Михаил Ходорковски не иска да си стои мирно

Migration Image

Михаил Ходорковски вече не е бизнесмен, засега не е и политик, а човек, който според собствените му думи се занимава с обществена дейност за благото на Русия. И вижда задачата си в това да помогне за самоорганизирането на хората чрез обновеното движение “Отворена Русия”. Препечатваме със съкращения интервюто, което той даде пред Татяна Лисова, журналист от руското издание “Ведомости”.

Що за обновен проект е “Отворена Русия” и с какво дейността й се различава от тази на предишната “Отворена Русия”? Какви са целите й?

– Преди 14 години, когато беше създадена, “Отворена Русия” бе фонд за подкрепа на различни проекти на гражданското общество, включително и на благотворителни проекти. Това беше социалният принос на ЮКОС, на акционерите на компанията, в развитието на гражданското общество в Русия. Разбира се, по онова време не си поставяхме обществено-политически задачи, това бяха образователни и правозащитни проекти, чисто хуманитарни, свързани със здравеопазването, изграждането на болници и др.

Сега, разбира се, ситуацията е различна. Русия направи голяма крачка в посока на авторитаризма. ЮКОС вече не съществува, партньорите ми нямат бизнес в Русия, а аз изобщо не се занимавам с бизнес. След освобождаването ми от затвора можех да живея спокойно с парите, които имам, но според вътрешните ми убеждения това се оказа невъзможно. Започнах да мисля какво мога да направя за страната си, по-точно за онази част от обществото, чиито ценности споделям. Аз я определям като европейски ориентираната част от руското общество. Мисля, че въпросът за стратегическото оцеляване на държавата зависи от това, доколко тази част от обществото ще се окаже влиятелна и умна. Именно тя трябва да мисли за бъдещето, да подтиква властта и обществото в онази посока, която ще позволи на обикновените хора да запазят равнището на доходите си. Тъкмо тя е длъжна да мисли какво се крие зад личните, моментни интереси. За съжаление сега тази част от обществото се разрушава последователно от властта по напълно разбираеми съображения – защото е хранителна среда за появата на политически конкурент.

В миналото самоорганизирането на опозицията ставаше чрез създаването на партии. Но днес предишните йерархични партии не представляват съвременен модел, в същото време властта им обръща прекалено сериозно внимание. Тя познава този модел и се научи да го разрушава – всяка от партиите, която става малко по-влиятелна, веднага е подлагана на или на интегриране с размиване на ценностите й, или на унищожение.

Алтернативният модел е мрежова структура, която позволява на хората бързо да се координират за определено време и за решаването на конкретна обща задача. Например по време на предизборна кампания. Този модел обаче изисква от участниците натрупване на опит за взаимодействие, взаимно доверие, използване на специални технологични техники. Тъкмо с това възнамерявам да се занимавам.

Вие приемате, че властта се стреми да пречи на самоорганизирането на гражданските инициативи. Излиза, че вашата платформа ще играе ролята на прожектор, в чиято светлина ще се вижда коя е най-активна част от обществото.

– Мисля, че всеки човек има право на избор. Едва ли мога да очаквам, че решителните хора ще станат много изведнъж. Но подобни проекти са разработват в продължение на години, дори десетилетия. Вие например можете да помогнете на конкретно дете или на конкретен бездомник, но като умен човек си давате сметка, че не можете да помогнете на всички деца и клошари. За това човечеството е създало държавата. И ако вие не се опитате да ориентирате държавата към тази задача, това значи, че не сте направили всичко, което сте могли.

В края на краищата стигаме до това, че целта ви е да въздействате върху държавата.

– Държавата е висшата степен на самоорганизация на обществото. Моята ключова задача е европейски ориентираната част от руското общество да играе съществена роля при определянето на курса на нашата държава. Хората трябва да разберат, че едва ли не единственото слабо място на системата в политическия смисъл е легитимацията. Изборите. Именно участието на обществените групи в избори, в предизборната борба, принуждава властта да реагира на техните искания. Дори ако изборите са се превърнал почти във фикция. Властта не може да си позволи хората да признаят изборите за пълна фикция. Иначе ще загуби своята легитимност. И в това е шансът на опозицията. Властта разбира това и битката е сериозна. Сегашният политически режим е готов и за твърди мерки, и за отстъпки, ако ние се окажем по-умни. До следващите парламентарни избори има по-малко от две години. Така че макар и кратко, времето за подготовка е достатъчно. Колкото по-умни и силни сме, толкова повече режимът ще бъде принуден да флиртува с обществото, отчитайки интересите на хората. Това е добър междинен резултат.

Как ще работи това на практика?

– Ще предостави инструменти за взаимодействие и гарантираме, че тези инструменти – онлайн и офлайн (конференции, семинари) – ще бъдат независими от държавата. Дори само това е повече в сравнение със сегашната реалност. Второ – ще съберем специалисти, които имат алтернативен поглед върху различни аспекти на развитието на страната, и с тяхна помощ ще предложим свои рецепти за решаване на обществените проблеми. Трето – ще създадем механизъм за финансиране на решаването на общи задачи и за конкретни проекти. Механизъм, който в голяма степен е защитен от външна намеса. Четвърто – ще предоставим програми за работа в различни направления, включително ш въпроса за изборите.

Излиза, че това ще е виртуална опозиция?

– Не съм съгласен с термина “виртуална”, защото тя си е съвсем реална. Опозицията под формата на традиционните политически партии не е ефективна и затова сега я разрушават. Но хоризонталните връзки в една общност в мрежата, където няма нито един център, е сложно нещо.

Това, което описвате, се определя като политическа дейност, защото е инструмент за влияние върху обществото.

– Разбира се.

Но в посланието си до президента Путин с молба за освобождаване писахте, че няма да се занимавате с политическа дейност.

– Не съм казвал това и помня думите си по тази тема. Аз обещах, че ако ме пуснат, преди да изтече присъдата ми на 24 август 2014 г., ще посветя оставащото време на семейството си. За онези, които още не са разбрали, вече знаех от лекарите кога ще си отиде майка ми. Тезата “няма да се занимавам с политика” се отнася само към периода на предсрочното освобождаване. Второто, което казах, е, че няма да претендирам за бившите активи на ЮКОС и не съм заинтересован да се занимавам с политика. Наистина не съм заинтересован. Според представите ми политиката е опит за сдобиване с власт. Искам ли да заема някоя властова позиция? Не. В този смисъл съм много удобен съюзник за други политически сили, защото знаят, че ако възникне въпрос за една или друга коалиция, аз няма да претендирам за никакви постове.

Формулирайте го по-точно, защото това е важен въпрос. Мисля, че мнозина, както и аз, сме се заблуждавали в това отношение. Вие не възнамерявате да се занимавате с политическа борба, защото…

– Не съм заинтересован да се занимавам с политическа борба, но не съм казал, че няма да го правя. Нещо повече, когато дойдоха да ме депортират в Германия, попитах онези хора: нали знаете, че няма да си седя тихо? Те отговориха, че знаят. Тоест между нас с Владимир Владимирович Путин има пълно взаимно разбиране по този въпрос. И ако на властите, на моите политически опоненти или съюзници им се иска да нарекат това политическа дейност, нямам възражения. Аз го наричам обществена дейност.

Казвате, че ще финансирате технологичните платформи. Бихте ли посочили примерни мащаби на това финансиране. И през какви структури ще се осъществява то?

– В рамките на възможностите ми. Големите пари по-скоро ще са вредни, защото ще привлекат користни хора. Само толкова, колкото да покрият разходите. Ще осъществя приноса си като физическо лице, защото нямам никакви организации и структури…

Какво друго – освен платформите, изисква финансиране?

– Организирането на пътувания, семинарите. Ще има разходи и при предаването на опит между организациите – методически материали и други. Сега ще търсим партньори. Аз лично ще предложа на хората да участват във финансирането на онези елементи от програмата, които ги интересуват. Не е задължително да се участва само с пари. Ще ви дам пример. Когато извършвахме наблюдение на изборите в Украйна, участвах във финансирането на организационна група, която на място взаимодействаше с местните структури на властта, и похарчих за това 70 хил. долара. Всичко останало – пътуване, издръжка и т.н. – хората си платиха сами. Това също е участие във финансирането на проекти.

Окончателно ли се разделихте с бизнеса? Докато бяхте в затвора, Ви интересуваше алтернативната енергетика, например…

– Не и като бизнес. Не ми е интересно да се занимавам с бизнес и не се занимавам – в какъвто и да било смисъл. С изключение, разбира се, на това, че следя как се управляват парите ми. Но дори за това не отделям много време.

Кой управлява парите Ви?

– Банките.

Доверявате ли им се?

-Не. (Смее се.) Но какво мога да направя? Няма други варианти.

От интервюто Ви във вестник Le Monde мнозина се направиха извода, че възнамерявате да се борите за президентския пост в Русия…

– Отговорих много конкретно на този въпрос: в нормална ситуация за страната аз не мога (заради юридически основания) и не искам (заради лични основания) да се боря за президентския пост. Като характер и като опит съм кризисен мениджър. Така че когато тази власт доведе страната до криза (страхувам се, че няма да чакаме дълго – няколко години), ако хората поискат да сменят системата на властта с по-модерна (а не само Путин), съм готов да работя за стабилизация, за преразпределение на значителна част от президентските пълномощия в полза на парламента, съда и гражданското общество.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст