ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Ще продължим ли да викаме неволята?

Migration Image

В нормалните държави изборите дават отговори на някои от най-важните въпроси, вълнуващи обществото. В България, поне от няколко години насам, изборите, решавайки едни, повдигат множество нови въпроси, и вместо да изясняват непосредствената перспектива, все повече я усложняват. По принцип това поражда дискомфорт сред управляващи и управлявани, но донякъде можем да се "успокоим" с доказаната (и изстрадана) мъдрост, че у нас нищо не може да се оправи, преди да се обърка до крайност.

Ето само няколко примера.

Преди всичко имаме

предизвестен победител

Нещо повече, ако не се случат непредвидими събития, ГЕРБ ще спечелят изборите с убедителна преднина. Но от това нищо не произтича. Не само защото вероятността партията на Борисов да получи 121 мандата е дори теоретически пренебрежима, а защото най-голямата политическа сила въобще не е подготвена за действие в подобна ситуация. Борисов сменя оценките и епитетите за Реформаторския блок (единствения що-годе логичен партньор в евентуална управляваща коалиция) по два пъти на ден, а в същото време ту заклеймява БСП и ДПС за състоянието на държавата, тук ги призовава заедно да конструират "стабилно" управление. Но проблемът не е само в отношението към другите. ГЕРБ и най-вече неговият водач не са наясно със себе си, разкъсвани между огромното желание отново да управляват и страха от необходимите тежки и трудни решения. Не би било изненадващо, ако някъде дълбоко в себе си предизвестените победители тайно се надяват победата им да не е чак толкова убедителна. На повечето места по света наличието на безспорен победител улеснява структурирането на властта, а у нас, изглежда, ще се яви пречка.

Или да вземем втората очертаваща се особеност на бъдещия парламент –

парламентарното "семейство" ще е многолюдно

което означава почти сигурна силна фрагментираност. Ако преди началото на кампанията някои изследователи твърдяха, че отново ще получим четирипартиен законодателен орган, днес всички допускат като много вероятно събитие шест партии да преминат бариерата. Последните проучвания дори идентифицират пет малки партии с реален шанс да попаднат в Народното събрание. Но от това също нищо положително не се очертава. Теоретично по-добрите шансове за разнообразни политически комбинации при съставянето на правителство, респективно, за преодоляване на патовата ситуация от предишния парламент, едва ли ще доведат до практически ефект при липсата на допирни точки по стратегическите приоритети (доколкото въобще са формулирани такива) и отровените отношения между повечето политически субекти и техните водачи. Очертаващата се по-висока степен на представителство на интересите на обществото няма да породи по-добър баланс на управленските решения. Включително и защото все още почти никой не казва открито на какво ще държи и с какво е готов да направи компромис.

Трето, независимо че през последните години и месеци се написа и каза много за пороците в изборното законодателство и провеждането на изборите, партиите упорито отказаха и отказват да отстранят тези дефекти. И тъй като не само се блокират, а и се нападат взаимно (въпреки че носят солидарна отговорност), още отсега може да се предвиди

надигаща се вълна от недоверие

и готовност за оспорване на изборните резултати. Това продължава да руши и без това критично ниската легитимност на партийната система и институциите и в значителна степен обезсмисля постиженията, с които още отсега толкова се гордеят някои партии. ДПС може отново да подобри резултата си, но това не променя убийствената за тях нагласа в обществото, която вече оказва тежка преса върху останалите формации. ГЕРБ ще спечелят първото място, но почти 60 на сто от българите не желаят Борисов за премиер. Иначе казано, гласовете в урните не пораждат това ниво на легитимност, което представлява сигурният фундамент на (поне относително) стабилното управление. Проблемът е още по-сериозен, като се има предвид, че някои от висящите въпроси около преминаването на бариерата и окончателното разпределение на мандатите ще се решават от минимален брой гласове (може би дори не хиляди, а стотици).

Четвърто, единственият светъл лъч е изостреното внимание и засилената готовност на голяма част от избирателите да се възползват от

възможността за преференциално гласуване

Партийните ръководства обаче упорито не желаят да видят шанса, който им се предоставя. Вместо всячески да поощряват преференциалното гласуване (защото, в края на краищата, от това печели най-вече партията), те се стремят да го потиснат и внушават на привържениците си, че става дума за грешка, неинформираност или вътрешнопартийна интрига. Тази неадекватна позиция създава възможности за нечестни практики и откровено глупави идеи вътре в самите партии, а и пречи на формирането на позитивна политическа култура у избирателите.

Пето, и този път политиците и партиите отказаха да се съобразят с аксиомата, че има теми и проблеми, които трябва да бъдат извадени пред скобите на предизборното противоборство. Практически всяка политическа формация по един или друг начин (и с едни или други потенциални щети) подхвана

опасна "игра с огъня"

Улисани в предизборната кампания и в желанието си да натрупат точки пред вътрешни и външни фактори, политиците не просто рискуват да подпалят нови пожари в сферата на банките, финансите, сигурността, социалната и външната политика, но и сякаш не си дават сметка, че след 5 октомври на тях, а не на друг ще се наложи да решават съществуващите проблеми. В този смисъл, макар и без да иска, Бойко Борисов изрече една голяма и опасна истина чрез неособено изисканата си фраза, че "трудно се лиже там, където се плюе".

При забъркването на цялата тази предизвестена каша няма как да сме дори и умерени оптимисти. Както и да се подредят партиите и коалициите в окончателните протоколи на ЦИК, отсега са ясни поне няколко неща.

Конфликтната и непродуктивна атмосфера ще се пренесе и в следващото Народно събрание. Заедно с тоталното разминаване на идеите за политики и приоритети това ще затрудни до максимум съставянето на ефективно и обществено приемливо правителство. Най-вероятно някаква схема все пак ще бъде сглобена, но тя ще е нетрайна и лишена от солидна обществена подкрепа, най-вече защото управлението отново няма да може да решава големите проблеми на нацията. Парламентът пак ще бъде с единия крак в политическото небитие и може само да се гадае кой точно проблем или конфликт ще го катурне. Поредните предсрочни избори ще дебнат зад всеки ъгъл.

Още веднъж бих искал да напомня, че това не е следствие на субективните мотиви и постъпки на политиците. Системата – такава, каквато е изградена през последните две десетилетия – е изчерпана, нейните основни елементи и играчи са необратимо амортизирани. Хубавото на бъркотията, в която продължаваме да затъваме, е, че в хаоса постепенно ще изкристализират нови субекти, нови идеи за политики и нови обединения в обществото. Българите още известно време ще викат "политическата неволя", а накрая ще запретнат ръкави и ще извадят каруцата си от калта. За това има доста симптоми сред различни прослойки и групи от населението. Дано своевременно го разберат и станалите ненужни политически елити, тъй като все още имат шанс да направят някое добро дело, преди да слязат от сцената. Например, като облекчат процедурата за създаване и навлизане в политическия живот на нови субекти, което направи възможно появата на феномени като партията на Мило Церар в Словения. Каквито и рискове и странични ефекти да ни очакват, пътят е само един – напред, към истинска промяна.

Александър Маринов

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кога очаквате сериозно да бъде намалена административната тежест в България?

Подкаст