Днес се навършват 106 години от обявяването на Независимостта на България. На 22 септември 1908 година, 30 години след Освобождението в черквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново, княз Фердинанд обявява с Манифест към Българския народ независимостта на България, а той приема титлата цар на България. След това министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.
"Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие … и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!"
След международното признаване на Съединението на Княжество България с Източна Румелия усилията на българските правителства се насочват към обявяването на независимостта на България. В началото на ХХ век се очертава благоприятна почва за реализация на това начинание. Важно да се отбележи, че обявяването на независимостта е предшествано и последвано от драматични събития. Необходими са били многостранни дипломатически усилия, поставени в изключително сложна международна обстановка, която се променя непрекъснато. Все пак трябва да признаем, че тогавашните български политици и дипломати са се справили блестящо с тежкото историческо изпитание.
На следващия ден след обявяването на Независимостта Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор обаче, е двойно нарушен (и от София, и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската Независимост. В този момент Русия също няма интерес от избухване на война и се намесва единствено в споразумението по възникналите тежки финансови проблеми.
На 6 април 1909 година в Цариград Андрей Ляпчев и Рифат паша подписват в присъствието на посланиците на Англия, Франция и Русия българо-турски протокол, с който Турция признава Независимостта на България.
До средата на април Независимостта на България е официално призната от Великите сили (на 10 април от Англия, Франция, Италия, на 16 април – от Германия и Австро- Унгария). България е призната и от Русия, Сърбия, Черна гора и Румъния.
Според подписаните Руско-турски протокол и Руско-български протокол Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, а България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 години 82 млн. франка. С признаването на Независимостта България става пълноправен участник в международните отношения.
Ето как ще бъде отбелязана годишнината от паметната дата:
Във Велеко Търново над Царевец ще бъде показано за първи път нов спектакъл, който ще съчетава светлинни и лазерни ефекти, а негов автор е британецът Анди Фокнър. Той ще трае шест минути и е част от празничната програма на града. Шоуто е част от изграждането на грандиозния спектакъл "Между боговете и хората". Царевец ще бъде основната сцена, но спектакълът ще може да бъде наблюдаван от различни точки на града. Светлинното шоу ще започне веднага след тържествената заря-проверка, която започва в 19:30 часа на площад "Цар Иван Асен I".
Част от празненствата ще бъде и премиерът Георги Близнашки, който ще посети старата българска столица. По време на тържествената заря-проверка той ще произнесе слово по случай празника.
Началото на празниците в Столична община ще бъде дадено от 11 часа, на площад "Княз Александър I". В програмата пред Паметника на Независимостта ще участват Софийският духов оркестър с диригент Юли Дамянов и хор "Света София" при Общински културен институт „Красно село" с диригент акад. Валентин Бобевски. Водещ на събитието ще е актьорът Мариус Донкин.













