Москва дърпа конците на украинския дълг

Migration Image

Москва пласира успешно на 24 септември дълг с номинал 10 млрд. рубли (около 261 млн. щ. долара) и падеж през 2023 година. Това е първата за последните десет седмици облигационна емисия след отмяната на девет последователни аукциона. Участниците в търга внесоха заявки за 47.5 млрд. рубли, което представлява 4.75 коефициент на покритие. Достигнатата доходност от 9.37% е малко по-висока от обичайната лихва, при която Русия взема пари назаем, но е доста прилична предвид сътресенията около Украйна, подчертава Олег Кузмин – икономист в “Ренесанс капитал”. Кузмин обаче се съмнява, че Москва ще се кредитира редовно при такива лихви и предполага, че ще привлича само скромни суми над 9 процента. Основание за тази прогноза дава сравнително силният тазгодишен бюджет, подкрепен от слабата рубла и от солидните приходи от търговията с нефт. Руската валута поскъпна с 0.8% – до 38.3055 рубли за един щ. долар, след аукциона и е с най-висока печалба на 24 септември от всичките 31 основни международни конкуренти на зелените пари.

Междувременно вниманието на пазарните играчи привличат “провокативните” украински книжа за 3 млрд. долара, които държи Русия. Така наречените гаранционни облигации (bail-bonds) бяха предоставени на Москва от бившия украински президент Виктор Янукович срещу отпуснатата от Кремъл финансова помощ. Те съдържат клауза, която дава право на руската страна да изисква незабавното им погасяване. Като се има предвид стабилно влошаващото се финансово положение на Украйна, подобен акт може да предизвика верижно спиране на обслужването на всички украински книжа, емитирани в долари. В най-добрия случай това може да принуди Запада да даде още пари на Киев.

В основата на украинската доларова емисия лежи и необичайната клауза, която налага “общият правителствен и гарантиран от държавата дълг да не надхвърля в нито един момент сумата, равняваща се на 60% от годишния номинален дълг на Украйна”. Случи ли се това, книжата стават изискуеми. При срива на украинската икономика и рязката обезценка на местната валута въпросното равнище вече е пробито. По сметки на анализатори от “Комерцбанк” точката на “отключване” на предсрочното погасяване е валутен курс около 13 укр. гривни за 1 щ. долар. МВФ пък предвижда, че публичният дълг на страната ще достигне 67% от БВП до края на тази година.

Въпросната емисия ангажира отдавна вниманието и на украинския финансов министър Александър Шлапак. Той подчерта, че ако Москва поиска предсрочно плащане, Киев ще трябва да посегне към парите на МВФ, или да бръкне във валутния резерв на централната банка, който се е стопил до 16 млрд. евро.

Засега все още не е ясно как точно ще реагират руснаците, доколкото съществуват различни опции. Сигурно е обаче, че руското потребление, което пълни около 50% от руския БВП, е станало жертва на украинския конфликт. Което ще “задави” “основния двигател на растежа” на Русия, отбеляза в анализ Световната банка. Експертите й очакват ръстът на потреблението на руските домакинства да се охлади до 0.5% през 2015-а и до 0.6% през 2016-а срещу грубо 2% през тази година. БВП ще се увеличи с 0.5% през 2014-а, с 0.3% през 2015-а и с 0.4% през 2016-а. Инфлацията ще се ускори до 8% до края на декември, тази година, след което ще спадне леко до 7% през следващата година и до 5% през 2016-а, предвижда международната кредитна институция.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст