Оценката за очакваното изпълнение на макрорамката в проекта за актуализация на държавния бюджет за 2014 г., изготвен от служебния кабинет, е реалистична и почти напълно съвпада с оценките на ръководената от бившия премиер Иван Костов Лаборатория за управление на риска към Нов български университет. Това се казва в извънреден доклад за актуализацията на бюджета, изготвен от лабораторията на Костов и лично от Димитър Бъчваров от ДСБ, който в началото на август напусна ръководството на партията.
В анализа се посочва, че Министерството на финансите се подготвя за три варианта (като във всеки от тях присъства узаконяването на даденият кредит на ПИБ). Те са: участие във възстановяването на банката съвместно с акционерите и външен инвеститор; или, самостоятелно; и, посрещане на отнемането на лиценза на КТБ.
"Сценариите следва да бъдат разграничени ясно, за да не се допуска спекулиране с размерите и начините на държавното участие в решаването на посочените проблеми. Държавното участие ще бъде едно, в зависимост от сбъдналия се сценарий. Това ще позволи да се разграничат различните държавни ангажименти, за да не се създава напълно погрешната представа, че ще бъдат поети заедно и едновременно", пише още в доклада на лабораторията на Иван Костов.
В анализа се посочва, че предвидените възможности за държавни участия в чл. 66, 67, в чл. 72 т.3 и чл. 73, и в чл.97 на проектозакона за актуализация се отнасят за различни начини на решаване на казуса с Групата КТБ. Първите два члена се отнасят за обща ликвидна подкрепа на КТБ-ТБВ и ПИБ в размер на до 2.8 млрд. лева. Вторите два са държавни гаранции в размер до 2 млрд. лв. за ФГВБ в случай на отнемане на лиценза на КТБ. И третият вариант е за кредитиране на ФГВБ в размер до 0.7 млрд. лева.
Според Лабораторията мотивите на Министерството на финансите за актуализация на бюджета се базират на реалистични прогнози и очаквания за номиналния и реалния растеж на БВП, дефлацията, цените на петрола, обемите на вноса, вътрешната и външна конюнктура. Обективно е отчетено влиянието на фискално-регресивните законодателни промени, които пречат да се повиши събираемостта на ДДС и акцизите, както и организационните дефицити на приходните администрации. "С оглед на горното, предложените корекции на приходната част са реалистични и по-скоро консервативни (без скрити резерви)", е посочено в доклада.
Като недостатъци в него се изтъкват няколко момента. Първо в мотивите трябва да се даде по-голяма яснота за финансовите ангажименти (пряко финансиране и/или гаранции) към Фонда за гарантиране на влоговете. Това ще понижи напрежението и ще повиши доверието в банковата система и общия бизнес-климат.
Второ, няма прогнози за изпълнение на Консолидираната фискална програма. "Министерството на финансите би трябвало да е информирано каква част от 500-те милиона лв. по програмата на предишния кабинет за общински инвестиционни проекти са договорени, платени или фактурирани, и как това ще се отрази на дефицита по КФП", се казва в доклада на Лабораторията за управление на риска. В него се казва, че е желателно да се посочат обобщени оценка и прогноза за състоянието на общинските финанси и дефицитите на касова и начислена основа по КФП.
Трето, като недостатък се разглежда и подхода за корекция на разходната част. В анализа изрично се обръща внимание на факта, че "отнасянето на общия размер на завишените разходи от 448.5 млн. лв. единствено в разходното перо „Резерв за непредвидени и/или неотложни разходи" компрометира аргументите и разчетите за неотложна необходимост от допълнително финансиране на ключови държавни функции, които са посочени в мотивите".
