамките на академичната автономия.
„Грижовната“ програма на „България без цензура“ прелива от щедри обещания. Ако се абстрахираме от прословутия безплатен таблет за всеки ученик, коалицията предлага немислимите на този етап 7% от БВП за образование, по-осъществимото 20-процентно увеличение на учителските заплати и общи фрази като „развитие на индивидуалните заложби на младите“ и „повишаване на качеството на материалната база“. Бареков и компания пускат частния сектор да си поръчва кадри от вузовете, а студентските стипендии няма да зависят от доходите на родителите. В концепцията на партията е заложено създаването на Северозападен университет, без да е посочено какви функции ще изпълнява той и откъде ще намира преподаватели и студенти.
По-скромни са от Реформаторския блок, който иска бюджетът за образование постепенно да достигне 5-5.5% от БВП. Друга важна тема за коалицията е тази за детските градини, където „вече десет години хората треперят ще бъдат ли приети децата им, или не“. Десните смятат, че ще решат въпроса в рамките само на една година. Ако Реформаторският блок участва в управлението, ще даде компютри на учениците и общежития на студентите.
