ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Докога ще плащаме заради калинките?

Migration Image

Вече 15 години след създаването й през 1999-а регулаторната комисия в енергетиката – ДКЕВР, продължава да се грижи преди всичко за интересите на монополните дружества за сметка на обикновения потребител и се подчинява на конюнктурни политики. Нормално е хората да са бесни и да се питат: защо токът, произвеждан от АЕЦ "Козлодуй", струва 4.5 стотинки за киловатчас, а с новото увеличение на цените те ще трябва да плащат над 17 стотинки. Защо разходите на монополистите за правни, консултантски и други услуги са толкова раздути, защо им горят телевизорите и печките от лошото качество на тока?

Яйца полетяха към членовете на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в четвъртък (25 септември). Преди това активисти – националисти, се опитаха силом да нахлуят в сградата на регулатора. "Всички от ДКЕВР и от министерството сте една организирана престъпна група. Вие сте мафиоти", "Не искаме да се повишава токът, тази антинародна политика трябва да спре. Ще се борим против това увеличение и ще мобилизираме всички българи, за да спре тази колониална политика", са само част от обидните квалификации, отправени към членовете на ведомството. Макар и с откровен предизборен привкус, тези прояви допадат на обществото.

Същевременно шепа избрани трупат тлъсти печалби от зелена енергия, която им се изкупува по над 80 ст. за киловатчас, и всички институции се грижат да не би да се наруши рахатлъкът им. Иди после обяснявай, че има такси при преноса и разпределението, дългосрочни договори и ангажименти към Европейския съюз за производство на екоенергия. Фактите обаче са такива.

 

Средно с 9.79% ще е поскъпването на тока в цялата страна от 1 октомври, като в близките месеци ни чакат ощеувеличения. Ако питате ГЕРБ – ще ви кажат, че повишаването на тарифите е "наследство" от управлението на БСП. Ако пък потърсите позицията на БСП, със сигурност ще чуете мантрата как само при тях цената на електроенергията била намалявана, и то няколко пъти. Всъщност проблемът е в калинките, които накацаха енергетиката ни през последните години. Не говорим за онези симпатични червени насекоми на черни точки (има ги и в жълт вариант), а за партийните парашутисти, които всяко правителство неизменно слага начело на ключовите енергийни предприятия в държавата. Въпросните калинки са без необходимия опит и квалификация да управляват подобни дружества и хич не ги вълнува от какви приходи имат нужда те, каква инвестиционна програма е необходимо да изпълняват и изобщо с каква значимост са за българската енергетика. За калинката е важно да изпълнява партийната повеля и да трупа точки пред ръководството. Да назначава правилните хора и да разписва документите, които й кажат. А за сектора и цената на тока други да му мислят. Сега ще трябва да плащаме точно за тази нечистоплътна политика.

Уволненият миналата седмица изпълнителен директор на АЕЦ "Козлодуй" Иван Генов каза нещо много съществено: "За последните десет години директорите на централатаса били сменени осем пъти. Това е опасно, защото говорим за атомна централа. За съжаление, не могат да го разберат хората, които взимат политически решения на високо ниво. За тях АЕЦ "Козлодуй" е три главни букви и нищо друго".

Към трите главни букви можем да прибавим още, че централата е удобен лост за влияние, тъй като дава най-евтиния ток в страната. От него зависят както тарифите за битовите потребители, така и печалбите на търговците на електроенергия. Да не забравяме също и милионите левове, които се разпределят всяка година под формата на обществени поръчки.

Иван Генов може да е сочен за човек на Румен Овчаров, но без всякакво съмнение е ядрен експерт, който си разбира от работата. Доказват го и значително подобрените финансови показатели на ядрената компания. Едва ли обаче може да се каже същото за другите й ръководители преди него. Спомняте ли си за родения в Габрово инженер по двигатели вътрешно горене Валентин Николов, който оглави предприятието по времето на ГЕРБ уж с мотива да се ускори модернизацията на Vи VIблок? В ядрените среди се шегуваха с него, че не прави разлика между чехли и чохли (защитни тръби от системата на реакторите), а заради фирмата му за разнос на закуски за детски градини му лепнаха прякора Баничаря.

Председател на борда на директорите на централата по същото време бе младата Марина Армутлиева, дипломиран бакалавър в Нов български университет, специалност "Екология ", а от 2011-а и магистър по същата специалност от Минногеоложкия университет. Нейният професионален опит се изчерпваше с работа в няколко неизвестни фирми като консултант и експерт в областта на околната среда и на системите за управление (ISO). След като я освободиха, нейното добро CV й осигури работа в "Овергаз" на Сашо Дончев.

Кабинетът на Пламен Орешарски не изневери на тенденцията за внедряване на калинки и настани в АЕЦ-а партийния функционер на БСП от Врачанския регион Георги Божинов. Дълги години той бе депутат на столетницата и един от най-видните експерти по екопроблемите, като дори председателстваше ресорната комисия в Народното събрание.

БСП и ДПС сложиха в управата на първа атомна и непознатия в енергийните среди Жаклен Йосиф Коен – бивш търговски партньор на Николай Вълканов и на покойния вече Илия Павлов, който оцеля след чистката на кабинета "Близнашки".

По-лошото е, че така и никой досега не проумя това, за което "БАНКЕРЪ" алармира няколко пъти – че АЕЦ-ът не е баница и калпавото управление рефлектира върху работата на едно толкова специфично предприятие, каквото е ядрената централа.

Всъщност рибата се вмирисва откъм главата и от това, което се случи в Българския енергиен холдинг (БЕХ), се усмърдя целият отрасъл. При създаването му през 2008-а консултантите от "Делойт България" ясно заявиха, че за нормалното развитие на новата структура ще е необходимо назначаването на професионален мениджърски екип, който да се избира чрез конкурс и възнагражденията му да са обвързани с постигнатите резултати. Тогавашният "червен" министър Петър Димитров пък се изхвърли още повече и обеща, че тези, които ще поемат кормилото на холдинга, ще се изберат с двустепенен конкурс и в него ще могат да участват и чуждестранни мениджъри, за да се избегнат политическите назначения. Но вероятно, за да не се окаже, че булката е с мустаци, в условията за кандидатстване беше сложено и изискването претендентите да знаят български. Което набързо затри всякакви идеи за надпартийна структура. Участници в тогавашната надпревара разказват, че единствено първият етап от подбора, воден от консултанта "Делойт България", е бил наистина професионален. Вторият, проведен от конкурсна комисия, в която са влизали представители на браншови организации, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, академичната общност и финансовите институции, бил направо комичен. Сред хитовите въпроси на комисията били: "Как ще се опазите от корупция?" и "Как ще се опазите от политически натиск?"

В крайна сметка ръководството на БЕХ бе поверено на Галина Тошева, смятана за дясната ръка на бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Останалите в изпълнителното ръководство – Борис Пеков, Димитър Димитров, Тенчо Попов и Димитър Гогов, също бяха свързвани с една или друга политическа сила от тройната коалиция. Оттогава досега в борда на холдинга се извъртяха над 15 назначения – кое повече, кое по-малко владеещи български, но всичките ярко партийно оцветени и развитието му тръгна по нанадолнището. Енергийният "шампион" се оказа една дублираща паразитна структура с високоплатени служители и единствената задача да събира дивиденти от дъщерните си дружества. Същата структура бе натоварена и с функцията всички търгове на подопечните й фирми да минават през нейната санкция, което също доведе до големи абсурди.

От БЕХ заразата с псевдоконкурсите се пренесе и в Националната електрическа компания (НЕК). След подписан анекс по проекта "Белене" по време на кабинета на ГЕРБ бе уволнен тогавашният й шеф Красимир Първанов, а за временно изпълняващ длъжността бе сложен счетоводителят Михаил Андонов. После, след един почти апокрифен конкурс, Андонов се бетонира на позицията, а накрая оглави и самия енергиен холдинг.

Макар вече да не е по върховете на енергетиката, може би е редно да споменем, че срещу Михаил Андонов се води разследване от прокуратурата. Обвиненията са заради това, че в периода 18 април 2011-а – 5 октомври 2012-а, като изпълнителен директор на НЕК, не е положил достатъчно грижи за ръководенето, управлението и стопанисването или запазването на повереното му имущество, от което е последвала значителна щета за компанията в размер на над 189 млн. лева. Освен това в периода 15 септември 2011-а – 5 юни 2012-а, като изпълнителен директор на НЕК, а впоследствие и на БЕХ, Михаил Андонов "в условията на продължавано престъпление, съзнателно е сключил неизгодни сделки – договори за процесуално представителство и договори за правни услуги, и от това е произлязла значителна вреда за представляваните от него предприятия".

След като Андонов оглави енергийния холдинг, беше направен и втори опит за прозрачно избиране на изпълнителен директор на Националната електрическа компания, само че и той се провали безславно. Равносметката е, че от 2009-а тя бе ръководена от деветима шефове – Георги Миков, Красимир Първанов, Михаил Андонов, Иво Лефтеров, Крум Анастасов, отново Иво Лефтеров, Владимир Инков, Йордан Желев и сегашния Екатерина Истаткова. И за нито един от тях не може да се каже, че я е ръководил професионално, което личи и от нейното жалко финансово състояние.

В тази несигурна среда в НЕК "цъфнаха" назначения като това на еротичната моделка Елена Бончева, станала технически сътрудник в управление "Обществени поръчки", без да се е явявала на конкурс и срещу солидна заплата.

Върхът на перверзиите при политическото кадруване в енергетиката обаче беше назначението на Боян Боев за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по време на правителството на Орешарски. С шеметната си кариера Боев засенчи дори Валентин Николов. Едва на 34 години той вече бе финансов директор на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", шеф на футболния клуб "Берое", а после и на Българския енергиен холдинг, преди да оглави регулатора. За квалификация в областта на ценовото регулиране и дума не можеше да става и това си пролича ясно от неговите действия. Шефовете на енергийни дружества съвсем удачно определиха ходовете на Боев като "регулаторно вуду". След политическия натиск за намаляване на цената на тока той забърка такава голяма каша, че целият енергиен сектор сякаш още се крепи само на магия.

Ще е наистина хубаво, ако следващите управници проумеят най-после вредите от калинките и че енергетиката най-лесно сваля правителства. Даже и най-твърдоглавите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст