Близо 30 дка апетитни терени в столичния район „Овча купел“ са били „изтеглени“ с решение на бившето правителство от капитала на едноименното държавно дружество с ограничена отговорност. Те са дадени на разпореждане на областния управител на София-град Росен Малинов. Точката е гласувана на заседанието на кабинета „Орешарски“ на 26 март (решение № 174) по искане на бившия икономически министър Драгомир Стойнев без никакви мотиви. Странното в случая е, че по същото време Агенцията за приватизация вече е подготвяла информационния меморандум за бъдещата приватизация на цялото дружество. Нещо повече, екип от експерти е бил впрегнат да прави оценки на имотите, собственост на държавното предприятие, и да определи статута им. Никой обаче не си е направил труда да съобщи в Агенцията за приватизация, че министрите са решили да намалят капитала на „Овча купел“ ООД. Не са поискали и становището й, нещо, което е задължително по закон, когато има започнала процедура за приватизация. Още повече че по това време тя търси купувач за него, но такъв, който е готов да даде над 10 млн. лева.
Впечатляващо е, но на нито един от присъствалите на заседанието на 26 март министри (т. 9, според стенограмата от него) не му хрумва да попита защо министър Стойнев прави това предложение, какви са мотивите му и какви са оценките на прехвърляните имоти.
И най-непредубеденият читател на стенограмата би забеляал, че решението е било гласувано за около минута и без всякакви коментари. Което на свой ред създава усещането, че става дума за предварителни договорки и за обслужването на нечий конкретен интерес.
Попитахме самия Драгомир Стойнев, какви са били подбудите му, за да направи това предложение, но той се измъкна с отговора, че не си спомня за случая и в момента не може да ни даде смислен отговор.
В същото време държавното дружество е било задължено да не намалява капитала си
и да попълни „дупките“
зейнали от отнетите му имоти със собствени средства. Това едва ли ще бъде проблем за държавното предприятие, тъй като „прехвърлянето“ на имотите е станало въз основа на нищожни данъчни оценки.
Непосредствено преди да напусне поста си министър Стойнев е побързал да вкара в Търговския регистър протокол (№ РД-21-48 от 19 юни) с решението на едноличния собственик на капитала на дружеството – Министерството на икономиката и енергетиката, с което намалява капитала му от 27 320 на 22 180 лева. Това пък става ясно от първа точка в решението. В нея изрично е подчертано, че всичките 13 имота (подробно описани), с обща квадратура от 27 529 кв. м, по сметките на бившия икономически министър са заприходени на стойност… 5140 лева. Простата сметка показва, че по тези разчети в столичния квартал „Овча купел“ –
земята струва по… 18 стотинки за квадрат
по-малко от цената на четвърт билет за градския транспорт. На практика в капитала на държавното предприятие (преди да му бъдат отнети 13-те имота) са били вписани общо 49 имота. Според информационния меморандум, с който в. „БАНКЕРЪ“ разполага, към 31 март тези имоти формират 82.38 на сто от общите активи на дружеството. С най-голям дял в структурата на дълготрайните активи е земята – 84.9%, следвана от съоръженията -13.43%, и сградите 1.67 на сто. От същия документ става ясно, че след прехвърлянето в дружеството са останали 36 имота с обща площ 36 340.42 кв. метра. Това означава, че почти половината от терените на държавното предприятие на практика са били отнети.
В същото време единственият източник на приходи на „Овча купел“ ООД са наемите и продажбите на имоти.
Всъщност създадената през далечната 1990-а държавна фирма, в която са прехвърлени активите на бившата Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ) при ЦК на БКП, от години се е превърнала в удобна фирма за търговия с държавни недвижими имоти, но
за избрани купувачи
на още „по-избрани“ цени.
През април (бр. 16 от 17 април) в. „БАНКЕРЪ“ разказа как същата държавна фирма е продала през 2011-а 26 763 кв. м урбанизирана столична територия за смешната сума от 1 352 066.76 лв. на Нов български университет. Възмутителното е, че тогава държавата се е „разделила“ с тази земя (сделката е сключена на 9 май 2011-а) на цена от 50.52 лв. за квадратен метър. В същото време най-обикновена проверка в агенциите за недвижими имоти показа, че урегулиран парцел от 600 кв. м на ул. „Монтевидео“ (адресът на Нов български университет е ул. „Монтевидео“ № 21) се продава за… 185 000 евро. Или по 600 лв. за квадратен метър. С други думи, сделката между държавата и пълномощника на университета – изпълнителния директор Георги Текев – е била сключена на „промоция“ с намаление… от над 100 пъти. В същия брой описахме и още няколко подобни сделки, чиито „параметри“ драстично се разминаваха с нормалните цени на имотите в този столичен район. Но ако тогава ставаше дума за висше учебно заведение (макар и 100% частно), а цените ни се виждаха скандално ниски, сега те са направо жалки.
По всяка вероятност
прехвърлените към областния управител на София терени
ще последват съдбата на предишните „сделки“.
Как иначе да си обясним спешните действия на бившия министър на икономиката Драгомир Стойнев?
И как да не зададем въпроса – каква е логиката да се източат най-атрактивните активи от едно предприятие, обявено за приватизация, с което реално се сваля драстично цената му, ако целта не е терените да бъдат продадени на парче?
И още нещо!
Защо по правило при регистрирането на капитала на всяко частно дружество активите му се записват на нормалните си стойности или по данъчна оценка, а при държавните предприятия оценките са, меко казано, „минимализирани“.
Според оценката на земята, правена през 1994-а, която е част от активите на „Овча купел“ ЕООД (и показва, че по това време дружеството притежава 338 217 кв. м терени), тя е струвала 67 453 998 лв., сочи справка в Търговския регистър. Но защо тя не е била вкарана на тази си стойност в актива на дружеството, днес никой не помни?
Ако се съди по Заповед 301 от 1 ноември 1994 г., капиталът на дружеството е бил 247 053 000 лв. (след рязането на трите нули през 1997-а е станал 247 053 лв.) Междувременно цените на свободния пазар на имоти скочиха близо 100 пъти. Защо обаче никой през годините не си е направил труда да актуализира стойността на активите, като се съобрази с нормалните пазарни цени на притежаваните от дружеството имоти, отново остава загадка. Може би защото те са се „стопили“ с толкова бързи темпове, че днес от тях е останала едва една десета част?
След всичко описано дотук изниква и въпросът – КОЙ има за цел да бъдат преоценявани дори малкото останали след голямото източване активи? И не е ли това пътят, по който и те могат да бъдат изтъргувани на безценица. Отговорите продължават да липсват. И така близо 20 години…
