В предизборните концепции на партиите темата „здравеопазване“ навсякъде е заявена като приоритетна. Но ако хвърлим детайлен поглед върху декларираните от политиците намерения да реформират най-зле функциониращата държавна система, стигаме до няколко нелицеприятни извода. Големите политически сили ГЕРБ и БСП явно се страхуват да бръкнат дълбоко в раната и да променят веднъж завинаги неработещия здравноосигурителен модел. Или просто нямат интерес да го направят. По-малките пък са отворили широко чувалите с блага и обещават ли обещават реки от пари и здраве, които ще потекат към болниците, пациентите и лекарите. Идеите за финансиране на здравеопазването и за контрола върху харченето на ресурсите се движат в доста широк диапазон. Като цяло обаче нито една политическа сила не предлага програма и визия за бъдещето, която да заработи още утре. Реформаторските идеи не липсват, но са представени в разхвърлян вид, без конкретика с какви стъпки ще бъдат реализирани и какво ще е необходимото за целта финансиране. Някои от заявките са чиста проба утопия и илюзия, освен ако парите, отделяни от брутния вътрешен продукт за здраве (около 4%), не бъдат удвоени. Което е малко вероятно да се случи.
В ГЕРБ продължават да си
нямат хал-хабер в коя посока да насочат
промените в здравноосигурителния модел. Конфузията в партията на Бойко Борисов по тази тема се видя отчетливо по време на предишния й управленски мандат, когато прибързаното решение за преобразуването на доброволните здравноосигурителни фондове в застрахователи създаде хаос и несигурност в бранша. За сметка на това гербаджиите се връщат към идеята за въвеждането на диагностично-свързаните групи, където вече имат записан един провал. През 2012-а номинираната за здравен министър Десислава Атанасова каза, че нейна дългосрочна цел е инициирането на законодателни промени, които да осигурят промяната на финансовия модел в здравеопазването от клинични пътеки към въвеждане на диагностично-свързаните групи. Тогава „БАНКЕРЪ“ написа, че това е лековато заиграване с очакванията на електората, тъй като ГЕРБ не притежава експертен потенциал, нито пък време, за да осъществи най-важната реформа в сектора. В болниците все още липсва необходимият софтуер, те нямат кодировчици и икономически кадри, които за няколко години да направят трансформацията. Нещата в това отношение не са мръднали милиметър напред. Отделно държавният бюджет в рамките на 4-5 години трябва да планира допълнителни 2-3 млрд. лв. разходи в частта за здравеопазване. Партията на Борисов никъде в предизборната си платформа не обещава подобно нещо, така че е енигма кой и как ще финансира групите. Вметнато е, че здравноосигурителната сфера може да бъде стабилизирана чрез административни и законодателни мерки за повишаване на събираемостта на вноските, но подобни констатации са предизборен въздух под налягане.
„БСП – Лява България“ са още по-лаконични по въпроса. По време на управлението на кабинета „Орешарски“ министър-председателят твърдеше, че се подготвят първите стъпки за демонополизацията на здравната каса. Но те така и не бяха извървени, тъй като „червените“ партийци се отказаха от идеята. В предизборната им платформа сега няма нито ред по темата. Вместо това се предлага създаването на фонд, който
да финансира здравната помощ за социалнослабите
граждани. Днес ролята на този фонд на практика изпълняват болниците, които лекуват безплатно здравнонеосигурените и така трупат дългове.
Разбираемо, от десния спектър са по-радикално настроени. Коалиция „Десните“ възнамерява да създаде модел на здравно осигуряване, близък до холандския. Това значи свободна конкуренция между Националната здравноосигурителна каса и (възстановени) здравни фондове, като пациентите ще избират къде да отиват вноските им. На пакетен принцип ли ще става това обаче, не е ясно. За здравните реформи се заявяват допълнителни 2% от БВП. По изчисления на партийните експерти разрешаването на проблема с неосигурените в рамките на една година ще донесе на касата допълнителни 400 млн. лв., а от оптимизация на разходите на осигурителния фонд ще бъдат спестени още 500 милиона. „Десните“ ще връщат в резерва на касата над 1.4 млрд. лв., които правителството на ГЕРБ прибра в държавния бюджет, но това е „да чакаш от умрял писмо“. Реформаторският блок ще променя също така функциите на здравната каса, която ще осигурява само базов пакет от медицински услуги. В тяхната програма е заложено въвеждането на втори доброволен стълб от конкуриращи се частни фондове, който да покрива сегашните дефицити в системата.
От АБВ също настояват за основен и допълнителен пакет от здравни услуги, а касата да премине под контрола на обществото и пациентите. Каквато, между другото, бе първоначалната идея за появата й. Съмишлениците на Георги Първанов ще калкулират по нов начин клиничните пътеки и обещават два пъти повече бюджетни средства за здравеопазване.
В ДПС са на мнение, че демонополизацията на здравната каса е задължителна, както и промяната на здравноосигурителния модел. Партията на Местан се ангажира поетапно да се премине към изплащането на пълните здравни вноски за осигуряваните от държавата служители.
ГЕРБ възнамеряват да контролират разходите в системата, като въведат единни стандарти за управление на публичните лечебни заведения. Такива стандарти и сега съществуват на хартия, но май никой не им обръща внимание. Иначе Борисов и компания се връщат към още две свои нереализирани обещания. Първото е да създадат интегрирана информационна система, която да свързва в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, болниците, джипитата и аптеките. Пак ще се въвежда прословутата електронна здравна карта, която да ни дава достъп до системата и механизми за контрол върху потреблението на медицинските услуги. Здравната каса на „герберите“ ще сключва договори само с лечебни заведения, предлагащи най-добро качество, равнопоставеност и безопасност на пациентите, докато
болниците в регионите ще се кооперират
по направления.
Информационната система в здравеопазването ще развиват и опонентите им от „БСП – Лява България“, за да се планират и разходват ефективно финансовите средства. Партията на Михаил Миков продължава част от здравните политики на предишния кабинет – приоритет са създаването на модерна система за спешна помощ, стимулирането на груповите медицински практики в поликлиниките, запазването на намалената такса от 1 лев за посещение при лекар на пенсионерите. БСП изразяват готовност да продължат да субсидират общинските болници в отдалечени и труднодостъпни райони и специалистите, работещи в тях.
„Десните“ ще реформират максимално бързо болничния сектор с приватизация на лечебниците. Същото обещава и Реформаторският блок, с допълнителни мерки като преструктуриране, оптимизация и публично-частно партньорство. Реформаторите възнамеряват да сформират регионални здравни консорциуми и да заменят направленията с индивидуален здравноосигурителен пакет за доболнична помощ. А ДПС иска въвеждане на електронното здравеопазване чрез единна информационна система, съдържаща електронно досие, карта, рецепта и направление.
„България без цензура“ е истински лидер в надлъгването с обещанието си за
безплатно здравеопазване и лекарства
за всички пенсионери, хората с увреждания, бременните жени, децата до 7-годишна възраст и майките им. Не е ясно с какви пари Николай Бареков ще върне здравната социдилия. Може би отговорът се крие в намерението на партията да развие здравния туризъм, а България да се превърне в санаториума на Европа, където да се грижат за богатите пенсионери западняци.
По отношение на лекарствената политика големите отново избягват „резките движения“ и заявки. Нито ГЕРБ, нито БСП възнамеряват 20-процентният ДДС върху лекарствата да бъде намален. От ГЕРБ залагат на приказките за по-широкото прилагане на генеричните медикаменти на базата на стандарти за рационална употреба. Там отново ще създават гъвкави механизми за договаряне на отстъпки за лекарствата, след като не успяха от първия опит. „БСП – Лява България“ ще вдига, когато някога й се удаде възможност, процента от цената на лекарствата за деца и хронично болни, който се поема от здравната каса. Докато „Десните“ направо искат премахването на добавения данък за лекарствата.
