Един нотариус от Велинград се превърна в емблематичен пример как в България нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. В рамките на три години двама министри и 11 съдии заеха коренно различни позиции и приеха различни решения по неговия казус, при все че обстоятелствата не са се променили, а са си все едни и същи, само преценката за тяхното значение е диаметрално противоположна.
Велинградският нотариус работи като такъв от 2008 година. Преди това е бил съдия в София. Женен е за съдийка, която продължава да упражнява професията си в столицата. През 2010-а им се ражда дете, при това след серия усложнения. През 2011-а нотариусът подава молба до правосъдния министър (тогава Диана Ковачева), с която иска да го преместят в София. С мотива, че ако остане във Велинград, семейството му ще е разделено за дълго и той няма да може да участва в отглеждането на детето си. Министърът обаче не приема причини за важни, свързани с професията, а по-скоро за чисто житейски проблеми, които могат да се разрешат по друг начин. И отхвърля молбата.
Нотариусът обжалва пред съда. И първо тричленен, а после и петчленен състав на Върховния административен съд решават, че министърът е нарушил закона. „Каква по-важна причина от семеен характер следва да се изтъкне от необходимостта да се запази младо образовано семейство с перспектива за създаване и на други деца в съвременна България, която е с преобладаващо застаряващо население, младите хора на която масово напускат страната или не успяват да създадат семейство и отгледат поколение! Съвместното живеене на родителите с малкото дете е гаранция за физическото и психическото здраве на детето, родителското присъствие и грижите за което не могат да се компенсират с помощта на близки роднини. Тези обстоятелства, както и затрудненията при упражняване на нотариалните функции след всекидневно двучасово пътуване София – Велинград и обратно, обосновават наличие на частична невъзможност за упражняване работата на нотариус в района на РС-Велинград“, пише съдът в необичайно патетичен и твърде неестествен за съдебни актове стил. Впоследствие това решение е потвърдено и от петчленен състав на Върховния административен съд.
След като печели в съда, нотариусът от Велинград подава нова молба за преместване. Междувременно в правосъдното министерство е настъпила смяна на караула и има нов служебен министър – Драгомир Йорданов. Тя решава да спази волята на магистратите и да премести човека в София. Само че от Нотариалната камара са категорично против, защото според тяхната справка свободни места в столицата няма. Вместо 129, колкото би следвало да бъдат при спазването на закона, нотариусите вече са 135. И то без да са разкривани нови бройки и за тях да е обявяван конкурс. „Лимитът“ е преминат благодарение на разпоредба в законодателството, даваща право на министъра на правосъдието да разкрива нови места „по необходимост“ и да премества на тях хора от провинцията при наличието на важни причини. Само че няма точни критерии, какви могат да бъдат тези важни причини. Преценката дали са налице е в правомощията на министъра, дори не и на комисията, която той сформира, за да му подготви становище по съответната преписка. По същи начин стоят нещата и с откриването на нови места „по необходимост“. През годините с това министерско правомощие нерядко се е злоупотребявало и по този ред – с връзки, молби или нещо друго са уреждани не един и двама, признават нотариуси. Затова и гилдията недолюбва тази част от закона.
В конкретния случай Йорданов с една и съща заповед от 25 май 2013-а хем открива ново място за нотариус в София поради „необходимост“, хем премества на него колегата юрист от Велинград. Проблемът е, че този път Нотариалната камара отказва да се примири и пуска жалба в съда. За колегията подобно действие е недопустимо най-вече защото мястото за нотариус във Велинград остава празно, а излишно се „раздува“ бройката в големия град.
Така се стига до нов куриоз. Делото попада при нов тричленен състав на ВАС, в който влизат съвсем други съдии. Те се оказват на съвсем различно мнение от колегите си доколко е „важно“ съвместното отглеждане на дете в семейството на един нотариус. В резултат, в края на юли тази година, заповедта за преместване, издадена от Йорданов, е отменена. А само преди няколко дни (на 17 септември) решението на съда бе допълнено – сега правосъдното министерство ще трябва да плати на камарата 300 лв. съдебни разноски.
„Институтът на преместване на нотариус в друг район е предвиден да се допуска само като изключение. Основният принцип за заемане на място от кандидат за нотариус е чрез конкурс“, определят магистратите. Според тях причините, посочени в молбата за преместване като „важни“, не могат да се приемат за такива, тъй като са с личен характер, а и не са предизвикани от обстоятелства, които да не могат да бъдат преодолени по друг начин.
„Отглеждането на малолетното дете на жалбоподателя безспорно е важен личен въпрос, който обаче той е приел да носи още с кандидатстването си за нотариус. Посочените обстоятелства са били очаквани и е следвало да бъдат преценени още при участието му в конкурса за мястото в град Велинград. Преценени като маловажни тогава не може да са явяват важна причини за преместване сега. А трудностите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, са предвидими и временни последици от съзнателно взето лично решение, поради което не могат да обосноват пренебрегване на професионалната дейност на нотариуса и да се приемат за важни причини, налагащи преместването му в друг район“, категоричен е съдът. Той не установява и необходимост от откриването на ново място за нотариус. А и според него принципът, възприет в закона, е откритите места да се заемат чрез конкурс, а не да се предоставят на действащи нотариуси за преместване.
Разбира се, това решение също подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, така че има всички шансове казусът да се проточи още дълго. Пък и няма пречка да се подаде нова молба, все пак се задава и следващ министър на правосъдието. Има още време и докато бебето на нотариуса тръгне в първи клас – току-виж житейският проблем се разреши по друг начин…
Въпросът обаче е друг. И той опира до една простичка законодателна промяна, според която министърът да взема такива решения само със задължителното одобрение и от камарата на нотариусите. По този начин и общественият интерес, и този на гилдията, а и на всеки конкретен нотариус ще бъде далеч по-добре защитен. Най-малкото заради по-голямата прозрачност и възможност за контрол. Защото практиката досега показва, че само на един гол министерски морал не може да се разчита. Особено в нашата страна.
По закон на 10 хил. души население се полага по един нотариус и бройката не е измислена случайно. От една страна, се цели количеството сделки, които ще минат през една кантора, да е достатъчно, за да осигури приличен доход и стандарт на живот за юриста. А, от друга, се търси гаранция, че няма да се допусне заради претоварване нотариусът да си претупва работата в ущърб на клиентите – така, както вече се случи с накачулените с по няколко хиляди пациенти джипита например.
Пак по закон нотариус се става само с конкурс, при това тежък и много оспорван, защото желаещите са много – професията все още се води за твърде престижна и доходоносна, въпреки срива в икономиката и свиването на сделките.
На 19 септември Министерството на правосъдието съобщи, че подготвя конкурс за назначаването на 111 нови нотариуса. Списъкът на свободните места също е публикуван. От него се вижда, че места в София и Варна няма. За сметка на това в Шумен има шест свободни позиции, в Сливен са също толкова, в Пазарджик имат нужда от още пет нотариуса, а в Горна Оряховица чакат нови четирима.
Близо 7 години конкурс за нотариуси не е провеждан. От 2007-а, когато беше последният, останаха незаети места в по-малките населени места – за там просто не се явиха кандидати. Междувременно мнозина излязоха в пенсия, напуснаха, има и осъдени и лишени от право да упражняват професията. Има и друг проблем, който тепърва трябва да се изчисти – населението на страната прогресивно се „топи“ и е необходимо нуждата от нотариуси да се преизчислява за всяко населено място поотделно.
