Сръбските пенсионери могат да дадат най-важния урок на управниците – как да балансират бюджета. Изправени пред нерадостната перспектива за намаляване или замразяване на пенсиите им, те са разчели строго седмичните си разходи. И споделят, че никога досега не са пестели всеки динар.
Анализите на Европейската банка за възстановяване и развитие показват, че фискалното положение на Сърбия е много обезпокоително и са необходими спешни мерки. За целта Белград подготвя допълнителни бюджетни разчети, чрез които да понижи дефицита под тазгодишните над 8% от БВП. По данни на сръбското финансово министерство около 14% от бюджета отива за пенсии, а 11% – за заплати на държавната администрация.
Премиерът Александър Вучич – бивш сътрудник на югославския лидер от социалистическо време Слободан Милошевич, който спечели парламентарните избори през март с уверенията, че няма да орязва заплати и пенсии, оповести намеренията си в телевизионно интервю по RTS. Той обеща да не пипа възнагражденията в държавния сектор и пенсиите в размер до 25 хил. ср. динара (грубо 211 евро) месечно. Докато приходите над този размер „най-вероятно ще бъдат понижени с 10-10.5 процента“. Това означава, че пенсиите на мнозинството пенсионери – 60.2% от общия брой – няма да се променят.
Вучич обяви и безкомпромисна битка със сивата икономика и съкращения на излишния персонал в администрацията. Правителството ще понижи също така субсидиите за държавните компании „Сърбиягас“ и „Железнице Сърбие“, като след 1 януари „Сърбиягас“ няма да има право да снабдява безплатно със синьото гориво публичните фирми „Азотара“ и „Петрохимия“. Кабинетът няма да изплаща селскостопански помощи на „магнати, а само на дребни фермери“. Според Вучич един хектар държавна земя се дава на лизинг за около 128 евро, което е средната цена на фермерските наеми в страната. Държавата субсидира един хектар със 110 евро и на практика печели 18 евро от него. Премиерът каза, че отсега нататък ще изисква от бенефициентите на субсидии да наемат по един работник на всеки десет хектара земя.
Вучич успокои телевизионната аудитория, че държавата не е фалирала и мерките са необходими за възстановяване на сръбската икономика. Ликвидността на страната не била застрашена и хазната имала достатъчно пари до април 2015-а, без да взема никакви заеми. Белград очаква икономически растеж през 2015-а и излизане от кризата през 2016-а.
По сметки на финансовото ведомство бюджетният дефицит на Сърбия е 7% от БВП – доста над планираните 4.6 процента. Министърът на финансите Душан Вуйович съобщи, че иска да свие недостига от 2.5 на 1 млрд. евро до 2017-а. Което провокира забележката на Павле Петрович – председател на назначения от парламента фискален комитет, който трябва да контролира бюджетната дисциплина, че 2.5 млрд. евро недостиг на централното правителство е еквивалентно на 8.4% от БВП. Комитетът настоява за 15-процентно намаление на държавните заплати и пенсиите, което ще спести на хазната около 800 млн. евро за една година. Вуйович обаче държи понижението да не е повече от 10%, което се равнява на почти 500 млн. евро икономии за срок от 12 месеца.
По правителствени оценки икономиката на Сърбия ще се свие с между 0.5 и 1% през тази година, безработицата ще надхвърли 20%, а публичният дълг е близо до 75 на сто от БВП. Но официални правителствени представители предупреждават за негативния ефект от санкциите на Европейския съюз и САЩ срещу Русия върху сръбското стопанство. Вучич обяви още на 22 август, че страната му няма да се присъедини към тези наказания, въпреки че е кандидат-член на ЕС. Белград е увеличил износа на храни за руския пазар с 68% – до 117 млн. щ. долара, през първото полугодие на 2014-а и може да качи сумата до 300 млн. долара.
Сърбия осъществи четири продажби на еврооблигации между септември 2012-а и ноември 2013-а, от които привлече 4.25 млрд. щ. долара. За 2014-а е предвидена още една емисия с номинал 750 млн. долара, с която да се финансира бюджета за 2015-а. Предстои и започването на преговори с МВФ през октомври. Според Беноа Ан – шеф на звеното за стратегия на развиващите се пазари в „Сосиете женерал“ и бивш служител на Фонда, вместо да емитират нов дълг, сърбите трябва „да внесат надеждност от Вашингтон и да използват МВФ като котва“.
