„Трябва да бъдат направени всички възможни стъпки, за да бъде спасена КТБ. Ако се стигне до несъстоятелност, въпросът е да се ограничат щетите за банковата система”, заяви в студиото на „Събуди се” по Нова телевизия бившият съветник на Управителния съвет на БНБ и председател на Сметната палата Валери Димитров.
немането на лиценза на поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка (КТБ) би било по-скъпото решение на проблема с финансовата институция. Това коментира бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) проф. Емилия Миланова в предаването “Събуди се” по Нова телевизия.
Миланова подчерта, че при обявяването на банката в несъстоятелност фондът за гарантирането на депозитите ще бъде изпразнен, тъй като той разполага с 2,1 млрд. лева, а гарантираните депозити в КТБ са за около 3,7 млрд. лева. Останалите пари трябва под някаква форма да бъдат дадени от държавата, а отделно парите на всички институционални вложители не са гарантирани, което ще им коства сериозни загуби. Така косвеният ефект от затварянето на банката може да достигне и 10 млрд. лева, но е трудно да бъде изчислен, посочи тя.
Финансистът Стоян Александров подчерта, че вероятно голяма част от негарантираните депозити са на фирми и поиска БНБ и квесторите да изнесат данни за структурата на тези вложения – каква част от тях са на граждани и каква – на предприятия.
Миланова допълни, че институционалната подкрепа за оздравяването на финансовата институция би струвала по-малко от 3,7 млрд. лева, като ще представлява държавна помощ, която в последствие ще бъде възстановена.
Експертът упрекна Централната банка, че “изначално тази фигура на специалния надзор е сбъркана”, както и че “Управителният съвет на БНБ не са си прочели закона и не знаят философията на закона”.
“Специалният надзор е една оздравителна процедура и даже оздравителна процедура трябва да се провежда за кратко време. Има процедура, по която се оценяват активите на банката, и тъй като тя продължава толкова дълго време, което е недопустимо, капиталът на банката ерозира и вероятно ако се удължи надзорът с още един-два месеца, може да се достигне до пълна ерозия на капитала”, предупреди тя.
Миланова подчерта, че досега БНБ е трябвало да разработи няколко стратегии, да се водят много интензивни преговори с досегашните акционери, с бъдещите акционери, да се види какви са възможностите за капиталова и ликвидна подкрепа, да се разработят варианти с участие на фонда за гарантиране на депозитите, да се получи институционална подкрепа, “за да могат вложителите да повярват, че зад тази банка стои Централната банка, стои правителството, и да не тръгнат да си теглят депозитите”.
Тезата й беше подкрепена от бившия шеф на Сметната палата Валери Димитров, който участва и в специалния Експертен съвет към работодателските и синдикалните организации, който също се занимава с казуса КТБ. Той отново повтори позицията си, че “най-добрият спасител на една банка е друга банка и това го е показала добрата практика по цял свят”, но допусна, че “това в България няма да се случи”.
Димитров посочи, че БНБ има алтернатива – или незабавно да предприеме действия за оздравяване на банката, а ако не ги предприеме, да обясни защо, или да отнеме лиценза на банката.
“Нещата са прости – ако няма отрицателна капиталова адекватност, а има недостиг на капитал, трябва да се приложат оздравителни мерки, категорично. В банката може да се да влязат нови акционери, друга банка да се намеси, други инвеститори, фондът за гарантиране на депозитите. Ако капиталовата адекватност е отрицателна, трябва да се отнеме лиценза и да тръгне производство по несъстоятелност. След отнемането на лиценза банката може незабавно да бъде купена от друга банка. Това са опции и възможности изцяло в правомощията на Управителния съвет и той трябва да реши и да аргументира своето решение”, коментира Димитров, като предупреди, че “заразата може да тръгне навсякъде”, ако институциите не се обединят и предотвратят опасността за системата.
Стоян Александров отново посочи, че вижда страх да се заеме конкретна позиция, но признава, че е “свършена доста работа”. “Има неистов страх да се заеме определена позиция. Веднъж, че може да сбъркат – каквото и решение да предложат, все ще има недоволни, това безспорно е истина”, коментира той, като допълни, че “това е деликатен проблем“.„Трябва да бъдат направени всички възможни стъпки, за да бъде спасена КТБ. Ако се стигне до несъстоятелност, въпросът е да се ограничат щетите за банковата система”, заяви в студиото на „Събуди се” по Нова телевизия бившият съветник на Управителния съвет на БНБ и председател на Сметната палата Валери Димитров.
„Изначално фигурата на специалния надзор над КТБ е сбъркана. УС на БНБ не знае точно какво прави по казуса. Жалко е, че не са си прочели закона и не знаят философията му. Това е оздравителна процедура и тя трябва да се проведе за кратко време – такава в момента няма. Ако се удължи с още 1-2 месеца може да се стигне до пълна ерозия на капитала”, категоричен бе бившият подуправител на Централната банка проф. Емилия Миланова. Според нея отнемането на лиценза на КТБ би било по-скъпото решение на проблема с финансовата институция.
Миланова подчерта, че при обявяването на банката в несъстоятелност фондът за гарантирането на депозитите ще бъде изпразнен, тъй като той разполага с 2.1 млрд. лева, а гарантираните депозити в КТБ са за около 3.7 млрд. лева. Останалите пари трябва под някаква форма да бъдат дадени от държавата, а отделно парите на всички институционални вложители не са гарантирани, което ще им коства сериозни загуби. Така косвеният ефект от затварянето на банката може да достигне и 10 млрд. лева, но е трудно да бъде изчислен, посочи тя.
По изчисления на Миланова институционалната подкрепа за оздравяването на финансовата институция би струвала по-малко от 3.7 млрд. лева държавна помощ. В последствие парите ще бъде възстановена, допълни експертът.
„БНБ прави гаф след гаф. Има неистов страх да се заеме определена позиция, а явно има и зависимости към някого", коментира бившият министър на финансите Стоян Александров. Според него Централната банка и квесторите трябва да дадат информация каква част от депозитите са на фирми и каква на граждани.
„Ако банковата система остане без гаранционен фонд, как ще бъде посрещната всяка друга атака към банките? При несъстоятелност фондът ще бъде изпразнен на практика”, посочи Димитров. Според него най-добрата схема е КТБ да бъде поета от друга банка, за да не се изпразни фонда. Банковата общност можеше да спаси тази банка и да спести разходите на фонда за гарантиране на влоговете, смята експертът.
Александров напомни, че и други банки са били атакувани, а при определени условия може това да се случи отново. „Трябва да се разработят и оповестят няколко стратегии. Банковата общност трябва да се обедини, защото ударът може да се разпространи”, призова Димитров
