Над 99% от всички фирми у нас са малки и средни предприятия, но те генерират повече от половината брутен вътрешен продукт на страната и в тях работят над две трети от заетите. В същото време тези компании на практика са невидими и гласът им не се чува при вземането на важни за икономиката решения. Те не участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество и дори нямат представители в големите работодателски организации като КРИБ, АИКБ, БТПП или БСК.
Този парадокс съществува в цяла Европа, което, разбира се, в никакъв случай не решава проблема. А и, за разлика от нашите политици, тези в Брюксел отдавна са осъзнали важността на малките и средните предприятия и търсят начини за подпомагането им. Още през юни 2008-а например е създаден Законодателният акт за малкия бизнес (известен като SBA). Чрез него за пръв път се създава всеобхватна рамка за политиката на Евросъюза към дребните фирми, но поради огромната бюрокрация разпоредбите му още не са придвижени до финала и съответно не се прилагат. Междувременно някои от тях вече са станали ненужни. Точно затова преди седмица Европейската комисия обяви нова дискусия по въпроса: „От каква бъдеща политика на ЕС се нуждаят малките и средните предприятия в Европа?“. Тя ще продължи до 15 декември, като се очаква дотогава да бъдат събрани достатъчно много предложения за промени в нормативната база.
Всъщност какво тормози малките фирми? Отговорът на този въпрос дава уникална анкета сред европейските компании за най-обременяващите административни и регулаторни тежести в законодателството. От резултатите на мащабното допитване става ясно, че най-големите им трудности и разходи идват от правилата за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (т.нар. пакет REACH). На следващо място са посочени законите в областта на данъка върху добавената стойност. Списъкът продължава с безопасността на продуктите, признаването на професионалните квалификации, защитата на данните, нормите за отпадъците и т.н. (виж карето)
В много от тези сфери (например на професионалните квалификации, защитата на данните и обществените поръчки) Европейската комисия вече е предприела действия за усъвършенстване и опростяване на законодателството. Конкретно за регистрацията се предвижда определянето на различни такси – в зависимост от размера на дружеството, които се дължат на Европейската агенция по химикалите (ECHA). При ДДС-то пък се работи по пакет от мерки, с които от 2015-а да се въведе минисистема за обслужване на едно гише, а данъчното облагане в телекомуникациите, радиоразпръскването и електронните услуги да бъде съобразено в по-голяма степен с малките и средните фирми. Намеренията са да се позволи на доставчиците на услуги да изпълняват задълженията си в целия Евросъюз с подаването на единна декларация за ДДС и едно платежно нареждане в държавата членка, в която те са установени. Друга стъпка, която реално вече работи и в България, е начисляването на ДДС по касова отчетност – данъкът може да се плаща към бюджета, след като фирмата е получила парите от клиентите си. Факт е и новата директива за обществените поръчки, но нашенските управници тепърва ще трябва да привеждат българското законодателство към нея.
За съжаление дори европейските чиновници да си свършат бързо и качествено работата с пренаписването на директивите, положението на българските дружества няма да се подобри кой знае колко. Причината е, че те страдат много повече от националните норми, отколкото от европейските. Част от тях са въведени, без това да е необходимо или да следва от актове на общността, и налагат утежняващи изисквания към предприятията. През последната година многократно чувахме от властта как административната тежест за фирмите намалявала. Отчетени бяха постижения, изтъкнати факти, но се премълча и голяма част от истината. А именно, че определените за премахване регулаторни режими все още изсмукват по над 100 млн. лв. годишно от бизнеса и гражданите. Никой не каза и че изпълнението на десетки мерки се отлага, и то без никакви аргументи.
Решение има: всички регулаторни режими може да бъдат вписани в общ публичен регистър, като органите или институциите, които са ги въвели, опишатзаконосъобразността и целесъобразността на съществуването им. От Асоциацията на индустриалния капитал дори настояват броят и обхватът на регулаторните режими да бъдат ограничени само до тези, които произтичат от членството ни в ЕС, и да се помисли за облекчаването им по отношение на такси, срокове, мълчаливо съгласие и други. Не бива да се пренебрегват и предвидените по закон санкции за ведомствата, които са въвели или администрират режим в нарушение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Едва ли някой ще се изненада, че досега у нас такива никога не са налагани.
Друг български принос в „мачкането“ на дребния бизнес е нарушената връзка между размера на таксите и разходите за съответните услуги. Независимо че Законът за държавните такси предвижда, те да са разходоориентирани, все още продължават да съществуват такива, които в същността си представляват скрит данък или въобще не са обвързани с цената на дадената административна дейност. Най-крещящият пример е „налогът“ за битовите отпадъци, независещ нито от замърсяването, нито от чистенето. Същото е и с таксите, събирани от Търговския регистър, които формират пет пъти по-големи суми от тази за издръжката му.
Законодателни актове на ЕС, които според малките и средните фирми пораждат най-голяма административна тежест:
1. REACH ( Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали);
2. ДДС – законодателство в областта на данъка върху добавената стойност;
3. Пакет от документи за безопасността на продуктите и надзора на пазара;
4. Признаване на професионалните квалификации;
5. Превози на отпадъци – рамково законодателство в областта на отпадъците – списък на отпадъци и опасни отпадъци;
6. Законодателство, свързано с пазара на труда;
7. Защита на данните;
9. Контролни уреди за регистриране на данните за движение и почивка при автомобилния транспорт;
10. Процедури за възлагане на обществени поръчки (строителство, доставки и услуги);
11. Модернизиран митнически кодекс.
