На днешния ден през 1794 г. е основан град Одеса (на украински Одеса, на руски Одесса, на румънски Odesa) – черноморски град в Украйна. Днес той е голямо пристанище и културен център, както и административен център на Одеска област. Населението на града наброява 1 012 500 души.
Одеса е официално основана като руска военноморска крепост в земите, анексирани от Османската империя в резултат на Яшкия мирен договор от 1792 година. Градът е наречен на древната гръцка колония Одесос, която по това време неправилно е локализирана в този район. Иначе Одесос е град, създаден през 6 век пр.н.е. (около 570 г. пр.н.е.) от милетски колонисти, близо до старо тракийско селище (сегашна Варна). През първите години след основаването на града в него има значителна гръцка общност, както и много българи.
Французинът Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо е управител на Одеса през 1803-1814 година. Избягал от Френската революция, той служи във войската на Екатерина срещу турците. На него градът дължи своята конструкция и организирането на удобствата и инфраструктурата. Той е смятан за един от бащите на Одеса.
Арман-Еманюел дьо Ришельо е роден на 25 септември 1766 г. в Париж в известен благороднически род, към който принадлежи и известният кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо. Заемал е различни длъжности в кралския двор, а след началото на Френската революция през 1789-а напуска страната и прекарва дълги години на руска служба. През 1791 г. наследява титлата херцог на Ришельо. През 1803 година император Александър I, с когото е в близки отношения, го назначава за градоначалник на Одеса, а през 1805 година – за генерал-губернатор на Новорусия, какъвто остава до връщането си във Франция.
След Реставрацията на Бурбоните през 1814-а Ришельо напуска Русия и от 1815 до 1818 г. е външен министър и министър-председател на Франция. Отново оглавява френското правителство през 1820-1821 година. Арман-Еманюел дьо Ришельо умира на 17 май 1822 година в Париж.
Старата архитектура в Одеса наподобява повече средиземноморската, отколкото руската, тъй като има френско и италианско влияние. Семейството на писателя Лев Толстой притежава дворец в града, който съществува и днес.
По-голямата част от къщите са направени от варовик, добиван от разположеното на близо находище. Изоставените мини са по-късно използвани и разширени от местни контрабандисти. Създаден е сложен лабиринт от подземни тунели под Одеса, известни като "катакомби". Днес те са туристическа атракция, но разходките в тях са опасни, защото не съществуват точни карти на мрежата.
През 1823-1824 г. руският поет Александър Пушкин живее в изгнание в Одеса. В своите писма той пише, че Одеса е град, в който "можеш да помиришеш Европа. Говори се френски и има европейски вестници и списания за четене."
Сред най-известните съветски фигури от шоубизнеса са Михаил Жванецки (хуморист) и Роман Карцев (комик). Успехът им през 70-те години на миналия век става повод Одеса да бъде наричана "столица на съветския хумор". По-късно са основани няколко хумористични фестивала.
Известният съветски филм "Броненосецът "Потьомкин" увековечава въстанието в Одеса през 1905 г. и включва сцена, в която стотици руски граждани са убити на огромното каменно стълбище (днес известно като "Стълбите на Потьомкин"). Това е една от най-запомнящите се сцени за тази филмова епоха. В горния край на стъпалата, които водят надолу към пристанището, стои статуя на Ришельо. Истинското клане обаче се извършва на улиците, а не на самите стълби. Филмът кара мнозина да посетят Одеса, за да видят мястото, където е извършено кръвопролитието. Стъпалата продължават да са туристическа атракция в Одеса. Филмът на режисьора Сергей Айзенщайн е направен в "Одеската филмова фабрика" – една от най-старите киностудии в Русия.
В Одеса е роден Иля Илф, с истинско име Иля Арнолдович Файнзилберг, руският писател-сатирик, който съвместно с Евгений Петров, формират известния писателски дует.
По време на пребиваването си в Одеса през 1886-1889 г. Иван Вазов пише тук първия български роман "Под игото", издаден през 1894 година.
